Защо децата на 80-те ближеха батерии

Всяко дете, израснало през 80-те и началото на 90-те години, си спомня онзи специфичен, леко кисел и щипещ вкус по езика. Преди появата на презареждащите се джаджи и вградените тестери, проверката на една обикновена батерия изискваше доста нестандартен метод – директно допиране до езика.

Макар днес да звучи абсурдно и дори опасно, за поколението на 80-те това беше напълно нормална практика. Но каква всъщност беше причината?

Домашният „мултицет“

Основната причина беше чисто практическа. През 80-те години почти никой не разполагаше с волтметър или специален тестер за батерии у дома. Когато радиото, уокменът или колата с дистанционно спреше да работи, единственият бърз начин да разбереш дали проблемът е в батерията, беше езикът.

Слюнката е добър проводник на електричество. Когато езикът докосне едновременно двата полюса, се затваря слаба електрическа верига. Ако батерията е пълна, протича лек ток, който дразни вкусовите рецептори и създава характерното металическо боцкане. Ако не усетиш нищо – батерията е за изхвърляне.

Защо точно 9-волтовите батерии?

Този „тест“ работеше най-добре при квадратните батерии от 9 волта. Причината се крие в техния дизайн. За разлика от стандартните цилиндрични батерии (АА или ААА), при които плюсът и минусът са в двата противоположни края, при 9-волтовите батерии двата контакта са разположени един до друг от горната страна. Това правеше докосването им с език изключително лесно и удобно.

Любопитство и детски предизвикателства
Освен практичната страна, имаше и елемент на игра. Странното гъделичкащо усещане беше забавно за децата и често се превръщаше в тест за смелост пред приятели. Колкото по-нова беше батерията, толкова по-силно беше „щипването“, което предизвикваше смях и гримаси.

Безопасно ли беше това?

Напрежението от 9 волта е твърде ниско, за да причини сериозен токов удар на здрав човек, тъй като сухата кожа има високо съпротивление. Влажният език обаче значително намалява това съпротивление.

Въпреки че рискът от сериозна травма е минимален, лекарите предупреждават, че този навик не е напълно безобиден. При по-дълго задържане може да се стигне до леко изгаряне на езика, а при по-стари или повредени батерии съществува реална опасност от изтичане на токсични химикали и тежки метали директно в устата. Днес подобни експерименти вече са само забавен носталгичен спомен от едно по-аналогово детство.