СПИН: Грешка довела до появата на мита за "Пациент 0"

Комбинация от исторически и генетични изследвания разкрива грешката, заради която вината за появата и разпространението на ХИВ в Северна Америка е хвърлена върху един-единствен човек — първият "Пациент Нула".

Ново проучване, изготвено от група учени от университета Кеймбридж и публикувано в списание Narure, доказва, т.нар. "Пациент 0", обвинен за появата на СПИН епидемията в САЩ през 80-те години, е само един от хилядите заразени в годините преди ХИВ вирусът да бъде открит.

Изследователите са проучили и повторно тествали кръвни проби, датиращи от десетилетия, за да установят, че хомосексуалният стюард от френско-канадски произход, обвинен посмъртно от медиите за разпространяването на ХИВ из цяла Северна Америка, всъщност не е "Пациентът 0".

Работата на д-р Ричард Маккей, научен сътрудник в Катедра по история и философия на науката в университета Кеймбридж, разкрива как терминът "Пациент Нула", който се използва и днес при появата на страшни зарази като Ебола или свински грип, за да бъде описан първият известен случай на даденото заболяване, всъщност е създаден по невнимание в най-ранните години на изучаването на СПИН.

Проучването им обаче, потвърждава едно от твърденията, свързани с „Пациент 0“, а именно, че коварният вирус е започнал да се разпространява с изключителна бързина на територията на САЩ чрез хора, заразени с ХИВ от подтип Б на група М или иначе казано, мъже с хомосексуални наклонности са първоизточника на пандемията, обхваната САЩ през 80-те години.

Макар тези времеви и географски изводи, направени на базата на частични ХИВ-1 геноми, да показват, че досегашните схващания за появата на СПИН в САЩ са грешни, източниците на най-ранната поява на вируса в САЩ, остават спорни и неизвестни.

Типове ХИВ

ХИВ не е един, вирусът е изключително склонен към мутации и бързо се приспособява към човешкото тяло или лечението, на което болните биват подлагани. До сега са известни два типа на вируса — 1 и 2, като в световен мащаб доминира ХИВ-1, който е причина за 90% от случаите на заразяване.

Тъй като този тип е изключително променлив вирус, склонен към мутации, учените са класифицирали известните им разновидности в групи, обозначени с букви от "М" до "О". Тези групи пък са разделени на подтипове, в зависимост от района, в който се срещат най-често, методът на предаване или хората, които най-често се заразяват с тях.