Васил Върбанов: "Големите и истински протести предстоят"

Автор: Ивайло Нойзи Цветков

ДВ: Омръзна ли ти да протестираш след всички тези години? Срещу какво впрочем протестираш или би протестирал в момента?

Васил Върбанов: Мисля, че големите и истински протести предстоят. Не искам да звучи злокобно, но ми се струва, че страната ни я очакват нови големи изпитания. И точно заради това няма да е лошо повече хора да гласуват на предстоящите избори. На втория въпрос бих отговорил така - протестът е изразяване на несъгласие. Аз отказвам да се съглася с лъжата, лицемерието, кражбите и предателството.

Ние западна държава ли сме? Защото, по моему, сме само формално, но ментално и когнитивно съвсем не - затова и някак детинския обществен дискурс дали сме или не сме.

Европейска държава сме. На Балканите! Хората са шарени, нравите им също. Човек и да иска, не може да избяга от своята същност.

Вярваш ли все още, че десетилетният наш "градски" и прозападен идеал - с всичките му геополитически кусури днес - в крайна сметка ще надделее над ганьовското политическо снишаване и руските хибридни сметки?

Нека не забравяме, че ние сме във война. Може да е хибридна, но е война. В последните четири години тя се ожесточи. Не мога да дам прогноза за крайния ѝ изход. Но с просто око се вижда, че образователната и културна политика на СССР, наложена и провеждана у нас през неговите БКП лакеи след 1944, е с дълготрайни вредни ефекти. Отделно, след 10 ноември ние хукнахме след свободата и хляба, но забравихме истината. И престъпниците от сатанинския режим останаха ненаказани. Техните ларви са заразили всички системи в държавата ни.

"С чего начинается родина" ("Къде започва родината")? Не е ли с това да се отнасяш към нея като към любим близък роднина, че и с прости мили неща, като да е чисто и по възможност да не я крадат, да речем?

Да обичаш родината си за мен е преди всичко да се държиш за културата ѝ. Уви, културната ни и историческа памет е много, много слаба. Целенасочено търся пътищата да се запозная с постиженията на тази култура, които за нашето поколение бяха скрити от гореспоменатото образование. Да прочетеш Яна Язова и Стефан Филипов, да чуеш песните на Георги Шаранков, Алберт Пинкас, Надежда Сотирова и Екатерина Ванкова, да се вдъхновиш от спортните постижения на Вера Петрунова. От военните умения на генерал Колев. И така нататък. Аз наистина обичам родината ни. И то много!

Има ли все още революционен Върбанов в теб - такъв, който би могъл да изригне с необходимия гороломен граждански рев в стил Микаел Окерфелд от "Опет"?

Точно "революционен дух" не мисля, че някога съм имал. Но в последните над 35 години установих, че мирните революции очевидно не работят.

Надеждите са, че Gen Z обръщат "мача". Какво мислиш?

Те и така наречените "локали" също са от това поколение. И този мач явно ще продължи да се играе и след Gen Z. Но е факт, че това са първите българи, които наистина принадлежат на едно глобално поколение. Нали не си мислите, че ние, родените през 60-те, 70-те, 80-те на миналия век в България, Полша или Румъния, можем да бъдем сложени в едно поколение с француците, испанците, британците, холанците или шведите? Живеехме в контрастни светове. Сега не е така. И членовете на това цифрово поколение европейци са много по-близки един с друг. Но добре си спомням, че при една наша среща преди 5-6 години ти казах, че най-добрите години на човешката цивилизация са вече зад гърба ѝ. Днес съм още по-убеден в това.

Измори ли се от провалите на гражданското? Виждаш ли въобще някакъв излаз и ако да, какви да са първите стъпки?

Думата не е "умора". Може би е "омерзение". Те, лошите, са ясни. Виждат се отдалече. Много повече ме притесняват тези, които се опитват да ме убедят, че защитават моите интереси. “Най-голямата хитрост на дявола е да ни убеди, че не съществува", е казал любимият ти Бодлер. Силно впечатление ми прави и това, че за 35 години тези, за които гласувам, очевидно не разбраха, че политиката е изкуство. Как пък един не инвестира в себе си и не отиде в някой голям световен университет да овладее това изкуство? Адвокат, счетоводител, икономист, лекар са чудесни и безкрайно достойни професии, но подготовката за тях очевидно не е достатъчна, за да бъдеш и добър политик. В същото време сред техните опоненти в политическата ни нива има и такива, които съвсем очевидно са дресирани и инструктирани в някакви политически лаборатории. И това прави мача още по-неравностоен. Не съм оптимист.