Елисавета Фьодоровна: от царския двор до шахтата край Алапаевск

В детството си Ела познава и двореца, и загубата. Родена е на 1 ноември 1864 г. в Дармщат като Елизабет Александра Луиза Алиса, дъщеря на великия херцог Лудвиг IV и британската принцеса Алиса. Тя е внучка на кралица Виктория и по-голяма сестра на бъдещата руска императрица Александра Фьодоровна. След смъртта на майка си от дифтерия през 1878 г. Ела е възпитавана известно време в Англия под грижите на баба си.

През 1884 г. се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на император Александър III. Двамата се установяват в Русия, а през 1891 г. Елисавета приема православието. Решението е лично, а не продиктувано от законова необходимост. В писмо до баща си тя обяснява: „Само в тази религия мога да намеря онази истинска и силна вяра в Бога, която човек трябва да има, за да бъде добър християнин.“

Убийството, което променя живота ѝ

Сергей Александрович е назначен за московски генерал-губернатор, а съпругата му постепенно се превръща в една от най-видимите фигури на благотворителността в града. На 4 февруари 1905 г. той е убит с бомба, хвърлена от революционера Иван Каляев.

Трагедията променя напълно живота на Елисавета. Тя посещава задържания Каляев в затвора и му носи послание за прошка. Според описанията на срещата му казва, че идва от името на покойния си съпруг и го призовава да се разкае. След това настоява пред император Николай II присъдата му да бъде заменена, но молбата ѝ е отхвърлена.

Вместо да се оттегли в траур, великата княгиня продава част от бижутата си и насочва средствата към помощ за бедни и болни. През 1909 г. в Москва е открита Марфо-Мариинската обител на милосърдието. Там сестрите обучават медицински кадри, поддържат болница, приют за сираци, аптека, библиотека и столова, в която се приготвят повече от 300 обеда дневно. Елисавета е утвърдена за настоятелка през 1910 г., а обителта оказва помощ и на ранени войници по време на Първата световна война.

Последните дни в Урал

След революцията Елисавета отказва възможност да напусне Русия. На 7 май 1918 г. е арестувана и изпратена в Екатеринбург. Няколко дни по-късно е преместена в Алапаевск заедно с други членове на императорската фамилия. Задържаните са настанени в Наполната школа, а през юни режимът им е затегнат и им са отнети парите и възможността да се разхождат или да водят кореспонденция.

През нощта на 18 юли 1918 г. Елисавета, сестра Варвара и още седем задържани са отведени до изоставена шахта край Алапаевск. Те са хвърлени живи вътре, след което шахтата е атакувана с гранати и засипана. Според Православната енциклопедия Елисавета не умира веднага и успява да превърже раната на княз Йоан Константинович с част от апостолника си.

Останките ѝ са открити през октомври 1918 г. и след дълго преместване през Сибир и Китай са погребани през 1921 г. в църквата „Света Мария Магдалина“ в Йерусалим. Руската православна църква я канонизира през 1992 г. Така животът на германската принцеса, станала руска велика княгиня, остава свързан едновременно с дворцовата история, социалната помощ и паметта за революционния терор.

Източници: rbth.com