Будизмът е известен като миролюбива религия

Будизмът е известен като мирна или миролюбива религия. Допълнителен ореол на будизма в този смисъл създава неговата отдалеченост от нашите земи и от земите на континента Европа, като цяло. Всъщност понякога будизмът се разглежда не толкова като религия, а като етическо или философско учение, придружено разбира се със съответните религиозни практики.

Будизмът възниква в днешна Северна Индия, в края на шести век преди новата ера. Неговата поява и разпространение е свързана изключително с живота, търсенето, страданията, просветлението и последвалите проповедите на Сидхарта Гаутама, наречен Буда – Пробудения. Основен акцент в учението си Буда поставя върху въпроса за човешкото страдание и какъв е пътя човек да се освободи от това страдание. Причините за страданието са обобщени в така наречените Четири благородни истини, а пътят за освобождаване от страданието е Осемстепенния път, в който най-често се повтаря думата „правилно“ – „правилни възгледи“, „правилна решимост“, „правилна реч“, „правилно поведение“ и т.н.

В самата Индия будизмът достига връх на своето разпространение в края на трети век преди новата ера, но в крайна сметка многолюдното местно население не припознава това учение. За сметка на това цели държави официално приемат будизма, като така е и до днес. В така наречения полуостров Индокитай, това са държавите Тайланд и Камбоджа, където будисти са близо деветдесет процента от населението, също както и в съседен Мианмар (Бирма). Около 60-70 процента будистко население има в Лаос и на остров Шри Ланка. Доста по-малък е броя на будистите във Виетнам, в Малайзия, както и в Китай и Япония. В Индия и съседен Бангладеш, будисти са само около един процент от населението.

Доколко миролюбиви са тези азиатски държави, показва тяхната история. В последните години, например в Мианмар, една доста затворена държава, се води много сериозна гражданска война, с десетки хиляди жертви, за която ние не знаем почти нищо. Повече от милион са жертвите на червените кхмери в Камбоджа, през седемдесетте години на двадесети век, което е известен факт. Други подобни примери, от по-новата и по-стара история на будистките държави, показват, че миролюбието зависи не само от изповядваната религия, но и от много други фактори.

Подобно на християнството, а и на исляма, будизмът стъпва върху още по-стари традиции и вярвания на местното население, в различните държави. Оттам той получава и различна интерпретации и практики, в различните държави. Например в Китай будизмът се смесва с даоизма, а в Япония с шинтоизма. В Япония будизмът е известен като дзен будизъм, който цели постигането на просветление по бърз и често неочакван начин.

В държавите Тайланд, Камбоджа, Мианмар, Лаос и Шри Ланка се изповядва ортодоксален будизъм или Тхеравада (Школата на старите), който се приема за най-близък до оригиналното учение. В държави като Япония, Китай, Южна Корея, Малайзия, се практикува Махаяна – така наречената Голяма колестница, която включва широко разнообразие от местни интерпретации на будизма. Особен е случаят с Тибет, където обикновено се говори за Ваджраяна (Тантраяна). Така имаме големите течение – Тхеравада и Махаяна и тибетското Ваджраяна. Ваджраяна включва голям набор от йогически упражнения, съзерцание, медитация, плюс четене на мантри и така нататък. Именно в това тибетско направление особено важно място заема почитането на гуру или на духовния наставник. Тук особено разпространени са и различни школи, основани от различни учители, на които учители с течение на времето се придава легендарен и полу-митичен характер. Някои от практиките на тибетския будизъм могат да бъдат много опасни за човека при неправилно заучаване и изпълнение. Отделно от това, когато става въпрос за Индия, за йога школи, за тантра и тантризъм, обикновено говорим за онова, което се нарича с обобщаващото име хиндуизъм и което е много различно от будизма.

Действително, в същността си будизмът е мирна религия, в която се говори за ненасилие, за състрадание към всички живи същества, за освобождение от страха и страданието и за просветление. Аз самият също бях привлечен от мъдростта и мистиката на будистката доктрина. В резултат на това и на една тримесечна обиколка в Северна Индия, написах една книжка, за живота на Сидхарта Гаутама, издадена през 2012 година. За мен лично съпоставянето и взаимодействието на християнската и будистката етика, е до голяма степен безконфликтен и дори плодоносен процес. Въпреки това доброто познаване и разграничаване на различните религии и религиозно-етични учения е задължително. Всеки народ черпи своите сили преди всичко от традиционните за дадена земя обичаи и религия. Това важи и за нас българите. Приемането на будизма от даден човек, в една традиционно християнска държава, показва ексцентризъм или дори открито сектантство.