8 начина да изберем най-сладката диня

Сладката диня не е въпрос на късмет, а на няколко ясни признака. Ето как да я разпознаете като информиран купувач — бързо, тактично и без пробождания с нож.

1. Погледнете „полето“ (жълтото петно)
   Това е мястото, където динята е лежала на земята. Търсете наситено жълто до кремаво петно (не бяло). Колкото е по-топъл цветът, толкова по-дълго плодът е узрявал на лозата — и обикновено е по-сладък.
2. Проверете теглото спрямо размера
   Вземете две сходни по размер дини и изберете по-тежката. Тя има повече сок и захари. „Лека“ за размера си често е признак за недоузряване или изсушаване.
3. Кора: матов блясък и твърдост
   Зрелите дини имат матов, не лъскав вид. Кората трябва да е твърда — ако се драска лесно с нокът, вероятно плодът е обран твърде рано.
4. „Мустачето“ до дръжката
   Погледнете малката къдрица (трендрила) близо до дръжката. Кафява и изсъхнала къдрица е знак, че динята е престояла достатъчно на бостана. Яркозелена често означава, че е брана преждевременно.
5. Равномерна форма и „рамена“
   Избирайте плод с симетрична, равномерна форма — без плоски страни или вдлъбнатини. Деформирани „рамена“ понякога показват неравномерно развитие и водниста текстура.
6. Контраст на шарките
   При райетните сортове (напр. Crimson Sweet) търсете добър контраст между тъмнозелено и светло. При тъмните („черните“) сортове цветът трябва да е наситен и равномерен.
7. Мрежести белези („паяжина“)
   Кафеникави, груби мрежести белези по кората често са белег, че плодът е бил опрашен добре и е зрял дълго. Не са „красиви“, но нерядко вървят с по-сладка вътрешност.

Тестът със звука — само за финална проверка
Потупайте леко. Търсете плътен, „кух“ тон, не тъп звук. Ползвайте го като допълнение към горните признаци, не като единствен критерий (субективен е).

Чести грешки и митове

• „Мъжки и женски“ дини. Историята, че удължените са „мъжки“ и по-воднисти, а кръглите „женски“ и по-сладки, е мит. Сладостта е въпрос на сорт и зрелост, не на „пол“.

• Малката диня е по-сладка. Не задължително. „Мини“ дините често са сладки заради конкретния сорт, не защото са малки. Използвайте критериите за зрялост, не размера.

• След откъсване динята „доузрява“. Дините не натрупват повече захари след беритба. Могат леко да омекнат, но сладостта се фиксира на бостана — затова гледайте полето, дръжката и теглото.

• Пробождане в магазина. Избягвайте — хигиената страда, плодът се разваля по-бързо, а и не е нужно, ако знаете горните признаци.

Сортът има значение

• Без семки: могат да бъдат много сладки; текстурата е по-нежна.

• Жълта/оранжева вътрешност: често с медена сладост и по-ниска киселинност.

• Класически едри сортове: дават „балансирана“ сладост и плътност — чудесни за рязане на триъгълници.
  

Кога и откъде да купим

• Пикът на сезона в повечето региони е средата на лятото. Местният продукт, бран за близкия пазар, има по-голям шанс да е бран в зрял момент.

• На сергия питайте откровено: кога е брана и откъде е. Добрите търговци ще ви кажат.

Как да съхраняваме динята, за да запазим вкуса ѝ

• Цяла диня: на стайна температура до няколко дни; изстудявайте преди сервиране;

• Нарязана диня: покрийте плътно с фолио и съхранявайте в хладилник; изяжте до 2–3 дни.

• Не мийте предварително: измийте кората точно преди рязане, за да не внасяте микроби от кората към вътрешността.