Федерико Фелини: любовите зад голямото кино

В последната вечер преди смъртта си Федерико Фелини все още е свързан с жената, която присъства в живота му в продължение на половин век. На 30 октомври 1993 г. режисьорът и Джулиета Мазина отбелязват 50-ата годишнина от сватбата си. На следващия ден Фелини умира в Рим на 73 години. Мазина го надживява само с няколко месеца.

Тяхната връзка започва през 1942 г. в италианското радио. Фелини пише текстове, а Мазина озвучава персонаж в радио предаване. Женят се през 1943 г. и постепенно изграждат едно от най-известните партньорства в историята на италианското кино.

Джулиета Мазина – любовта, която остава

Мазина е не само съпруга на Фелини, но и неговата най-важна актриса. Тя играе Гелсомина в „Пътят“, Кабирия в „Нощите на Кабирия“, Джулиета в „Джулиета и духовете“ и застаряващата телевизионна звезда в „Джинджър и Фред“.

В „Пътят“ и „Нощите на Кабирия“ Мазина създава образи на самотни жени, които запазват способността си да обичат въпреки унижението и загубите. За ролята си в „Нощите на Кабирия“ тя получава наградата за най-добра актриса в Кан през 1957 г. Фелини превръща нейната крехкост, мълчание и почти клоунска мимика в свой уникален кинематографичен език.

В деня на 50-ата годишнина от брака им Мазина казва за съпруга си:

„Преди 50 години разбрах, че този човек е за мен. Сега нямам друга воля, освен да го последвам.“

Думите, цитирани от „Гардиън“, придобиват трагичен смисъл след смъртта на Фелини.

Сандра Мило – страстта между реалността и измислицата

С Фелини Сандра Мило се среща във Фреджене. Той я избира за ролята на Карла – любовницата на режисьора Гуидо в „8½“. Филмът от 1963 г. е едновременно автобиографична игра и фантазия за мъж, разкъсван между съпруга, любовница, спомени и желания.

Мило се връща при Фелини и в „Джулиета и духовете“ от 1965 г. Там тя играе Сузи – чувствена и освободена съседка, която се появява като противоположност на героинята на Мазина. Така двата образа се оказват поставени един срещу друг не само във филма, но и в митологията около режисьора.

По-късно Мило описва отношенията си с Фелини като 17-годишна тайна любовна история. В книгата си „Скъпи Федерико“ тя представя връзката като голямата страст на живота си. Историята обаче остава спорна: биографът Джон Бакстър я определя като до голяма степен измислена, а Мило впоследствие признава, че книгата съдържа много фикция. В интервю, цитирано от „Гардиън“, тя казва, че го е обичала „истински, лудо, дълбоко и глупаво“.

Фелини иска Мило да участва и в „Амаркорд“ през 1973 г. Тя отказва след възраженията на съпруга си, а режисьорът признава, че това го оставя с „меланхолично усещане“. Тази раздяла слага край на една от най-силните му творчески и лични привързаности.

Анита Екберг – образът на недостижимото желание

Анита Екберг не е доказана любовница на Фелини, но остава една от най-мощните му екранни обсесии. Като Силвия в „Сладък живот“ тя влиза във фонтана „Ди Треви“ и превръща Рим в сцена на съблазънта. Образът ѝ става символ на жената, която е едновременно реална звезда и фантазия.

Фелини и Екберг работят отново заедно в „Интервю“ през 1987 г., където режисьорът събира актрисата и Марчело Мастрояни с миналото на „Сладък живот“. Самата Екберг отрича да е имала интимна връзка с Фелини и говори за дълбоко приятелство, което е предизвиквало ревността на Мазина.

Около Фелини съществуват и други разкази за любовни връзки, сред които твърденията на Анна Джованини за дългогодишна тайна история. Те не са независимо потвърдени и остават част от легендата около режисьора. Сигурното е друго: в неговото кино любовта рядко е само романтика. Тя е памет, вина, желание, страх и най-вече материалът, от който Фелини изгражда своите сънища.

Източници: washingtonpost.com, theguardian.com, latimes.com