Райчинов: Дефицитът в НЗОК надхвърля прогнозите ни

Бюджетът на здравната каса няма да издържи до края на годината, заяви д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС). В интервю за Факти.бг той обясни какви са възможните вариантите за справяне с проблема. Според него липсата на решение може да доведе до това, общоевропейският протест на лекарите, който е обявен за 15 май, да се превърне в национален.

Д-р Райчинов, ще стачкувате ли на 15 май?

Не. Ние от БЛС не сме обявявали такива намерения. На 15 май българските лекари и другите медицински специалисти ще се включат в общоевропейски протест на лекарите в Европа. Това най-вероятно ще е краткосрочно излизане пред лечебните заведения със съответните символи, които ще бъдат еднакви за цяла Европа.

Ежемесечното публикуване на болничните отчети от НЗОК ще доведе ли до по-добра финансова дисциплина?

Да. Ние от БЛС настояваме за това. Трябва да е ясно коя болница колко получава, колко харчи, какви дейности е осъществила и т.н. Настояваме това да е публична информация, за да няма подозрения в облагодетелстване на едно или друго лечебно заведение. Ежемесечните бюджети и отчети обаче не решават нито един проблем. Това, което се очертава и е притеснително, е, че дефицитът в касата може да се окаже много по-сериозен. Ние настояваме този въпрос да бъде решен преди месец май. Като допълнение към това, за което ме питахте преди малко, ще кажа: липсата на такова решение и несигурността може да направят така, че европейският протест да стане и национален.

Ще издържи ли бюджетът на Касата до края на годината, или ще е необходима актуализация?

Със сигурност няма да издържи, ако не бъде по някакъв начин решен проблемът. Един от най-справедливите вариантите според БЛС е държавата да поеме пълния размер на вноските за всички, които тя осигурява. Най-вече на децата, ако няма друга възможност. Актуализация на бюджета е вторият вариант. Дефицита ние сме го заявили още в края на миналата година, лошото е, че той започва да надхвърля и нашите прогнози.

Какво трябва да се направи за справяне с дефицита в Здравната каса?

Трябва да се гарантират средствата и да се създадат ясни правила за финансирането на болничната дейност. Какви точно, ще трябва да обсъдим и с Касата, и с Министерство на здравеопазването, и на финансите ако е необходимо, за да гарантираме лечението на хората.

Държавата редовен платец ли е на здравните вноски за деца, служители, пенсионери и т.н?

Доколкото знам, като срок тези задължения се спазват. Въпросът е в размера на тези вноски. Той е наполовина на всички останали. Една единствена група, осигурявана от държавата, се осигурява на 8 % - пенсионерите. Според нас, това, което правеше Дянков - три години да няма промяна в сумата, която внася държавата, няма как да е истина.

Ще искате ли разследване за това как са изхарчени парите от резерва на Касата, които бяха прехвърлени в републиканския бюджет?

Ние отдавна сме завели съответните искове и сигнали до Прокуратурата - какво се е случило с тези пари и къде са те? Въпросът е, че е трудно се търси отговорност от институция като парламента. Там, на практика, безотговорността е обща. Когато дадено решение е взето с гласовете на мнозинството от депутатите, няма отговорни. Така е устроена държавата България. При тези случаи поне аз не знам за такъв, в който да има индивидуална отговорност на лицето, което е инициирало неправомерна дейност.

Защо се бави въвеждането на национална здравна карта?

Защото първо трябва да е ясно какви принципи ще отстоява, защитава и формира картата на дейност здравеопазване. Другото е, че си има процедура, по която следва да се изработи. Засега не виждам да има движение в тази посока. Първо трябва да се изяснят принципите и критериите, по които ще се изработва - кой и как ще я изработва и как ще се "сглобява" от регионална към национална и т.н.

Как може да се задържат младите кадри в България?

С три твърде лесни мерки, стига някой да има желание и политическа воля да ги осъществи. Първо трябва да се промени възможността, или по-точно нормативната база, за специализация на тези хора, защото това се оказва основната причина, поради която те напускат страната. С други думи, трябва да имат кариерно развитие. Трябва да могат, веднага след завършване, да се насочат към дадена специалност, да я получат след определен срок и да имат по-добра реализация.

На второ място са условията в лечебните заведения. Имам предвид оборудване, апаратура, дори и битови условия.

Трето и не на последно място, е заплащането. Няма как да се конкурираме с една Германия например, която на млад новозавършил лекар осигурява шест месеца езиково обучение, битови условия и заплата 2500-3000 евро. Там процедурата за специализация е безкрайно улеснена. При нас лекарят трябва да си плаща, за да работи и да специализира. Такава конкуренция не е възможна.

Бройката на младите специалисти, които напускат страната, се движи между 500-600 годишно.

Какво може да направите вие от БЛС за справяне с проблема?

Ако искаме България да запази своите кадри, трябва да настояваме това, което ви казах преди малко, да се случи. Оказва се, че твърде много страни не ни искат като българи и като народ, но нашите лекари, сестри и други медицински специалисти се търсят и наемат с желание и задоволство.