Смислените дейности предпазват от депресия

Ново проучване показва, че хората, които изпитват радост от извършването на безкористни дела, са много по-малко заплашени от депресия, съобщава „The Atlantic”.

Като се замислим, целият ни живот се върти около постигането на определени цели като печелене на повече пари, преследване на голямата любов и доставяне на удоволствие. По какъв начин се стремим и реагираме към тези неща е свързано с цялостното ни щастие.

Според Аристотел има два основни типа на радост. Единият е хедонистичният, който цели постигането на възможно най-много физическо и материално удоволствие. При другия, който се нарича евдемония, удоволствието произтича от оказването на помощ на други хора и вършенето на полезна работа.

Според последни изследвания е много по-вероятно вторият тип да доведе до трайно увеличаване на щастието. Хедонистичните награди може да генерират краткосрочен изблик на радост. Той обаче се разсейва много по-бързо от удоволствието, доставено от безкористните евдемонични награди.

В ново изследване, публикувано в бюлетина на Американската академия на науките, експерти са се заели да проверят как мозъците на подрастващите реагират на по-материалните награди, като компютърни игри например, в сравнение с по-социалните. В това число влизат оказването на помощ на хора в нужда и извършването на дейност с дългосрочни цели. Въпросът е могат ли тийнейджърите, които получават удоволствие от извършването на доброволческа дейност, да са по-щастливи от тези, които имат в ръцете си най-новия плейстейшън, да речем.

В рамките на проучването специалистите са изследвали група от 39 тийнейджъри в продължение на 1 година. Тяхната цел е била да проверят дали начинът, по който мозъците на подрастващите реагират на евдемоничните и хедонистичните награди, е свързан с това доколко депресирани са се чувствали те в течение на това време.
Изследваните са били подложени на електромагнитен резонанс, докато са взимали примерни решения за това дали да задържат дадена сума за себе си, или да я споделят със своите семейства. Те са участвали и в игра, в която е трябвало да решат дали са готови да поемат рискове, за да постигнат евентуално по-голяма финансова награда.

Впоследствие изследваните тийнейджъри са попълнили самостоятелен въпросник за депресивните симптоми, които са проявили по време на първата серия от експерименти. Същия въпросник те са попълнили и година по-късно.

Изследванията показват, че тийнейджърите, чийто мозък е откликвал на евдемоничните награди като щедрост и споделяне на финанси с техните семейства, са имали сериозен спад в депресивните нива на психиката си. Оказва се, че изследваните, които са били привлечени от по-рисковите игри, са много по-податливи към депресивни състояния. Изглежда, че типовете награди, на които подрастващите са откликнали, е променил тяхното поведение по начин, който влияе на цялостното им усещане за щастие и благополучие.

Крайните резултати на изследването показват, че благосъстоянието може да зависи от постигането на по-високи стойности, свързани със семейството, културата и морала, а не с незабавното и егоистично удоволствие.