Синдромът „Нямам какво да облека“: проблемът не е в дрехите

Вратата на гардероба е отворена, закачалките са натъпкани, а усещането остава същото: „Нямам какво да облека“. Фразата звучи като оплакване от излишък, но често означава нещо по-конкретно – нито една дреха не изглежда достатъчно удобна, подходяща или вярна на човека, който стои пред огледалото.

Това не е медицинска диагноза, а всекидневен израз, зад който могат да се наслагват няколко различни преживявания: умора от прекалено много възможности, неудовлетвореност от тялото, промяна в начина на живот или усещане, че гардеробът е пълен с дрехи за една въображаема версия на самите нас.

Когато дрехите започнат да влияят на социалния живот

Ново изследване на Jекатерина Рогатен и Вивиана Руло, публикувано в Journal of Macromarketing, разглежда връзката между удовлетвореността от избора на дрехи и благополучието при 252 жени от Великобритания на възраст между 38 и 67 години. По-високата удовлетвореност от наличните дрехи е свързана с по-добро субективно благополучие, а част от тази връзка се обяснява с по-малка склонност към избягване на социални ситуации.

Основните затруднения, посочени от участничките, са размерът, кройката и стилът. За много от тях проблемът не е просто дали една дреха се закопчава, а дали изглежда подходяща за тялото, възрастта, работата и живота им. Изследването установява, че моделът обяснява 19% от различията в показателите за благополучие, но авторите подчертават, че данните са събрани в един момент и не доказват причинно-следствена връзка.

„Дрехите не са суета. Те са средство за принадлежност, себеизразяване и оставане свързани със света“, казва Рогатен пред Women's Health.

Умората от избора и гардеробът без система

Друг слой на проблема е умората от вземане на решения. Когато човек трябва всяка сутрин да избира между десетки несъвместими дрехи, обличането се превръща в поредица от малки откази: това не стои добре, онова не е достатъчно удобно, трето е запазено за „подходящ повод“.

Проучване с 10 жени, използвали капсулен гардероб в продължение на три седмици, отчита по-малко стрес, по-бързо вземане на решения и по-слаба зависимост от модните тенденции. Участничките не просто са имали по-малко дрехи. Те са разполагали с по-ясна система от взаимно съчетаващи се елементи. Изследователите обаче определят резултатите като предварителни, тъй като извадката е малка и периодът е кратък.

В анализ на Harper's Bazaar модният психолог Шакайла Форбс-Бел посочва, че постоянният поток от различни естетики в социалните мрежи може да затрудни разпознаването на личния стил. Когато човек непрекъснато вижда нови образи, той може да започне да купува не за сегашния си живот, а за поредната роля, която би искал да изиграе.

Дрехите за тялото, което вече не е същото

Особено натоварен може да бъде гардеробът, в който стоят дрехи от различни периоди – преди промяна в теглото, преди майчинство, преди нова работа или преди човек да промени представата си за себе си. Пазенето им често е свързано с надежда за бъдеща промяна, сантимент или спомен за версия на самите нас, която вече не съществува.

В проучване с 46 жени причините да се съхраняват дрехи, които вече не са по мярка, включват очакване за промяна на теглото, вложени средства, сантиментална стойност и възприемане на дрехата като красив предмет. Така гардеробът се превръща не само в място за съхранение, а и в архив на различни тела, възрасти и очаквания.

Затова „нямам какво да облека“ понякога означава: „Нямам дреха, в която да се чувствам спокойно днес“. А това е различно от суета. То е въпрос на удобство, идентичност и принадлежност – на начина, по който човек влиза в света, без постоянно да мисли как изглежда.

Източници: womenshealthmag.com, harpersbazaar.com, psychologytoday.com