Кой е бащата на хан Аспурух?

Повечето българи, запитани кога е създадена България, без да се замислят посочват 681 година и името на хан Аспарух. Историята ни обаче не започва тогава, а назад в годините. Кой е управлявал преди Аспарух, съществувала ли е наша държава и кой е бащата на хан Аспарух са въпроси, които малцина знаят и които, сигурни сме, безспорно будят любопитството ви. Приготвили сме ви кратка разходка назад във времето, интересни факти от миналото ни и отговор на въпроса кой е бащата на хан Аспарух, пише actualno.com.

Кой е бащата на хан Аспарух?

Преди хан Аспарух да основе Дунавска България, дедите ни са населвали Стара Велика България. От хрониките на Йоан Никиуски научаваме, че е представлявала военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена. Нейни владетели били Кубрат и Батбаян, а годината около 35-та. Родът, управлявал Стара Велика България, бил Дуло и от него произхожда и създателят на Дунавска България – хан Аспарух. И все пак кой е бащата на хан Аспарух? Това е хан Кубрат. Аспарух е един от петте сина на великия хан, наследил баща си и създал България. Аспарух е средният син на Кубрат. Повечето исторически извори сочат Баян за най-възрастен, а Алцек за най-млад. Вероятно сте чували, че първородният син следва да наследи трона на баща си? Защо в случая Баян не е създал държавата ни?

Историческите извори говорят за предателски договор с хазарите, който Баян е сключил след краткото си властване и след като е бил победен от тях, за да запази живота и властта си. Вторият син на Кубрат, носещ прозвището Котраг, се присъединява към брат си и става част от хазарите. Аспарух избира да не последва по-големите си братя и наследява баща си. Управлява няколко десетилетия, като не са известни нито точната му година на раждане, нито тази на смърт, а историците говорят по темата с около и предположения, направени въз основа на други известни факти. Със сигурност известен и ясен обаче е отговорът на въпроса кой е бащата на хан Аспарух и това е хан Кубрат от рода Дуло.

Делото на хан Аспарух

След като хазарите завладели през 668 година Стара Велика България част от племената, начело с Аспарух, се насочват към Днепър. Заплахите от нападения от хазарите принуждават Аспарух да продължи и да достигне устието на река Дунав, където търси съюз с византийците. Получава разрешение за заселване в зоната около устието на Дунав и приема възложените на прабългарите охранителни функции. Аспарух обаче не спрял до там, а постепенно разширявал териториите. Действията му получили съответния отговор - похода на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 година, война, при която най-решаваща е битката при Онгъла, и война, завършила въпреки малочислеността на прабългарите с това византийското правителство да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол да се сключи мирен договор. Дунавска България е създадена.