"Африканският синдром" за лекари на България

Над две трети от българите, които завършват медицина или учат за медицински специалности, изразяват желание да емигрират на Запад. Същите намерения имат и близо половината от младите лекари, които вече имат специалност. И в момента в провинцията и особено в селските райони има огромен дефицит на лекари, а до десет години този проблем ще обхване големите градове и столицата. Острият недостиг на среден медицински персонал отдавна затруднява работата в повечето болници в страната, защото над 30 000 медицински сестри и фелдшери вече са напуснали системата, а желаещи да учат тази трудна и ниско платена професия вече почти няма.

"Африканският синдром" на България

Изводите от наскоро проведено проучване на "Отворено общество" показват, че около 70 на сто от българите поставят проблемите в здравеопазването на първо място, далеч преди ниските заплати и липсата на стопански растеж. Програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев прогнозира, че застаряването на лекарите /средната възраст е 52 години/ и все по-ограниченият приток на млади кадри са причина за появата на "африкански синдром" в българското здравеопазване. "Най-големият проблем на медицината в Африка е липсата на лекари. А България вече е изправена пред същата заплаха. Засега по брой на лекарите на 1000 души страната още не е сред най-засегнатите от кризата на медицински кадри държави в Европа. Но проучване на "Отворено общество" показва, че делът на практикуващите лекари в пенсионна и особено в надпенсионна възраст непрекъснато расте за сметка на бързо намаляващия брой на младите медици", посочва Захариев.

Шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е категоричен, че в здравеопазването има остър финансов проблем. "В България делът на всички разходи за медицина, в това число за лекарства и специални грижи,, съставлява 7,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. В държави като Германия и САЩ този дял е двойно по-висок. При това в България над половината от разходите за лечение и лекарства се поемат не от държавата, общините или Здравната каса, а от пациентите, принудени да доплащат услугите", посочва д-р Кацаров.

Младите нямат избор

Дори и в сегашното си трагично състояние здравната система не би изпитвала дефицит от средства и кадри, ако разпределението на ограничените ресурси би било оптимизирано с оглед на реалния пазар на здравни услуги. Това би довело до редуциране на броя на болниците според показателите за тяхната ефективност, твърди д-р Кацаров. Но пък биха били засегнати "свещени крави" като института "Пирогов", в който се наливат огромни средства при неясна ефективност. Кацаров добавя, че засега и минимални промени в статуквото са невъзможни заради една тясна прослойка от "босове" в медицинските заведения, които извличат солидни изгоди от изпадналата в драматична ситуация сфера на медицинските грижи.

"Те наложиха току-що завършилите лекари да работят като специализанти 4 години при минимално заплащане. Просто на тези "босове" им трябват слуги, момчета за всичко. Получилите специализация нямат никаква представа дали ще останат на работа в медицинските заведения и изцяло зависят от волята на шефовете си", разказва д-р Кацаров. А феодализацията в държавната медицина е причина за огромните разлики от 10, 20 и повече пъти между заплащането на светилата и на младите специалисти. "Те нямат друг шанс, освен да емигрират", твърди д-р Кацаров.

Търсене има достатъчно

От цялата ситуация печели бизнесът с обучението по чужди езици. "Гьоте институт" в България, например, открива нови клонове в близост до големите медицински университети и болница. И ако до обед студентите и младите лекари работят в медицинските заведения, следобед се пренасят на курсовете по немски в близкия институт.

В Германия и в още редица страни чужди медицински специалисти, в това число български, се търсят с ненамаляващи темпове. Често кампаниите за набиране на нови специалисти са тематични - една година се търсят повече хирурзи, а през следващата пикът е при анестезиолозите, педиатрите или травматолозите, споделят д-р Стойчо Кацаров и Боян Захариев. "На последния обявен от софийската Медицинската академия конкурс за 20 млади хирурзи се явиха само двама кандидати. Младите медици вече искат единствено и само да завършат основен курс в България. Оттам нататък се надяват да получат специалност след като емигрират и постъпят на работа в някоя западноевропейска клиника. Плановете им са добре подготвени, защото разчитат на информацията и опита на вече заминали техни колеги", допълва д-р Кацаров.

Според Боян Захариев сериозен проблем е качеството на обучение в българските медицински висши училища. "Големият брой чуждeстранни студенти, търсещи бърза и евтина лекарска диплома в България, влошава дисциплината, защото води до нерегламентирани способи в отношенията между студенти и преподаватели", цитира Захариев анкетирани от "Отворено общество" български студенти-медици. Д-р Кацаров свидетелства, че много от свидетелствата, необходими на медицинските специализанти в България, могат просто да бъдат купени.

Изгубеното поколение

Бюрхан Рашид е дошъл от Сунгурларе да учи медицина в София. До завършването му остават две години, но той успява да намери време за работата си като ръководител на Асоциацията на студентите-медици в България. "Събрахме се със символично приготвени куфари в центъра на София, за да стреснем и накараме институциите да осмислят факта, че все повече млади медицински специалисти масово напускат България и до десет години страната ни ще изпитва фатален недостиг на лекари и сестри", казва Рашид за протеста, състоял се преди няколко дни в Докторската градина. В родния му край вече има само един-единствен много възрастен лекар, който е принуден да обикаля осем села.

Самият Рашид иска да започне лекарската си практика именно там, където е роден. "Не бих избрал най-лесния път за трупане на трудов опит и медицински умения в някоя западна клиника. Според мен работата в чужбина не е емиграция, защото имаме постоянно възможност да пътуваме, да работим и да се връщаме. Но тук се изправяме пред стена от нерешавани с години проблеми и за съжаление пътуването на запад вече е станало еднопосочно. Повечето ми колеги предпочитат да започнат лекарската си практика и да добият специалности именно в западна Европа" обяснява младежът.

По негови наблюдения още в трети курс колегите му започват здраво да наблягат на изучаването на чужд език с оглед на плановете за емиграция след дипломирането. Повечето от студентите са завършили езикови гимназии, а немският език е абсолютен фаворит сред младите медици заради плановете им да се реализират в Германия, посочва Бюрхан Рашид. "Това поколение вече е изгубено за българското здравеопазване. Дори реформите да стартират веднага, можем единствено да мислим и мечтаем как да задържим младите абсолвенти от випуск 2017 или 2018", заключава д-р Стойчо Кацаров.