Как ще умре най-голямата звезда в Млечния път?

Астрономи от Университета на Аризона (UA) са разработили модел на VY Canis Majoris, червен хипергигант, който е възможно най-голямата звезда в Млечния път и те ще използват този модел, за да предскажат как ще умре. Това пише phys.org, цитиран от trafficnews.bg.

Първоначално астрономите смятаха, че подобни звезди просто се взривяват в свръхнова, както правят много други звезди.

Нови данни обаче показват значителна липса на свръхнови в сравнение с броя, който би се очаквал, ако самите червени хипергиганти експлодират по този начин.

Сегашната теория е, че е по-вероятно те да се сринат в черна дупка, която е много по-трудна за пряко наблюдение от първоначално предполагаемите свръхнови. Все още не е ясно какви точно са характеристиките на звездите, които биха се превърнали в черни дупки, а за да се разбере това, би било полезно да има модел.

По тази причина отборът астрономи от UA избира VY Canis Majoris като отличен пример за червени хипергиганти, за които искат да научат повече.

Самата звезда е масивна, с размери от 10 AU до 15 AU (астрономически единици). В този си вид тя се намира само на 4892 светлинни години от Земята. Това прави VY Canis Majoris, която се намира в южното съзвездие Canis Major, интригуваща за наблюдателите ѝ.

Самият ѝ размер и близостта ѝ до нашата Слънчева система я правят прекрасен кандидат за наблюдение. С добри наблюдателни данни астрономите могат да видят спиращата дъха сложност на това как всъщност изглежда повърхността на звездата.

Един от основните процеси при смъртта на звездата е загубата на маса. Обикновено това се случва, когато газ и прах се издухват равномерно от фотосферата на звездата. На VY Canis Majoris обаче се наблюдават масивни характеристики, които са подобни на слънчевите коронални дъги, но са милиард пъти по-масивни, допълва bg-voice.com.

Изследователите от UA използваха ALMA (Atacama Large Millimeter Array), за да съберат радиосигналите на материала, който се изхвърля в космоса като част от тези изригвания в Млечния път.

Този материал, включващ серен диоксид, силициев диоксид и натриев хлорид, ще им позволи да открият скоростта, с която се движи, а не само статичното присъствие на други изхвърляния, като например прах. За да направят това, те трябваше да подредят всички 48 чинии на ALMA и да съберат над един терабайт данни, за да получат правилната информация.

Обработката на всички тези събрани данни може да бъде доста трудна и те все още работят върху някои от тях. Все пак досега са имали достатъчно, за да представят резултатите си пред Американското астрономическо общество в средата на юни.

Когато разполагат с още повече данни, те ще могат да опишат още по-добър модел на това как изглежда една от най-големите звезди в галактиката.

Един ден, далеч в бъдещето, този модел на това какво ще се случи с червения хипергигант в Млечния път може би ще има възможност да бъде тестван, когато VY Canis Majoris накрая официално умре.