Разрастващото се протестно движение изправя иранските управници пред криза на легитимността

Разрастващите се антиправителствените вълнения в Иран и засилващият се международен натиск изправят управляващите клерикални елити пред криза на легитимността, възникнала в самото сърце на Ислямската република – криза, с която те видимо не могат да се справят.

Демонстрациите, които започнаха в Техеран миналия месец, обхванаха всички 31 провинции на Иран, но все още не са достигнали размаха на размириците от 2022 – 2023 г., предизвикани от смъртта на Махса Амини в полицейски арест, след като бе задържана за нарушаване на ислямския дрескод за жените.

Протестното движение тръгна от Големия базар в Техера, където търговците излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от рязкото обезценяване на местната валута риала, но сега, на този етап от демонстрациите, в тях се вляха и други хора – основно млади мъже, заменили жените и момичетата, които изиграха основна роля в протестите срещу смъртта на Амини.

Американската информационна агенция „Хюман Райтс Активистс“ (Human Rights Activists News Agency, HRANA) съобщи, че най-малко 34 протестиращи и четирима служители на силите за сигурност са убити, а 2200 души са били арестувани по време на безредиците. Според анализатори това е свидетелство за по-дълбинно разочарование от шиитското статукво.

В цял Иран вчера бе прекъснат достъпът до интернет, а организацията за интернет мониторинг „Нетблокс“ (NetBlocks) заяви, че прекъсването продължава и днес. До това развитие се стигна на фона на призиви от чужбина за още протести, отправени от Реза Пахлави, сина на последния ирански шай, свален от власт от Ислямската революция през 1979 г.

„Сривът е не само на риала, но и на доверието“, казва Алекс Ватанка, директор на програмата за Иран в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Властите се опитват да поддържат двойствен подход към безредиците, като, от една страна, заявяват, че икономическите протести са легитимни и ще бъдат посрещнати с диалог, но в същото време използват сълзотворен газ срещу някои демонстрации, влизайки в сблъсъци с протестиращите.

Почти пет десетилетия след Ислямската революция управялващият религиозен елит в Иран се опитва да преодолее разминаването между собствените си приоритети и очакванията на младежта.

„Аз просто искам да живея мирен, нормален живот. Вместо това те (управниците) настояват за ядрена програма, подкрепят въоръжени групировки в региона и поддържат враждебно отношение към САЩ“, казва в интервю по телефона за Ройтерс 25-годишната Мина от град Кухдещ в западната провинция Лорестан.

„Тази политика може и да е имала своя смисъл през 1979 г., но днес няма. Светът се е променил“, смята безработната висшистка.

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ПРЕВЗЕМАТ УЛИЦИТЕ

Бивш високопоставен служител от реформаторското крило на управляващите кръгове каза, че основните идеологически стълбове на Ислямската република – като се започне от налагането на правилата за облеклото и се стигне до решенията във външната политика – не резонират сред хората под 30 години, които са почти половината от населението.

„По-младото поколение вече не вярва в революционните лозунги – то иска да живее свободно“, казва той.

Правилото за носене на забрадка, което бе в основата на напрежението при протестите срещу смъртта на Амини, сега се прилага избирателно. Много иранки открито отказват да я носят на обществени места, като по този начин нарушават традиция, която дълго време бе основен отличителен белег за Ислямската република.

В сегашните протести мнозина от участниците в тях изразяват недоволство от подкрепата на Техеран за най-различни военизирани групировки в региона, скандирайки лозунги като: „Нито за Газа, нито за Ливан, живота си давам само за Иран“, за да демонстрират разочарованието си от приоритетите на управляващите.

Регионалното влияние на Техеран бе отслабено от атаките на Израел срещу неговите съюзници – като „Хамас“ в Газа, „Хизбула“ в Ливан, хусите в Йемен и групировките в Ирак – както и от свалянето от власт на близкия съюзник на Иран, сирийския диктатор Башар Асад.

На кадри от споделено в „Екс“ видео, чиято достоверност е потвърдена от Ройтерс, се вижда как протестиращи във втория по население град Машхад (Мешхед) в североизточната част на страната свалят голям флаг на Ислямската република от пилон и го разкъсват.

На Големия базар в Техеран хората влязоха в сблъсъци със силите за сигурност, а ликуващи демонстранти преминаха с шествие по улиците на Абданан, град в югозападната провинция Илам, както се вижда на кадри от други видеозаписи от тази седмица, чиято достоверност също бе потвърдена от Ройтерс.

На кадри от североизточния град Гонабад, чиято достоверност агенция Ройтерс не може да потвърди, се вижда как млади мъже излизат от джамията на семинария, за да се присъединят към голямо протестно множество, приветствайки ги с възгласи за подкрепа, което приличаше на бунт срещу духовниците.

НЯМА ЛЕСЕН ИЗХОД ЗА ВЪРХОВНИЯ ЛИДЕР НА ИРАН

Ватанка от вашингтонския Институт за Близкия изток казва, че политическата система в Ислямската република е успяла да надживее всички протестни цикли, периодично появяващи се срещу нея през годините, чрез репресии и тактически отстъпки, но по думите му тази стратегия вече е достигнала своя лимит.

„Промяната изглежда неизбежна; възможно е режимът да рухне, но това не е гарантирано“, смята той.

В други страни в региона като Сирия, Либия и Ирак, дългогодишните им държавни ръководители паднаха от власт едва след комбинация от протести и военна намеса.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп казва, че е възможно да помогне на иранските протестиращи, ако силите за сигурност стрелят по тях. „Напълно сме подготвени и сме готови за действие“, написа той на 2 януари, без да даде повече подробности. Преди седем месеца израелски и американски сили бомбардираха ирански ядрени обекти по време на 12-дневната война между Израел и Иран.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, който се намира в един от най-сложните моменти за всички тези десетилетия, откакто е на власт, отговори, като обеща, че Иран „няма да преклони глава пред врага“.

Според бившия ирански официален представител няма лесен изход за 86-годишния лидер, чийто дългогодишен управленски модел, който се опира на създаване на проксита, избягване на санкции и развитие на ракетни и ядрени програми, изглежда вече е изчерпан.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху приветства протестите и ги нарече „решителен момент, в който иранският народ поема бъдещето си в свои ръце“.

В самия Иран общественото мнение е разделено в очакванията си дали е неизбежна или изобщо е възможна чуждестранна военна намеса, но дори и най-отявлените правителствени критици се съмняват дали тя е желателна.

„Стига толкова. В продължение на 50 години режимът управлява страната ми. Вижте резултата. Ние сме бедни, изолирани и разочаровани“, каза пожелал анонимност 31-годишен мъж от град Исфахан в Централен Иран.

Помолен да коментира дали е за чуждестранна намеса, той отговаря: „Не. Не искам страната ми отново да бъде подложена на военни удари. Народът ни понесе достатъчно. Искаме мир и приятелство със света – без Ислямската република“.

Противниците на Ислямската република в изгнание, чийто лагер е тежко фрагментиран, смятат, че моментът, в който те биха могли да свалят властта може би наближава и призовават за още протести. Не е сигурно обаче до каква степен те се ползват с реална подкрепа вътре в страната.

Превод от английски език: Владимир Арангелов, БТА