Какви са обичаите и поверията за Баба Марта?

Началото на месец март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна, жажда за живот и ново начало. Всички с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни и оригинални мартеници.

Какви са обичаите и поверията за Баба Марта?

Променливият характер на Баба Марта

Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни, пише az-jenata.bg. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на добрата старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората. Според специалисти, мартеницата е запазила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да носи плодородие и късмет.

Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.

Поверията за 1 март

Вярвало се е, че Баба Марта обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Старите жени не трябва да излизат рано сутрин от домовете си, защото се смятало, че Баба Марта не ги харесва и ако ги види, много ще се разсърди. Според поверията на тази дата трябва да се изчисти домът и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги. Тези действия целят да зарадват Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.

На 1 март е било прието да не се перат и простират бели дрехи. Това можело да доведе до градушки и лоша година. След появата на първите цъфнали дървета или прелетни птици, закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към прераждане.

Първата седмица на месеца се е наричала „броеница“ и именно по нея се е гадаело каква ще е годината. Хората са наричали един ден и ако тогава времето е слънчево, го считали за знак, че годината ще е добра. Ако е лошо и мрачно, цялата година ще е тежка.

Хората са отдавали огромно значение и на това къде ще вържат мартеницата си, след като видят щъркел. Ако решат да я поставят под камък, след време трябва да се върнат на същото място и да видят дали има мравки под него. Ако има – годината вещае късмет на животновъдите.

Какъв е произходът на мартеницата?

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

Мартеницата има богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.