Поколението Z и последните издихания на десния популизъм

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Дегенерация на либералната демокрация? Съвсем не, не бързайте с превзетия от полу-диктатори есхатологичен дискурс за нов крайнодесен и традиционалистки световен ред. Това са последните издихания на десния популизъм. Защото времето си тече и отдолу идва Gen Z (Поколението Z).

Младите не могат да живеят в несвободен свят

Gen Z все повече усещат, че прословутото люшване на махалото към самопровъзгласилите се крайнодесни не ги и няма как да ги устройва за в бъдеще - в свят, който те не могат да си представят като несвободен и който няма особен аргумент освен "властта и парите са в нас". У нас донякъде е така, но прослойката от блестящи Gen Z (да не говорим за малките - Gen Alpha - които настоятелно вече идват и не ги интересува, че на 16 не можеш да започнеш живота си) са расли в почти пълна свобода и са наясно, че макар и сега дълбоката държава да ги държи далеч от властта, това няма да е задълго. По биологични и културологични причини.

Младите по света и у нас почват да се светват, че популисткото дясно (у нас само популистко) в крайна сметка иска неусетно да им отнеме свободите. Да, все още сме в свят, в който политическите лидери масово са на на 60+ години, но те нямат никаква идея какво безмилостно идва отдолу.

Имаме сегашни примери: сръбските студенти, които ще правят партия на промяната, унгарските младежи, младите лекари у нас - заедно с Третата или Четвърта дигитална революция (ИИ) - все повече и повече от младите ще поемат части от властовия ресурс. Безмилостно идва новото, а то априори не носи несвободата в себе си. Каквото обаче носят последните засега, които ни управляват, да не говорим за отломките от комунизма у нас, които са все още живи.

Хайде да не бързаме да погребваме либерализма

В момента всички като че са се вторачили във френската политическа криза на Макрон и Льокорню, която е в състояние да извади от политическия гроб дори Марин Льо Пен. Най-обсебени са новите световни тръбачи на концепцията за помитащия десен популизъм, който наричат "нов консерватизъм", окрилени от нестабилната психика на Доналд Тръмп, която на свой ред доведе до разни нечувани полутоталитарни практики в Меката на свободата. Това са глупости: самата либералистка идея е достатъчно жилава, доказвайки го още през 70-те години на миналия век в САЩ, когато именно тя избра Картър, а след това и наистина забавния Рейгън, на когото се приписва следния цитат: "Събудете ме, ако стане ядрена война, дори да съм на заседание на правителството". Между другото, Рейгън днес би отвъртял един заслужен шамар на Тръмп, не за друго, а защото САЩ в края на 80-те са изумителни икономически, без да се напъват.

Колкото и да сме се съгласили, че класическият либерализъм прекали с някои неща като woke и многополовата различност, а днес изглежда в отстъпление, ще трябва да ви предложа един различен ъгъл. Вторият мандат на Тръмп изтича през 2028-а и не знаем какви още ще ги натвори - дано не е ядрена война, като страничен ефект от личния му поход за Нобелова награда за мир. Калвин Смит вече писа за това, че Тръмповата администрация, за разлика от Рейгъновата, сякаш недоразбира концепцията за ядрено удържане, но има нещо друго: Генералната концепция за двуполюсен свят си отиде с възхода на Китай.

Походът срещу свободата е обречен

Ерго, разбирането за политика би трябвало да е съвсем ново, защото на масата на световния покер имаме нов играч, който блъфира през цялото време, че има две аса, но всъщност вече държи "Роял Флъш" и си чака момента. Оттам би трябвало да извадим извода, че "либерализмът в криза", но и че неолиберализмът вече нямат почти нищо общо с Ленърд Трелони Хобхаус или пък Джон Хобсън. Т.е. сега сме изправени пред огромен и добре финансиран пиар поход срещу свободите, според който сме в условията на "дегенерация на демокрацията", което вероятно Карл Попър, милият, да се обръща в гроба. Драматичният израз е на самия Макрон и веднага беше подет от десните популисти по цял свят, тип, "а, видяхте ли, че сме прави".

Не сте прави, няма да продължи дълго. Да, в сегашна Европа има известно недоверие по въпроса, има и политици, особено в Източна, които заменят либералната демокрация с "добре темперираното пиано" на скритата диктатура, включително и у нас. Живеете го, искате го, някои от вас, разбирам, но дори Тръмп вече се светва - например по отношение на Газа и Израел - че либералният откат е по-голям дори от тех-милиардерите, които и без това се разомагьосаха, след като не получиха лелеяните данъчни облекчения.

Старите рано или късно ще си отидат

Аз прогнозирам смело, че десният популизъм си заминава до няколко години - не за друго, а защото времето тече неумолимо и както вече стана дума, рано или късно Gen Z ще превземе не само дискурса, но и реалната власт. А десният популизъм поддаква, ако ми позволите този глагол, единствено на старите.

Кои са старите? Все още ги гледаме по телевизията. Те не доразбират, че тази вечна политическа дисфункция и къкрещо социално разслоение рано или късно ще ги изхвърли от състезанието, както и че телевизията извън простоватите отчаяни формати вече започва да не е фактор, т.е. цялото ѝ политическо съдържание е за боклука в "Красно село". А, и че десният популизъм е добре да не позира като ляв, сипвайки редовно в човката на администрацията.

Защото младите, макар и сега уж вторачени в телефона, разбират, че няма как да живеят тук завинаги в "дълбоката държава" (някой дори би казал "дебелата"). Вярата, че рано или късно ще се живее в истинска демокрация, т.е. форма на управление, при която свободите и законът наистина управляват, с всичките недостатъци, се завръща.

И това не е някакъв wishful thinking от моя страна. Единственият шанс на България, и не само, е властта да се поеме от хора, които никога не са живели в несвобода и за пръв път не са свързани с комунистическите служби.

Проблемът няма как да е решение

Разбирам добре, че това е наивистко наблюдение предвид старата и нова мафия, която управлява. Мога и далеч по-сложно да се изразя - предвид днешната политическа и вербална инконтиненция, отново ако позволите да използвам и тази дума, и липсата на предикатно мислене в обществения дискурс. Въпреки тях не виждам никакъв друг излаз от споменатия по-горе десен популизъм, който позира като решението, докато всъщност е проблемът.

Gen Z са хора, формално родени след 1997-а, но всъщност - за разлика от добре образованите преди тях - залагат предимно на факта, че има съвсем нов дигитален свят, който няма много общо с порива към епистемологично трупане на знание. По моему, това са най-свободните хора днес и вероятно от тях до 3-5 години ще дойде и третата велика "либерална", т.е. свободна революция.

Коя е първата ли? Най-важната, след Реставрацията в Англия, след 1688 година, която за пръв път признава суверенитет на парламента. Днес ние нямаме суверенитет на парламента, той се е превърнал в идиотия, което ни води до втората след Де Гол и Петата република. Т.е. не ни води до нищо.

За да обобщя: десният популизъм си заминава буквално заради Тръмп, Орбан, Фицо и нашето правителство. Всеки може да си направи сандвич от това.