Васил Найденов на 61

Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Звездата му изгрява през 1979, когато печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей", а песента от филма "Адаптация" (м. Митко Щерев) е обявена за "Мелодия на годината". Едноименният му първи албум, записан с помощта на музикантите от ФСБ, на чиято обложка се виждат и чифт кецове, му носи прякора Васко Кеца. Популярността му расте с месеци, а почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: "Откровение" (м. Стефан Димитров), "И утре е ден" (м. Найден Андреев), "А дали е така" (м. Тончо Русев).

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист цели десет години. Още от 1969 е в "Златни струни", а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва "Диана Експрес" и песента "Синева", която изпява в като вокалист на групата не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор - Васко Синевата. Последната група, в която свири преди началото на соловата кариера е "Тангра".

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала "Златният Орфей" Втора награда е присъдена на "По първи петли" (м. Стефан Димитров) през 1980 г. и "Любовта продължава" (м. Тодор Филков) през 1982 г., а Трета награда - на "Угризение" (м. Тончо Русев) през 1986 г.
"Остани" по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет"'-1983, а още две негови песни са обявени за "Мелодия на годината" - "Телефонна любов" през 1982 г. и "Сбогом, казах" през 1985 г. "Чудо" - пак по музика на Тончо Русев – става Мелодия на телевизионните зрители на същия конкурс през 1983.

Васил Найденов печели признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на "Златният Орфей" 1981, Втора награда на "Шлагерфестивал" Дрезден - 1981, Втора награда на фестивала "Гала" в Хавана, Куба - 1982. Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша - 1980 и Кнок, Белгия 1983 г.
Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването "Музикална стълбица".
Най-многобраойни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 работи с балета на Алла Пугачова "Телефон", а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването й в България). Песента "Завръщане" (м. Нелко Коларов) печели Голямата награда на обновения конкурс "Песни за Варна" през 1995. От края на 1998 заедно с Богдана Карадочева е автор и водещ на предаването за българска музика "Почти полунощ е..." в Нова Телевизия".

През 2003 г. Васил Найденов издава албума „Не мога без теб”. В албума са включени хитовете Като слънце в огледало, В твоето легло и Вали, както и Едно море (от филма на Иван Ничев “Завръщане в Йерусалим”).

В текста е използвана информация от "Изборът на Рупи" - Йордан Рупчев, 1999