Трагичната и обречена любовна история на хан Аспарух и Пагане

Всички сме учили за хан Аспарух. Велик български владетел, създал първата българска държава през 681 г. Той сключил мирен договор с Византия, според който великата сила е задължена да плаща данък на България. Според договора, византийците трябвало да покрият със злато и скъпоценности забит в земята кол с конска опашка, и така са издължавали данъка си. Всички знаем, че символът на прабългарите е бил конят или по-точно конската опашка.

Малко известен факт е, че хан Аспарух е имал любовница на име Пагане. Може би защото любовта им е пламнала много преди той да стане хан, пише Edna.bg.

Пагане е била жрица, дарена с неземна красота и необикновена дарба да предсказва бъдещето. Съвременниците ѝ смятали, че тя можела и да говори с Тангра - главното божество на прабългарите. Малко преди смъртта си хан Кубрат, бащата на Аспарух, вика Пагане при себе си, за да му предскаже бъдещето на народа му. Тя е тази която му казва, че синовете му трябва да се разделят с части от племето в три посоки на страната, за да може при евентуално нападение от армията на хазарите, поне едното племе да има шанс да оцелее. Той се вслушва в думите ѝ и разделя племето. Начело застават Батбаян, Котраг и Аспарух.

Аспарух решава, че иска да вземе Пагане за своя жена. Тя не е съгласна с него, защото знае, че съветът на Великите боляри, наричани още боили, няма да разреши, тъй като той вече е хан, а тя дъщеря на обикновен конник. Ханът обаче е твърдо решен, воден от любовта си към жрицата.

Той свиква съвета на боилите, за да им съобщи решението си, като се надява, че те ще го подкрепят, но не става така. Те му отказват. Ханът недоумява защо боилите не желаят за своя хан най-личната и най-добрата жена, чийто ум и дарби са от висша полза за народа. А всъщност точно това е причината, че е най-личната, най-красивата, най-добрата и дарена с необикновена сила. Точно затова съветът я обрича да бъде пренесена в жертва на бог Тангра.

Пагане за прабългарите е била съвършенството, получило женска плът. Древният закон гласял, че щом се открие съвършен по дарби между народа, никой няма право да го държи в несъвършения свят. Длъжни са били да го пратят при Тангра, за да му служи отблизо, иначе бога щял да ги накаже. Аспарух няма как да не спази закона, защото ако сам той не го спазва, не може да очаква покорство от народа си. А ако народът научи, че ханът е отказал на Тангра, с него е свършено.

И все пак Аспарух не може да се примири с раздялата с любимата жена и иска от същия този болярин, който пръв въстанал срещу решението на хана да вземе Пагане за жена, гаранция, че не я принася в жертва напразно. Боляринът заклева единствената си дъщеря да умре до пролетта, ако е сгрешил. Пагане приема саможертвата си с усмивка и без да се съпротивлява. Тя е пожертвана, а на хана му се отрежда за жена не коя да е, а дъщерята на болярина.

Не след дълго жената на хана забременява, но ражда мъртво дете и умира малко преди пролетта. Това, което съкрушава владетеля, не е, че Пагане е пожертвана напразно, а това, че тя също е носела детето му. Той е принесъл не само любимата си, но и нероденото си дете в жертва.

Пагане не е била войн, не е размахвала саби и щитове по бойните полета, но е имала необичайна дарба. Неслучайно е била личната жрица на хан Кубрат. Чиста и неопетнена, приемала всяка заповед, готова да се принесе в саможертва за народа си. Нека запомним това име - Пагане.

Всички сте чували израза, че зад всеки успял мъж стои по една умна жена. Такава е била Пагане за хан Аспарух. Тя се е пожертвала главно заради него, за да не се усъмни народът в неговата решителност и непоколебимост. И те са му вярвали до последно.