Бързото развитие на ИИ тревожи учените, разбирането на природата на съзнанието става неотложна задача

Бързото развитие на изкуствения интелект и невротехнологиите прави необходимостта от разбиране на това как възниква съзнанието по-спешна от всякога. Това е заключението, до което стига международен екип от учени, пише Frontiers in Science.

Съзнанието е състояние, в което организмът е наясно със себе си и заобикалящия го свят. Въпреки десетилетията изследвания, науката все още не може да обясни как субективното преживяване възниква от биологичните процеси.

„Съзнанието вече не е философска категория. То е въпрос, който пряко влияе върху медицината, правото, етиката и нашето разбиране за самото човешко съществуване“, заяви професор Аксел Клеереманс от Свободния университет в Брюксел, един от авторите на изследването.

Учените разглеждат различни хипотези: от теорията за глобалното работно пространство, която предполага, че осъзнаването възниква от интегрирането на информация от различни области на мозъка, до теорията за интегрираната информация, която постулира, че една система става съзнателна, когато нейните части са тясно свързани и взаимодействат.

В ново проучване изследователите анализираха текущото състояние на науката за съзнанието и потенциалните последици, ако човечеството успее не само да разбере, но и да създаде съзнание – например в изкуствения интелект или лабораторните мозъчни органоиди.

Според авторите са необходими надеждни тестове за съзнание, за да се определи дали дадена система – било то човек, животно, ембрион, органоид или изкуствен интелект – притежава характеристиките на съзнание. Това ще помогне за диагностицирането на съзнанието при пациенти с тежко мозъчно увреждане или деменция, както и за разбирането кога то възниква при фетуси или животни.

Подобни открития обаче ще имат и дълбоки етични и правни последици: ако дадена система бъде призната за съзнателна, обществото ще трябва да отговори на въпроса как да я третира.

„Напредъкът в изучаването на съзнанието ще промени нашето разбиране за самите нас, изкуствения интелект и нашето място в природата“, отбеляза професор Анил Сет от Университета в Съсекс.

Авторите предупреждават, че технологиите, свързани с изкуствения интелект и мозъчните интерфейси, се развиват по-бързо от науката за съзнанието, което може да доведе до сериозни етични последици.