Кетчупът: Историята на най-популярния сос в света

Кетчупът е толкова познат на съвременната трапеза, че рядко се замисляме откъде всъщност идва. Макар днес да го свързваме основно с домати, картофки и бързо хранене, историята на кетчупа е пъстра, международна и доста... бездоматена в началото!

От ферментирал рибен сос до сладка доматена подправка

Името кетчуп (или ketchup) произлиза от китайската дума "kê-tsiap" – ферментирала рибна подправка, използвана в Южна Азия още през VII век. Този сос наподобявал съвременния сос от аншоа или соев сос – тъмен, солен, и изобщо не съдържал домати.

През XVII век британските търговци донасят kê-tsiap в Европа. Английските готвачи започват да адаптират рецептата – използват гъби, орехи, аншоа и подправки, за да създадат нещо подобно на сос. И пак – никакви домати.

Появата на доматите

Доматите влизат в кетчупа едва през началото на XIX век. През 1812 г. американският учен и лекар Джеймс Мийз публикува първата известна рецепта за доматен кетчуп. Тя включваше домати, подправки и бренди.

И все пак – кетчупът от онова време бил домашен, често ферментирал и лесно се развалял. Поради това, популярността му била ограничена.

Хайнц – името, което промени всичко

През 1876 г. предприемачът Хенри Джон Хайнц създава кетчупа, който днес всички познаваме. Той използва оцет като естествен консервант, добавя захар за по-балансиран вкус и разработва стабилна рецепта с дълъг срок на годност.

Хайнц не само прави кетчупа по-безопасен, но и го комерсиализира. Стъклената бутилка с етикет “57 varieties” (въпреки че не произвеждал точно 57) става икона.

„Да направиш нещо обикновено – необикновено добре“ – това бил принципът на Хайнц.

Днес: от бургери до суши

В наши дни кетчупът се консумира в почти всеки край на света. В САЩ той е задължителен към пържени картофи, бургери и хот-дог. В Япония се използва в омурайсу (омлет с ориз и кетчуп). На Филипините има версия с... банани, а не домати!

Какво съдържа днес?

Съвременният кетчуп обикновено включва:

• Доматено пюре или концентрат;
• Захар или царевичен сироп;
• Оцет;
• Сол и подправки (лук, чесън на прах, канела, карамфил и др.).

Любопитни факти

Кетчупът е бил използван като лекарство през 30-те години на 19-ти век. Смятало се е, че лекува диария и жълтеница.

Хайнц продава над 650 млн. бутилки кетчуп годишно в над 140 държави.

От ферментирала рибна подправка до сладко-кисел доматен сос – пътят на кетчупа е колкото необичаен, толкова и вдъхновяващ. Това е доказателство, че най-обикновените неща често имат най-необикновена история.