Кристина Патрашкова: Когато ламите изместят родителите

Ако Дейвид Линч беше жив, нямаше да пропусне да филмира кошмара „Петрохан“. Не само заради мистерията, шестте трупа, убитите кучета, опожарената вила, рейнджърите, които помагали на децата да не им се „асфалтират“ мозъците, като ходят на училище, странните правомощия, които получава една неправителствена организация да брани горите на държавата. Дейвид Линч според мен нямаше да се занимава основно с това, а щеше да се фокусира върху родителите, които си дават не само парите, но и децата да живеят с въоръжени до зъби мъже, които гонят туристите и се разхождат с униформи. И смятат това за напълно нормално.

Това коментира Кристина Патрашкова за в. "Филтър"

Миналия петък в сутрешния блок на Нова телевизия се появява Яни Макулев, близък на издирвания лама от Петрохан Ивайло Калушев. Съобщава с равен тон, че 15-годишният му син е изчезнал заедно с Калушев. За последно чул детето на 29 януари.

Не се безпокои, защото е сигурен, че малкият е в безопасност. Водещите Виктор Николаев и Мира Иванова онемяват.

От 15-годишното момче, което е с мъж, заподозрян в тежко престъпление и автор на собствена религия, няма ни вест, ни кост. Но бащата отказва да съдейства на полицията. Може би се държи по този начин, за да отправи послание към Калушев да не посяга на детето му. В крайна сметка, синът му е мъртъв.

Друго дете, Леон, който също посещава летните лагери на рейнджърите, се променя след престой в хижата. Държи се дистанцирано с близките, става агресивен. Преди това учи в частното училище „Космос“, в което децата се развиват в среда на „естествена психотерапия“, учат ги на любов, мъдрост, истина и свобода.

Години наред странната група на Ивайло Калушев събира момчета, за да ги възпитава по нестандартни критерии, вдъхновени от будизма, но доразвити от Калушев. Родителите подписват декларации, че са съгласни да оставят децата си при мъже, които нямат жени, живеят изолирано в хижа, пълна с оръжие. Не само дават децата си, но правят и крупни дарения, тъй като много от тях се оказват заможни. Частно лице, може би родител, превежда 800 хиляди лева.

Същите родители доброволно се отказват децата им да ходят на училище, защото според Калушев традиционното образование промива мозъците. Те са съгласни наследниците им да бъдат подготвяни за живота от други мъже, оградили се от света със заграждения. Истинските демони в тази зловеща история са родителите. Много от тях състоятелни и амбицирани да дадат най-доброто на синовете си. Макар и успешни, тези родители са загубили смисъла в живота, лутат се в някакви сектантски учения, живеят с илюзиите за духовно самоусъвършенстване и достигане до разширяване на съзнанието. Това са хора, отказали да бъдат авторитети за децата си, отрекли учителите като ментори. Повели наследниците си към ада, въобразявайки си, че той е постлан с добри намерения.

И всичко това заради глупавия бунт на човека срещу Бога и скъсаната връзка между двамата. Точно като в „Игра на тронове“, където персонажите се кланят на различни богове, докато не дойдат белобродниците, които искат да ги пометат.

Каквато и истина да излезе или да остане прикрита в кошмара „Петрохан“, там се е разигравал сектантски сюжет, в който гуру с индивидуална религия е възпитавал малки деца.

Твърди се, че през лагерите му са минали три поколения.

Това е възход на конспиративните теории във възпитанието на децата, прилича ми на антиваксърството, което твърдеше, че чрез ваксините някой иска да ни чипира. Петрохан се случва в държава, в която 2 милиона българи ходят при ясновидки според официално социологическо проучване от края на миналата година.

Не че психопатите не вилнеят навсякъде по света, а в САЩ не стрелят в училища по няколко пъти в годината. У нас залагането на алтернативи в образованието и въобще в начина на живот процъфтява и поради липса на доверие в институциите. То е на толкова ниска точка, че каквото и да кажат от МВР, повечето не им вярват. Не че Вътрешното министерство не е виновно за имиджовата си дискредитация.

Виновниците в тази история са безброй.

Сред тях са тези, които са допуснали да бъде регистрирано НПО с правомощия на държавата. Проспали са складирането на огромно количество оръжие в хижата. Разрешили са разпищолването на хора като местни феодали. Дали са благословия за организирането на лагери за деца, без да е ясно дали е имало лицензи за тази дейност. В картинката напълно липсва Агенцията за закрила на децата. Това е държава, в която всеки прави, каквото иска.

Всеки брани и своята истина в тази история. Но никой не би трябвало да отрича, че най-големите авторитети за децата трябва да са родителите и учителите. Става дума за „конвенционалните“, колкото и трески за дялане да имат и те. Опитът за подмяната им, често продиктуван от проблеми в менталното здраве, води до фатален край.

Въобще децата имат нужда от родители, а не от лами.