Наръчник на автократа и как се прилага той в България

Коментар на Александър Детев:

Представете си следната хипотетична ситуация: двама политически лидери, които управляват една държава и имат пряк достъп до обществените ресурси, са бащи на няколко деца от различни жени. Журналисти разкриват, че тези жени и респективно деца живеят в скъпи жилища в, да кажем, Испания и Дубай, без да става ясно откъде са дошли доходите, с които са се сдобили с луксозните имоти. Очевидно трябва да се провери дали не става дума за злоупотреба с парите на данъкоплатците.

А сега си представете това: журналистите, които са разпространили тази информация, влизат в затвора за между 1 и 6 години и плащат между 2000 и 50 000 лева глоба.

Но да излезем от хипотетичните сценарии: точно това можеше да се случи в България, ако законопроектът на "Има такъв народ" за промени в Наказателния кодекс беше влязъл в сила. Той вече беше приет в правна комисия в парламента от ГЕРБ, БСП, ДПС-Ново начало и "Възраждане". След това обаче се намеси Бойко Борисов в качеството си на едноличен разпоредител на бъднините ни и обяви, че законопроектът ще бъде изтеглен, въпреки че представители на собствената му партия вече го бяха подкрепили.

Защо обаче партията на Слави Трифонов, чиито членове никога преди не са се свенили да ровят в личния живот на политици и обществени фигури и дори да правят вулгарни внушения за жени в политиката, настояваха за такива законови промени? Отговорът вероятно се крие в една добре разработена стратегия, която журналисти и политолози често наричат "Наръчник на автократа".

"Наръчникът на автократа" представлява серия от мерки и политики, които една политико-икономическа клика трябва да приложи, за да успее да има пълен контрол над обществения ресурс, институциите и неправителствения сектор в една държава. Или с други думи - да я превърне в автокрация (Русия), диктатура (Северна Корея) или мнима демокрация (Унгария). Какви са стъпките в наръчника?

Стъпка 1: Делегитимиране на опозицията и гражданското общество

Този процес в България е добре познат от години. Той включва дамгосването и демонизирането на граждански активисти, опозиционни политици и правозащитници - те са наричани "соросоиди", "грантаджии", "платени". Освен до публична делегитимация, той съвсем логично води и до автоцензура. В България отдавна е известно, че ако си журналист, правозащитник, съдия или друга обществена фигура и надигнеш глас срещу статуквото, на следващия ден се събуждаш със серия компромати и клевети срещу теб в кафявите издания.

В същото време опозицията в България е системно делегитимирана, като на нея се вменява вина за проблемите в държавата, напоследък дори и за липсата на кворум в парламента, който по презумпция е отговорност на управляващите. Ако опозицията се държи безгрешно и принципно, прилагането на тази глава от наръчника е по-трудно, когато тя самата допусне грешки или се впусне в провокации, както стана в Грузия миналия уикенд, изпълнението е лесно.

Стъпка 2: Контрол над съдебната система

В демократичните държави съдебната система, висшето образование и медиите се ползват с особена свобода и право на неприкосновеност, защото те са гарантът за функциониране на демокрацията. Съдебната система в България е подчинена на политико-мафиотски структури, както публично се разбра покрай скандалите с Петър Петров - Еврото, Мартин Божанов - Нотариуса и други брокери на влияние.

На върха на тази съдебна система в момента стои един Висш съдебен съвет, който е отдавна с изтекъл мандат. Начело на прокуратурата пък е Борислав Сарафов, който вече потвърдено и от Върховния касационен съд нелегитимно изпълнява функциите на главен прокурор. Върховният административен съд пък все още се управлява от Георги Чолаков, въпреки че неговият мандат също изтече преди близо година. Това създава съвсем оправдани и тежки съмнения за легитимността и независимостта на органите на съдебната власт.

В същото време същата тази съдебна система продължава четири месеца да държи в ареста на кмета на Варна Благомир Коцев въпреки острите критики както на юристи и политици (дори на Бойко Борисов), така и на международни организации и европейски политически групи.

В повечето държави, в които се посегне на съдебната система, следват мащабни протести - Полша и Израел например. В България протести има, но те далеч не са мащабни, защото точка 1 от наръчника вече е изпълнена добре и няма кой да ги поведе.

Стъпка 3: Законови репресии

Законът против ЛБГТИ пропагандата в училищата, който беше приет по предложение на "Възраждане" през 2024 година, беше ясен удар не само срещу тази общност, но и срещу НПО сектора и правозащитниците. По същество този закон много прилича на законодателства, приети и в други авторитарни държави като Путинова Русия и Орбанова Унгария.

Той съвсем логично бе съпътстван и от опит за прокарване на закона за чуждестранните агенти, каквито познаваме от Русия и Грузия например. Този закон не беше приет, защото трудно би бил оправдан пред западните партньори на България. Това обаче не означава, че неправителственият сектор не е обект на постоянни атаки. Делян Пеевски, чиято партия е част от управляващото мнозинство в парламента, съвсем наскоро обяви, че ще прави временна комисия в Народното събрание "за установяването на факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации". Предложенията на "Има такъв народ" от последните дни са ясна индикация, че опитите за приемане на рестриктивно законодателство спрямо инакомислещите няма да спрат.

Стъпка 4: Унищожаване и смачкване на медиите и критичните журналисти

Днес журналистите няма нужда да бъдат сплашвани с физически посегателства, палежи и заплахи. Политици, бизнесмени и други влиятелни личности са намерили далеч по-ефективен начин за заглушаването им - посредством финансовата тояга.

SLAPP делата добиха изключителна популярност в България в последните години, а последното решение на Върховния касационен съд срещу Mediapool и Борис Митов за публикация, разкриваща важни детайли от живота на съдията Светлин Михайлов, създадоха опасен прецедент. Защото докато до момента SLAPP дела се водиха с презумпцията, че жалещият се някой ден ще загуби, това вече явно не е така.

Подобни дела могат напълно да изцедят възможностите на една редакция да продължи работа - независимо дали накрая спечели делото или не.

Законопроектът на "Има такъв народ" целеше да забие поредния, а може би и последния пирон в този ковчег.

Стъпка 5: Помощ от други автокрации

В своята книга "Конгломератът Автокрация" американската журналистка и историчка Ан Апълбаум обяснява подробно как автократите днес - от Венецуела през Русия до Северна Корея - си помагат в усилията да запазят властта си на всяка цена и да променят световния ред. България засега е далеч от тези ситуационни съюзи срещу демокрацията.

Партньорството с Русия, Китай и Иран например не се търси открито (освен от БСП, които все пак, да не забравяме, са част от управлението), защото не е изгодно, най-малкото финансово. Бойко Борисов осъзнава това добре.

Но Борисов очевидно търси партньорство с администрацията на Тръмп. Публикация на "Уолстрийт Джърнъл" разкри как бившият български премиер е молил сина на Тръмп българи да бъдат махнати от списъка "Магнитски", в който е и Делян Пеевски.

В същото време България от години предследва една тиха и послушна външна политика, която цели омилостивяване на Запада. Накратко тя звучи така: Правим, каквото кажете във външнополитически план, по отношение на миграцията и въоръжаването, но разчитаме, че ще си затваряте очите за огромните проблеми и завимости в съдебната система и медиите, за които международните и неправителствени организации алармират.

НАТО и ЕС имат нужда от силен източен фланк на фона на растящата руска заплаха и трудно в момента могат да влязат в открита конфронтация със София, а властимащите в България могат успешно да се възползват от това. Дълги години държави от ЕС по подобен начин избягваха и открита конфронтация с Виктор Орбан, докато чудовището не беше създадено и в момента Брюксел не плаща солената цена за компромисите спрямо Унгария.

И все пак в двуяката позиция на България има и нещо положително - управляващите не могат да си позволят бруталното потъпкване на основните права, когато има силна обществена реакция, защото тя ще стигне и до западните партньори и ще ги принуди да отговорят. Така вероятно се обяснява и едноличното изтегляне на законопроекта на "Има такъв народ" от страна на властелина на решенията Борисов.

Наръчникът не предвижда отказ от стъпките, които трябва да бъдат извървени. Напротив, той предвижда стратегическо оттегляне и търсене на друг удобен момент, в който бързо и незабелязано те да бъдат приложени. Така че това, че законът за чуждестранните агенти през 2024 година и очевидно сега промените в Наказателния кодекс се провалиха, не означава, че голямата цел не остава същата. С други думи: Дръжте очите си на четири, защото веднъж приложен напълно, Наръчникът не позволява връщане назад.