Помогна ли опитът от Сирия на руските генерали в Украйна?

През есента на 2015 г. Кремъл влезе във войната в Сирия с амбицията тя да бъде едновременно геополитически ход и гигантско учение: да се изпробват нови оръжия, да се "закали" офицерският корпус, да се отработят междуслужбови операции. Владимир Путин, тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генщаба Валерий Герасимов говореха за "безценен опит". Когато обаче през февруари 2022 г. започна пълномащабната война срещу Украйна, се оказа, че "сирийската школа" дава по-малко от очакваното: много от генералите, командвали руската групировка в Сирия, се препънаха в реалностите на равностоен противник, висока наситеност на разузнаване и огън, дълбока логистика и политико-морален натиск, несравними със сирийския театър.

Александър Дворников

Първият командир на руската групировка в Сирия (2015-2016) се превърна в лицето на ранната еуфория: близо 9 хиляди бойни излитания от "Хмеймим", демонстративни пускове на крилати ракети от Каспийско и Средиземно море, първото "освобождаване" на Палмира и ореолът на "Герой на Русия". Точно толкова показателни обаче бяха и провалите: сваленият от турски F-16 Су-24, ескалацията с Анкара и докладите на правозащитници за удари по болници. В Украйна Дворников бе изведен като "силната ръка" - първият общ командващ през пролетта на 2022 г., неформално свързван с обсадата на Мариупол. Само след седмици бе отстранен, а кариерата му "омекна" до обществената организация ДОСААФ (клубове за параармейска подготовка на младежите) - знак колко бързо сирийската слава ерозира пред реалния противник.

Александър Журавльов

Два пъти начело в Сирия (2016; 2017-2018), с Алепо като трофей и повторна загуба на Палмира като сянка, Журавльов влезе в хрониките и с нощта край Хишам, когато американската авиация разби колони на ЧВК "Вагнер". В Украйна оглави Западния военен окръг и беше публично сочен за касетъчните удари по Харков. През септември 2022 г. бе отстранен - още един генерал, за когото "сирийският опит" не превърна оперативния хаос в устойчиво командване.

Андрей Картаполов

Кратката му сирийска ротация (края на 2016 - началото на 2017) съвпадна с първите руско-турски "съвместни" действия и медийния триумф "Палмира - втори път". Истинската му роля след това бе политическа: като депутат от "Единна Русия" Картаполов стана един от идеолозите и лицата на военновременната законодателна рамка - за "дискредитация", електронни призовки, разширяване на мобилизационния обхват. В неговия случай Сирия беше спирка по пътя към публична власт, а не към по-ефективно полево командване.

Сергей Суровикин

Най-разпознаваемият "сирийски" генерал, начело на групировката през 2017 и 2019 г., свързан с разгрома на "Ислямска държава" край Дейр ез-Зор, с излизането на сирийските сили на река Ефрат и до иракската граница, и с близостта до "Вагнер". Награден със званието "Герой на Русия", той оглави ВКС и влезе в Украйна като командир на Южната групировка, а после и на цялата инвазия. Името му стои зад "непростите решения" - тактичното отстъпление от Херсон и изграждането на укрепени линии в Запорожие, които затрудниха украинското контранастъпление през 2023 г. След бунта на Пригожин кариерата му преля в периферията - "съветник" в Алжир. Той се превърна в пример как високата оперативна култура не гарантира политическа устойчивост.

Сергей Кураленко

Като командващ за броени седмици през 2018 г. той се оказа в центъра на голям провал - свалянето на руския Ил-20 от сирийски С-200 при отблъскване на израелски удар. По-късно стана началник на военната полиция - ключов инструмент на окупационния режим в Украйна, който изпълнява функции на комендантска власт, с рутинни жалби и от местни, и от руски военни. Сирийският стаж тук се трансформира в полицейско-административна практика, а не в полево майсторство.

Александър Лапин

Класически "генерал по учебник" - опит като танкист, военни академии, ръководство на Централния военен окръг. В Сирия командировката му (2018-2019) беше кратка и без забележителни събития. В Украйна първо бе награден за превземането на Лисичанск, после бе разгромен публично от Кадиров и Пригожин за "рухащия фронт" в Харковско направление. Скандалът с награждаването на собствения му син под светлината на камерите и анекдотичните "героични" клипове в Белгородска област допълниха ерозията на авторитета. През 2025 г. - уволнен от Ленинградския окръг и изпратен в родния Казан. Сирия не го спаси от реалността на маневрена война и комуникационни провали.

Андрей Сердюков

Въздушно-десантните войски (ВДВ) са в неговата ДНК. Той ръководи операцията при приземяването на летището в Прищина - шумна акция с нулев резултат, не успяла да запази Косово като част от Сърбия. В Сирия през 2019 г. - напредък в Идлиб/Хама и стратегическото споразумение за Тартус. Но истинският тест дойде на 24 февруари 2022 г.: планираният блицкриг към Киев, десантният хъб "Гостомел" и катастрофалните загуби на елитните части. Само до лятото на 2022 г. - отстранен от поста командир на ВДВ. Сирийските рейдове и "проекции на сила" не подготвиха ВДВ за интегрирана отбранителна среда и дълбока, съгласувана отбрана.

Александър Чайко

Два пъти командир в Сирия (2019-2020; 2021), под чието управление бяха операция "Зора в Идлиб", превземането на базата в Камишли и най-дълбоката криза с Турция, преодоляна с московско примирие и съвместни патрули. В Украйна оглави източното направление и е свързван от Киев с престъпленията в Буча и отстранен още през лятото на 2022 г. Върнат в Сирия, след падането на Асад формално остава в командването на остатъчната руска групировка - пост, който прилича повече на "задгранично изгнание", отколкото на възход.

Сергей Кузовлев

Участник в украинския театър още от 2014 г. в Донбас, командвал "2-ри корпус" на ЛНР под различни позивни, после 58-ма армия. В Сирия (2020-2021) ротацията му мина спокойно, без шумни операции. В Украйна - един от малцината, които не просто оцеляха, а се издигнаха: командвал Западния и Южния окръг, а през 2024 г. - начело на възстановения Московски окръг. Кузовлев е пример за "прагматичен щабист", който запазва доверието на Герасимов - знак, че московската вертикала цени дисциплината повече от сирийските медийни лаври.

Евгений Никифоров

Още един офицер от "донбаското поколение" (от 2014 г.), с ранни скандали в личното досие, но с непрекъснато израстване. Сирийската му командировка (2021) бе рутинна, но след 2022 г. той премина през командване на Западния окръг и през септември 2025 г. оглави Ленинградския окръг. Тандемът Кузовлев-Никифоров олицетворява кадровата линия, в която Сирия е само една отметка в CV-то; важни са лоялността и управляемостта.

Роман Бердников

Командир в Сирия от края на 2021 до есента на 2022 г., когато сирийското направление вече бе второстепенно, санкциите - тежки, а логистиката - тромава. Върна се за кратко начело на Западния окръг и потъна в тишина. Парадоксално, именно тази "невидимост" го остави извън повечето санкционни списъци - рядко изключение сред "сирийските" генерали.

Уроците от Сирия

Сирия беше война на въздушно превъзходство, ограничен противник, точкови операции, минимална контрабатарейна заплаха и почти нулев риск от дълбоки удари по тилови бази. Украйна е обратното: сателитен и дронов разузнавателен купол, масирана артилерийска стрелба, мрежово ПВО, далекобойни средства, електронна война и "прозрачност" на бойното поле. В Сирия Русия проектираше сила; в Украйна - срещна равностоен противник и коалиция от технологии, доктрини и логистика.

"Сирийската школа" роди три типа кариери. Първо, медийните генерали - бляскави в Палмира и Алепо, но с кратки успехи в Киевската, Харковската и Херсонската реалност (Дворников, Журавльов, Лапин). Второ, политическите генерали - Сирия като трамплин към трибуната и нормативния контрол (Картаполов). Трето, сивите щабисти - по-малко показност, повече управляемост и лоялност, които гарантираха оцеляване и издигане (Кузовлев, Никифоров). Дори Суровикин - най-близо до идеята за "оперативна адаптивност" - се оказа жертва на вътрешната политика, а не на оперативния провал.

Поуката е проста: "полигонът" учи само на това, за което е пригоден. Сирия не е репетиция за война срещу мотивиран, добре въоръжен противник под глобален разузнавателен купол. Затова и "безценният" опит се обезцени при първия сблъсък с реалността на високоинтензивна конвенционална война в Европа. В крайна сметка не концертът в Палмира, а контрабатарейната борба край Купянск, не удачният рейд в Идлиб, а логистиката под далекобойни удари решават изхода. И там "сирийските генерали" се оказаха по-скоро минало, отколкото бъдеще на руската война.