Андрей Велчев пред ФАКТИ: Ако искате качествена храна, трябва да следите продуктите от фермата до масата

На фона на все по-напрегнатия дебат за качеството на храните в Европейския съюз, за мястото на българските производители и за реалната защита на потребителите, България получи необичайно силно внимание по време на 10-ата годишна конференция на SAFE – една от водещите европейски организации за хранителна безопасност. От ролята на етикетите, до скритите компромиси в качеството, от географските означения, до разпада на системата за даряване на храна… Пред ФАКТИ говори Андрей Велчев, председател на Управителения съвет на сдружение „За достъпна и качествена храна“.

- Г-н Велчев, вие представихте България на най-високо европейско ниво по време на 10-ата годишна конференция на SAFE. Какво беше основното послание на форума?
- Клиентите на първо място. Разбирайте под „клиенти“ потребителите, защото всеки човек до сетния си ден е потребител на храна. Следователно всеки български гражданин и всеки европейски гражданин е и потребител, и гражданин едновременно.

- Какво означава безопасна, достъпна и прозрачна хранителна система на европейско ниво?
- Въпросът става все по-сложен. Ако трябва да перифразирам изказването на представителя на Европейския форум – еквивалентът на българската Агенция по безопасност на храните - трябва да кажа: ако искате качествена храна, използвайте веригите, които отдавна предлагат бърза храна, защото те отговарят на всички стандарти за безопасност.

Но ако искате да въздействате върху качеството и да разберете какво означава качествена храна, трябва да следите продуктите от фермата до масата. Понеже всеки български гражданин вече се превърна в потребител, много хора се затрудняват да отговорят как да го правят.

Например: купувате си ядки — пише, че са от Европейския съюз, а половината не са характерни за Европа. Внасят се от далечни държави, включително Арабските емирства. Така става все по-трудно да вярваме на твърденията и на органите, които са създали тази дълга листа от директиви и дефиниции. Те се обновяват, а спазването им става все по-трудно. Производителите, за да ги спазват, правят компромиси, и крайната цена я плащаме ние - потребителите. За да бъде достъпна цената, трябва да се правят ежедневни компромиси с качеството - като хора, които консумираме всякакъв вид храна.

- Тоест цената спрямо качеството става все по-проблемна тема?
- Да. Много теми бяха засегнати на форума и за моя огромна радост се оказа, че и в другите европейски държави проблемите за безопасността и качеството са едни и същи. Въпреки усилията, става все по-трудно да се води диалог, защото тъкмо договорят нещо - например някакви ограничения, и веднага се налагат нови промени. Проблеми има навсякъде.
Може би най-важното е това, че този път се наблегна на географските обозначения - как да съхраняваме продукти, които държавите в ЕС имат като уникални, а не модифицирани.

- А ние как се позиционираме, когато говорим за географски марки?
- Радвам се да кажа, че сме на повече от средноевропейско ниво. Вижда се колко много усилия е положила България и че имаме продукти, с които сме популярни. Колеги от Гърция признаха, че успяваме да пазим много по-добре млечните продукти, въпреки предизвикателствата, включително заради войната. Оцениха действията на държавата в посока гарантирани български продукти, произведени от българска суровина - проблем, който Гърция и други страни имат.
Този проблем го има вече и в Италия, и в Полша, и в други региони.

- А по отношение на етикетите - навсякъде ли търговците искат да ни се „харесат“ чрез етикета?
- Не навсякъде. Но искам да избегна темата „цени“, защото всички виждаме колко са се качили и колко трудно би било да се регулират. Това е проблем в целия ЕС.

- С какви храни ни разпознават в Европейския съюз?
- Интересен факт е, че дори Горнооряховският суджук е нещо, с което сме известни. И други месни продукти. Питаха ни защо България да няма продукт като популярната испанска сушена шунка - с високи цени и голямо име? Ние се справяме добре - не само Горнооряховският, а всички видове суджуци и колбаси.
Колежка от Сърбия дори намекна, че се справяме по-добре от тях. На сайта на Института за географски означения може да се види — имаме такива продукти. И киселото мляко продължава да има своето място, въпреки проблемите в индустрията последните години.

- На форума е повдигната темата за кюфтето. Кое може да е кюфте… Какъв е казусът?
- Казусът е дали може да се нарече „кюфте“ нещо, което не е от месо — например зеленчуково. Формата ли е важна или съдържанието? Имаше и спорове като - може ли оризово „мляко“ да се нарича „мляко“? В други страни вече се прави разлика - пише се ясно съдържанието и нещата, които не са от мляко, са на отделен щанд.

– Част от дискусиите са били посветени на пластмасата в хранителната индустрия. Колко пластмаса консумираме?
– Пластмасовите опаковки и прибори, които идват в контакт с храни — често съдържащи вещества като бисфенол A, пластификатори и други химикали — могат да мигрират в храната и да представляват риск за здравето. SAFE и ние настояваме за нови регулации, които ограничават такива материали и насърчават безопасни, многократни или рециклируеми решения. Акцентът беше много сериозен. Представители на бизнеса показаха нови видове опаковки, които са бъдещето.

Проблемът е значителен в Италия, Франция, Германия. Не става дума само за трудното рециклиране, а и за влиянието върху самия продукт.

Преди години имаше случаи, в които хлябът миришеше на перилен препарат, защото е бил складиран до такива стоки. Днес има оплаквания за „пластмасов“ аромат при вакуумирани меса и за миграция на микрочастици от опаковките. В България допълнителен риск е често срещаната практика еднократните опаковки – кофички от кисело мляко или бутилки – да се използват многократно.

– Най-голямата тема на форума обаче е била разхищението на храна. Какво показват тенденциите?
– Проблемът е огромен и в Европа, и у нас. По време на форума беше посочено, че системата за даряване на храна в България е затруднена, с ниска ефективност и слаб капацитет, сравнена с европейските модели. Това включва бюрократични пречки, липса на стимули и бавни процедури.

Големите вериги искат да даряват по европейски образец, но процесът у нас често блокира.

Ресторанти и заведения имат храна, която може да бъде предоставена, но не го правят заради регулации. Затова се наблюдават локални кампании на малки и по-големи фирми. Целта ни е България да се върне към естественото си място – нация, която е състрадателна и помага, а не допуска храна да се изхвърля, докато хора остават гладни.