GenZ, супер сте, ама умната

Коментар на Маргарита Николова:

"GenZ is coming": Това бе един от най-големите и запомнящи се транспаранти на многолюдния протест в София миналата седмица. В краткото, но ясно послание мнозина у нас, а и по света, прозряха заявката на едно младо поколение да вземе в свои ръце както бъдещето, така и настоящето на собствената си страна.

Като представител на GenZ това не просто ме радва и обнадеждава. Намирам го за абсолютно впечатляващо предвид факта, че родните политици, и тук ги слагам под общ знаменател, направиха всичко по силите си да отвратят и последния гражданин, постигайки може би едни от най-високите нива на апатия и тотален отказ от гражданско участие.

"Ядосахте грешното поколение!" e друг популярен сред младите слоган. Насред цялата еуфория около това колко различна е тази нова вълна от протести именно заради младежкия заряд и гняв пред всички нас стоят два много важни въпроса.

Кой ще поведе младите?

Без да искам да звучи снизходително или дори пренебрежително, което да убие вайба на някой младеж, няма как да подминем два абсолютни факта.

Единият е, че мнозина бяха за първи път на протест на първи декември. Впрочем, смятам ги за големи късметлии предвид невероятната атмосфера предимно по софийските улици, но и не само. Да си част от нещо много по-голямо от теб самия е може би едно от най-хубавите възможни преживявания. Другият абсолютен факт е, че на голяма част от младите протестъри им липсват базови знания за политическата сцена отвъд: "Шиши" и "Тиквата" са лоши и не трябва да ги има.

Това, разбира се, е съвсем в реда на нещата. Преди антиправителствените протести от лятото на 2020-та самата аз, първокурсник в Германия, бях чувала, че мнозина определят Пеевски като злокачествен тумор, който трябва да бъде отстранен. Понятия като "съдебна реформа" със сигурност не са присъствала в речника ми. Именно протестите създават предпоставка за политизиране на всякакви сегменти от обществото. А ние, младите, се намираме в онзи така благоприятен трансформативен период от живота, в който настройваме моралния си компас.

И точно тук идва големият шанс, но с него и риск - кого ще припознаят младите? Далеч съм от мисълта, че само една политическа формация въплъщава тяхната енергия и с това единствена има легитимното право да ги спечели като симпатизанти или поне избиратели. Най-малкото GenZ не е хомогенна група и е опасно да се възприема като такава. Това поколение обаче е родено в страна с широко отворени граници, за което Европа не е далечна мечта, а реалност и дом. Родено е обаче и в страна с високи нива на корупция и системна несправедливост, което обяснява и ясната му нетърпимост към тях. Поради тази причина най-логичният избор за младите са именно ПП-ДБ, като единствено от тях зависи дали ще ги привлекат в дългосрочен план, говорейки на техния език в техните канали. Към момента изглежда се справят.

Има обаче и реална опасност младите да бъдат подведени и употребени от политически играчи, за които единственото важно в момента е оцеляването. Такива има много. И не, младите не са глупави. Просто са идеалисти, които силно вярват, че България може да бъде едно по-добро място, в което да се развиват професионално, да създават семейства, да бъдат истински щастливи. Това ги прави уязвими именно за политици, чиято единствена цел е да ги прегърнат, бавно задушавайки тях и мечтите им. Видяхме го много добре с ИТН през 2020-та.

Протестната енергия трябва да се култивира

Тук идват нашата отговорност и дълг като общество. Имаме реален шанс не просто да политизираме, а да демократизираме трайно едно цяло поколение, от което зависи бъдещето на България, макар на мнозина това да не се нрави. "Когато па-, когато па-, когато падне Пеевски" и всички други емблематични песни, които и аз пея с пълно гърло няколко поредни седмици, са повече от страхотни. Меметата с Йордан Цонев и Елисавета Белобрадова също. Протестната енергия на младите обаче трябва да се трансформира в гражданско участие отвъд гласуването на избори, което само по себе си е добро начало. Немалка част от тях тъкмо са навършили пълнолетие и са в пълна готовност да упражнят правото си на глас.

А за да се случи целият този така пипкав процес на демократизация, ми се вижда нужно в него да бъдат въвлечени всички поколения. Затова се обръщам към тях с няколко скромни призива.

Овластете ни!

Скъпи бейбибумъри, представители на поколението X, милениъли, не ни мразете, защото сме млади и зелени. Вече виждам гневни коментари из социалните мрежи, които не просто са излишни, а вредни за общата кауза. Да не забравяме, че е именно такава. Възползвайте се от това, че можем да попиваме като гъби и противно на очакванията не сме никак мързеливи.

Важно е само как ни говорите. Не размахвайте пръста на морала в лицата ни. Повярвайте в нас и ни го покажете - овластете ни. Разбирам, че ви дразни, когато се държим сякаш знаем повече от вас. За някои неща обаче наистина е така, за много други изобщо не. Сега сигурно ще си кажете "Ама какво ще се съобразявам с някакви, които дори не могат да си вържат връзките на обувките?!" Първо, можем. Второ, можем много повече от това. И трето - най-малкото, ако искате един ден да имате пенсия, е добре да инвестирате именно сега в това поколение. Демокрацията изобщо не я коментирам - да оправим първо базовите нужди по Маслоу.

Скъпи GenZ-та, бъдете малко по-смирени. "Ние правим това, което вие не направихте за 30 години!" По-полека с такива изказвания - нито са верни, нито са полезни за общата кауза. Съгласни сме, че е именно такава, нали? Поколенията преди нас са ни предали генетично копнежа и порива за свобода, а след това и съзнателно са ги възпитавали у нас. Нека не забравяме колко усилия им е коствало това и каква цена са платили предвид факта, че самите те са родени и израснали в едни мракобесни времена. Баща ми ме научи, че свободата е състояние на ума и колкото и да пречупват духа ти, умът остава буден и бленува. За татко свободата остана блян, за мен обаче е реалност, но и осъзната отговорност, за което винаги ще съм му безкрайно признателна. Скъпи GenZ-та, бъдете признателни и вие. Поколенията преди нас не просто са си свършили работата - свършили са я чудесно.

GenZ не идва, GenZ е тук

За финал ще си позволя да предложа една смислова поправка - GenZ не идва, GenZ е тук. Крайно време е да бъде признато, че това младо поколение не просто може, а има право да заяви смело и открито собствената си визия за България. Трябва просто да му бъде даден шанс. Именно това направи Джанлоренцо Бленджини, селекционер на мъжкия ни национален отбор по волейбол. Неговите GenZ-та станаха световен вицешампион само преди няколко месеца, което съвсем естествено ги превърна в радост и гордост за цялата нация.

Освен посока, варираща между политическата, спортната, технологичната и още много други, силно вярвам, че младото поколение на България има и капацитета да изгради едно ново и здравословно национално самочувствие, което да не лежи на стари лаври, а да се уповава изцяло на интелект, умения, борбеност и общи ценности. Само трябва някой да повярва в него и да му даде шанс - GenZ е тук и е готово да вземе в свои ръце както бъдещето, така и настоящето на България.