Притча: Защото сме добри

В Индия разказват за един добър и хрисим човек, който всяка сутрин се молел в река Ганг. Веднъж след молитва забелязал отровен паяк, който се давел във водата. Човекът го взел в шепите си и го отнесъл на брега. В момента, в който го оставил на сушата, паякът го ухапал.

Но без сам да разбира как, молитвите му за света обезвредили отровата. На следващия ден се повторило същото.

Не ще и питане, на третия ден, щом мъжът нагазил до колене във водата, отново видял паяка, размахващ отчаяно крачета във водата. Когато понечил да го вдигне, паякът го попитал с човешки глас:

- Защо го правиш? Не виждаш ли, че всеки път те хапя?

А добрият човек отговорил:

- Защото съм такъв!.

***

Има много причини да бъдем добри, но може би никоя не е толкова задължаваща, колкото духовния факт, че сме такива каквито сме. Просто така сме устроени. Паяците хапят. Вълците вият. Мравките градят планини, които никой не забелязва. А човешките същества се вдигат едно друго, когато паднат, независимо от последствията. Дори когато другият хапе.

Някои казват, че глупакът никога не се учи от собствените си грешки, но аз виждам в тази притча красотата на кокичето, което всяка пролет пробива снега и леда. Това е, което крепи света. Кокичетата нямат чувство за мисия и великодушие. Те не са нито филантропи, нито саможертвени. Просто растат и красят света, защото са такива.

Що се отнася до нас, когато някой залитне, ние посягаме да го уловим. Когато любим човек заплаче, се опитваме да го утешим. Защо? Защото сме такива. Често съм протягала ръка с усещането, че допускам грешка. И се е случвало, също като мъжа в реката, да бъда ухапан. Но това няма значение - аз просто съм си такава. Всички сме такива. Протегнатата ръка е по-важна от ухапването.

Истината е, че предпочитам да ме мислят за глупчака, пред това да не вярвам в доброто.

Спомнете си случаи, когато сте били добри без причина. Може да е нещо съвсем простичко - вдигнали сте нещо, което друг е изпуснал, или сте хвърлили трохи на птици.

Помислете за това, което тези постъпки са дали на вас самите. Усетихте ли да ви изпълва лекота? Почувствахте ли се по-енергични, по-млади, по-открити в сърцето си?

Потопете се в деня, без да полагате съзнателни усилия да бъдете добри. Запазете единствено нагласата, която ви позволява да сте наистина такива, каквито сте, и да правите това, което вътрешният глас ви подсказва.