След Венецуела идва ли редът на Куба?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп намеква, че Куба може да се превърне в следващата му цел, а държавният секретар Марко Рубио от години обвързва свалянето на Николас Мадуро във Венецуела с освобождаването на Куба от комунизма. Би Би Си анализира какво очаква "острова на свободата" в новата епоха на американска хегемония в Западното полукълбо.

Краят на петрола — край на Куба?

"Куба е готова да падне. Сега Куба няма никакви приходи. Всичките им приходи идваха от Венецуела, от венецуелския петрол. Вече не получават нищо. Куба буквално е на ръба на падението", заяви Тръмп миналата седмица.

В отговор президентът на Куба Мигел Диас-Канел каза, че страната му е подложена на натиск от САЩ вече 66 години и че жителите ѝ са готови "да защитават родината до последната капка кръв".

"Куба е свободна, независима и суверенна държава. Никой не ни диктува какво да правим", заяви Диас-Канел в отговор на заплахите на Тръмп.

Венецуела беше основният доставчик на петрол за Куба, но износът беше прекратен още преди месец заради морската блокада на Венецуела от страна на САЩ. Последният танкер с петрол е отплавал за Куба в средата на декември, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на вътрешни документи на PDVSA — държавната петролно-газова компания на Венецуела.

Недостигът на горива вече няколко години нанася сериозни удари върху кубинската икономика. През последните години островът живее в условията на постоянни прекъсвания на електроснабдяването и интернет връзката, както и остър недостиг на основни стоки. По изчисления на кубински демограф населението на страната е намаляло с 18% заради емиграцията, като напускат предимно млади хора.

Не е ясно дали други държави ще могат да заменят венецуелските доставки. "Ройтерс" съобщава, че в петък в Хавана е пристигнал танкер с мексикански петрол. Делът на Мексико в кубинския внос на петрол обаче остава незначителен и дори е намалял през последната година под натиска на администрацията на Тръмп, показват изчисления на изследователи, които следят движението на танкерите. Куба не публикува официални данни за вноса на петрол.

Теоретично Куба би могла да се опита да договори доставки от други приятелски държави в региона, като Бразилия и Колумбия, където на власт са леви лидери, смята Пол Уебстър Хэр — старши преподавател по международни отношения в Бостънския университет и бивш британски посланик в Куба.

"Системата не е на ръба на срив. Да, Куба се намира в изключително тежко икономическо положение, но ситуацията не е критична", отбелязва водещият британски специалист по Куба Стивън Уилкинсън, старши преподавател в Университета на Бъкингам.

По думите му кубинците са свикнали да живеят в условията на огромен дефицит и макар недостигът на горива да е отслабил отбранителните способности на кубинската армия, всеки опит за нахлуване би срещнал масова съпротива от населението.

Освен това, въпреки твърденията на Тръмп, Куба има и други източници на доходи освен препродажбата на венецуелски петрол — на първо място туризмът, износът на медицински услуги, както и природни ресурси като никела, чиято значимост нараства заради използването му в центрове за данни и хардуер, свързан с изкуствения интелект.

Смяна на режима или разцепление на елитите?

Освен източник на евтин петрол, социалистическа Венецуела беше и най-близкият идеологически съюзник на Куба. След разпадането на СССР островът загуби основния си спонсор и преживя тежки времена, но през 1999 г. на власт в Каракас дойде социалистът Уго Чавес, който скоро сключи съюз с Фидел Кастро.

В замяна на евтин петрол Куба изпращаше лекари във Венецуела, а самият Чавес прекара последните месеци от живота си в кубински болници. Създаването на качествена масова система за здравеопазване беше един от политическите приоритети на кубинските революционери, подпомаган навремето от Съветския съюз.

"Програмата "петрол срещу лекари" позволи на Чавес да осигури социалните придобивки, обещани на обеднялото мнозинство във Венецуела — опората на неговата боливарска революция — и се превърна в катализатор за възстановяването на Куба след икономическата криза на "особения период", последвал разпада на съветския блок", пише Хелен Яфе, професор в Университета на Глазгоу. "Този обмен превърна медицинските услуги в основен източник на доходи за Куба, позволи заобикаляне на дългогодишната блокада на САЩ и даде на кубинците глътка въздух от режимите на тока и дългите опашки за автобуси, причинени от недостига на петрол."

Съюзът преживя смъртта и на Кастро, и на Чавес, чийто наследник стана тясно свързаният с кубинската номенклатура Николас Мадуро. С отслабването на вътрешната му подкрепа Мадуро все повече разчиташе на кубинските служби за сигурност. Убийството на 32 кубински телохранители по време на опит за залавяне на Мадуро стана нагледно доказателство за тази връзка.

Ако кубинският комунизъм е преживял разпада на СССР, той може да преживее и падането на Венецуела, смята бившият британски посланик Пол Уебстър Хър. Според него властите в Хавана виждат как други лидери намират общ език с Тръмп чрез диалог, ласкателство и обещания за взаимна изгода. Нищо не пречи и на кубинското ръководство да опита подобна сделка, още повече че дипломатическите отношения между двете страни са запазени и бяха възстановени по време на управлението на Барак Обама в САЩ и Раул Кастро в Куба, отбелязва Хър.

През 2017 г. по време на първия си мандат Тръмп сложи край на т.нар. "кубинско размразяване" и се обгради с привърженици на смяна на режима в Куба. В първата му администрация съветник по националната сигурност беше Джон Болтън, който без доказателства обвиняваше Куба в разработване на биологично оръжие. Във втората администрация на Тръмп държавен секретар стана Марко Рубио — син на кубински емигранти, чиято политическа кариера до голяма степен се гради върху обещанието да освободи родния остров на родителите си от комунизма.

"За Марко Рубио бъдещето на Куба е много по-личен въпрос, отколкото бъдещето на Венецуела. Но е възможно той вече да не е толкова сигурен, че дневният ред на Тръмп му подхожда", казва Хър.

Засега американската намеса във Венецуела се ограничи до залавянето на Мадуро. Макар в наказателното му дело да има още над десет обвиняеми, включително действащият министър на отбраната на Венецуела, те остават на свобода в Каракас.

Тръмп е готов да работи с новия изпълняващ длъжността президент Делси Родригес, бивш вицепрезидент в администрацията на Мадуро. Родригес е дъщеря на марксистки партизанин, но Рубио е принуден да работи с нея, а не със своята съюзничка — лидерът на опозицията Мария Мачадо, която не успя да спечели подкрепата на Тръмп.

И ако дори във Венецуела, където все още съществуват опозиционни политически партии, засега не се говори за смяна на режима, то още по-трудно е да си представим подобен сценарий в Куба, където повече от 60 години е разрешена само една партия — комунистическата.

"В Куба няма алтернативна сила, която да може да поеме властта", отбелязва Уилкинсън от Университета на Бъкингам. "От опита ми и дългогодишните ми наблюдения върху Куба бих казал, че кубинското ръководство е изключително сплотено."

В момента ръководството на Куба не е готово да се откаже от еднопартийната система и социалистическия модел, допълва Хър от Бостънския университет. Това обаче не означава, че в рамките на компартията няма потенциални реформатори, подобни на Михаил Горбачов: "Възможно е да се появи някой нов. Повечето хора в Маями и в кубино-американската общност смятат за най-вероятен сценарий този, при който фигура от комунистическата партия или армията се обявява за реформатор-технократ."