12 от най-важните и паметни цитата на Васил Левски

Когато днес си спомняме за Васил Левски, известен като Апостола на свободата, си спомняме за един от най-великите български национални герои и ключова фигура в борбата за освобождението на България от османско владичество.

Роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово, Левски заема централно място в българската история благодарение на своята несравнима мъдрост, решителност и преданост към идеята за свободна и независима България. Създател на вътрешната революционна организация и инициатор на множество въстания, той вдъхновява поколения българи със своята визия за едно общество, основано на братство, равенство и справедливост.

Мъдростта и далновидността на Левски се проявяват в неговото стратегическо мислене и способността му да организира подпочвената си дейност с цел създаване на структурирана революционна мрежа. Неговите идеи за национално освобождение и социална справедливост са изразени в множество писма и документи, които служат като важен исторически и идеологически извор.

Цитатите на Васил Левски, особено изразяващи неговите възгледи за личната жертва в името на националната кауза и важността на обществената солидарност, продължават да вълнуват и мотивират българите. Една от най-известните му максими, "Ако спечеля, спечеля за целия народ, ако загубя, загубя само мене си" е символ на безкористната му посветеност на борбата за свобода и независимост.

На днешния ден, когато отбелязваме 151 години от смъртта му на 19 февруари 1873 г., след предателство и последвал съдебен процес от османските власти, сме уверени, че тя далеч не слага край на неговото влияние. Напротив, несправедливата му и твърде ранна кончина укрепва неговия статус като мъченик за свободата и вдъхновява последващите поколения да продължат неговата борба. Животът и делото на Васил Левски остават вечен символ на борбата за свобода и справедливост, а неговите идеи и цитати продължават да бъдат живи и значими за българския народ.

Цитати на Васил Левски

Ето някои от най-паметните негови думи, които и до ден днешен отекват в съзнанието на българите:

• „Дела трябват, а не думи.“
• „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
• „Оръжие, оръжие и пак оръжие. “
• „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
• „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
• „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“
• „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
• „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“ „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
• „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
• „За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
• „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
• „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“