Кой финансира Радев: Какво показва пътят на парите?

Коментар на Емилия Милчева:

"Кажи ми кой финансира кампанията ти и ще ти кажа кой си." В политиката това тежи повече от класическия въпрос за приятелите. Макар че и приятелският кръг е важен - при подходящи усилия може да се трансформира в партия. Пътят на парите обаче е червената нишка: тя не води до идеологията, но разкрива много повече от партийното бельо - истинската идентичност на формацията.

Политикът Румен Радев не казва дори името на бъдещата си партия и съратниците си, камо ли кои са бизнесмените, които финансират проекта. Разбира се, очаква се дежурното обяснение за граждански дарения, нали толкова много хора са го молили да направи партия. Но едва ли някой би повярвал на подобни твърдения.

Все отнякъде се плаща за офис, за пресцентъра, който изпраща съобщенията, за наемане на хора, които да изграждат структури по места, за предизборни събирания, почерпки, коли, гориво, флаери, специалисти по социални мрежи, за маркетингови кампании, печат на материали, уебсайт и домейни, логистика на събития, обучения на активисти, за софтуер и хардуер, както и на онези, които напуснаха заедно с Радев президентската институция.

Чии са парите

“Чии са парите” е въпрос не по-маловажен от “Чий е Крим”. По bTV лидерът на “Демократи за силна България” (ДСБ), част от “Демократична България”, ген. Атанас Атанасов коментира, че е добре Радев да уточни с коя олигархия иска да се бори. “Един от най-сериозните адепти, който участва в лансирането в политическото пространство на Румен Радев, е Георги Гергов. Той е приватизатор от началото на прехода и почетен консул на Русия в България. Гергов дали е олигарх? Отделно двама бивши вицепрезиденти на “Мултигруп“ - Стоян Денчев и Николай Вълканов, са наградени от Радев с орден “Стара планина”. Те олигарси ли са?”

В социалните мрежи зачестиха призивите доскорошният президент да назове олигарсите, с които ще се бори. До момента не е изрекъл и едно име. Тоест, да се разбира, че по принцип е против олигархията, против модела, при който извънредно богати хора упражняват извънредно голяма власт и контролират държавите, вместо демократични институции. Но в същото време, ако други богати хора даряват и финансират кампанията му, те олигарси ли са или просто бизнесмени, които подкрепят новия политически играч?

Спекулира се, че Радев има добри контакти с оръжейното лоби. Известно е само името на собственика на ЕМКО Емилиян Гебрев, чийто проект за завод за барут беше блокиран преди две години. В навечерието на предизборната кампания на Румен Радев за първия президентски мандат през 2016 г. лидерът на “Движение 21” Татяна Дончева каза по Нова телевизия, че Радев е номинация за президент на БСП от “бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби, който трябва да уреди сметките на Социалистическата партия”.

Финансовите канали се пазят в тайна

Румен Радев и екипът му разполагаха с девет години, за да измислят концепцията, да организират хората и финансирането. През 2009 г. Бойко Борисов и Цветан Цветанов лансираха версията, че са заложили домовете си, за да изтеглят кредити от по 440 хиляди лева (около 225 000 евро) от голяма българска банка, с които да финансират първата предизборна кампания на ГЕРБ. (Партиите получават субсидии, ако спечелят поне 1% от гласовете, а за всяка действителна бюлетина сумата е 4,10 евро.) Доскорошният президент обаче пази в тайна дори името на партията, а за каналите, по които се финансира, и дума не отваря.

Единствените бизнесмени, “престрашили” се да обявят подкрепа за Радев, са Васил Василев, чийто син Слави Василев се спряга за кандидат-депутат, и Васил Божков. Но Божков няма какво повече да губи, след като му взеха хазартния бизнес и колекцията от ритони. А само дни след като Радев положи първата си президентска клетва през януари 2017 година, бившият мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев даде интервю в Сърбия и призова Радев “да изчисти България от мафията”.

Тъмната зона

Но дори и да не се заявява публично, големият бизнес е гъвкав и умее бързо да пренасочва вниманието (и парите си) към новите печеливши в политиката. Така диверсифицира рисковете. Докато обаче не стане ясно кои са бизнесмените зад Радев, парите остават тъмната зона на проекта. Финансовата непрозрачност поражда съмнения.

Битката с олигархията не започва с лозунги, а с имена. Когато липсват имената на онези, срещу които уж ще се воюва, и на онези, които плащат сметката, остава усещането, че не става дума за демонтаж на модел, а за неговото пренареждане. Да не се окаже, че “олигарсите ми са по-добри от олигарсите им”.

Следвайки Платон, старият режим се разрушава от това, което цени най-много, а при олигархията това е богатството. Алчността и пренебрегването на всичко останало в името на натрупването на пари в крайна сметка я унищожават. Натрупа ли достатъчно българската олигархия, за да стартира програмата за разрушаване не е абстрактен въпрос, а задача за политиците.

Важен геополитически въпрос

Въпросът „чии са парите“ не е само вътрешнополитически, а и геополитически. Когато финансирането е непрозрачно, всяка външна интерпретация намира почва. “Вашингтон е наш. Кишинев е наш. София е наша…”. Това написа след президентските избори през ноември 2016 г. лидерът на евразийското движение в Русия Александър Дугин, когато Тръмп спечели своя първи мандат в САЩ, близкият до Москва Игор Додон - в Молдова, а Румен Радев, сочен като потенциален съюзник на Кремъл, стана президент на България.

Така че светлина, повече светлина за политическото финансиране.