Ще повлияят ли американските атаки срещу Иран на крехкото примирие с Пекин?

Сближаването между Китай и Съединените щати вече беше крехко. Сега страната е изправена пред нов натиск: убийството на върховния лидер на Иран при подкрепен от САЩ удар, който Пекин осъди като крещящ опит за смяна на режима.

Китай бързо осъди ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Неговият главен дипломат, Уанг И, обвини двете правителства в убийството на лидера на друга държава и обеща подкрепа за суверенитета и сигурността на Техеран.

Убийството на върховния лидер Али Хаменей дойде по-малко от два месеца след като американските сили заловиха венецуелския президент Николас Мадуро, друг близък съюзник на Китай. Взети заедно, тези действия представляват мощна демонстрация на силата на САЩ срещу правителствата, с които Китай се стреми да развива връзки като част от по-широката си глобална стратегия.

Но въпросът за Пекин е докъде може да стигне в защитата на Иран, най-близкия си дипломатически партньор в Близкия изток, без да застрашава икономическите си интереси или да ескалира допълнително напрежението със Съединените щати.

Боевете вече са засегнали пряко Китай. Китайското външно министерство обяви смъртта на китайски гражданин в Техеран, а Пекин се бори да евакуира хиляди свои граждани.

Пекин вероятно е загрижен за потенциалните последици от ударите на САЩ и Израел. Китай е най-големият вносител на енергия в света, а Иран вече заплаши да „подпали“ всички кораби, преминаващи през Ормузкия проток, водният път край южното крайбрежие на Иран, през който преминава една пета от световния петрол. Това може да доведе до скокове на цените и сериозно да навреди на китайската икономика.

Съществува и вътрешна, макар и по-приглушена, чувствителност към въпроса за смяната на режима, подкрепена от чужбина. Си Дзинпин, лидер на Китай от 2012 г. и за когото се очаква да започне четвърти мандат следващата година, ръководи политическа система, която не толерира несъгласие. Под статия в китайска държавна медия за смъртта на Хаменей, интернет потребителите поздравиха народа на Иран и открито се чудеха кой ще го наследи. Други коментари, предполагащи, че иранците може би са празнували, бяха цензурирани.

Докато Пекин се бори с различните последици от иранската криза, основният му фокус вероятно ще бъде върху отношенията му със Съединените щати.

Президентът Доналд Тръмп и президентът Си Дзинпин са планирани да се срещнат след няколко седмици на среща на върха в Пекин, където се очаква да удължат търговското примирие между двете най-големи икономики в света.

Белият дом заяви, че срещата ще се проведе от 31 март до 2 април. Китай все още не е потвърдил подробности за срещата, като говорител на Министерството на външните работи заяви едва в понеделник, че двете страни водят преговори.

Китай може да отмени или отложи срещата с Тръмп, за да демонстрира недоволството си от използването на военна сила от Вашингтон срещу Иран.

Въпреки силната си реторика в подкрепа на Иран, Пекин има силни стимули да поддържа стабилни отношения със Съединените щати, според анализатори. Китай иска Вашингтон да се съгласи да удължи търговското примирие, да намали подкрепата си за Тайван и да облекчи ограниченията върху износа на технологии.

„Пекин е много по-загрижен за управлението на отношенията си със Съединените щати, отколкото за събитията в Близкия изток“, каза Джулиан Гьорц, бивш директор по въпросите на Китай и Тайван в Съвета за национална сигурност при президента Джо Байдън.

Пътуването до Китай, първото на действащ президент на САЩ след посещението на Тръмп през 2017 г., е от решаващо значение за поддържането на примирието, постигнато от Си и Тръмп миналия октомври в Пусан, Южна Корея. Преди това Китай и Съединените щати бяха въвлечени в ожесточена търговска война, която доведе отношенията им до най-ниската им точка от повече от 50 години.

За Китай отлагането или отмяната на срещата на върха би имало цена. Тръмп сигнализира за готовност да избегне конфронтация с Пекин. Неговата администрация наскоро отложи обявяването на пакет от оръжейни договори за Тайван, самоуправляващият се остров, за който Пекин претендира. Тя също така облекчи ограниченията върху продажбата на усъвършенствани американски чипове на Китай. Тръмп забележително пропусна Китай от обръщението си за състоянието на Съюза миналата седмица.

Правната ситуация също се промени в полза на Пекин, като неотдавнашно решение на Върховния съд отмени няколко от тарифите на Тръмп. Новата 10-процентна тарифа върху световния внос е особено изгодна за Китай.

Пекин също трябва внимателно да балансира дипломатическите си отношения с Техеран. Китай е изградил дълбоки икономически връзки с няколко държави от Персийския залив, които Иран атакува през последните дни. Уанг се опита да постигне баланс в разговора си с иранския външен министър Абас Аракчи, призовавайки Иран да „обърне внимание на легитимните опасения на своите съседи“.

За разлика от Съединените щати, които имат официални отбранителни ангажименти с десетки съюзници, Китай има само един - със Северна Корея. Партньорствата му с Иран и Венецуела са стратегически, а не военни съюзи.

Пекин вероятно ще продължи да предлага устна подкрепа на Техеран, като същевременно подчертава, че Съединените щати са основният източник на глобална нестабилност. В понеделник редакционна статия в Global Times, вестник, свързан с Китайската комунистическа партия, призова международната общност да отхвърли това, което тя определи като опит на Вашингтон да върне света към „закона на джунглата“.

Китайски анализатори, които говориха с държавни медии, смятат, че Съединените щати и Израел сеят хаос в Близкия изток и са създали опасен прецедент с убийството на Хаменей.

Ударите срещу Иран обаче разкриха разликата във военните способности между двете суперсили. Въпреки бързите си инвестиции през последните десетилетия, Китай не притежава армия като тази на Съединените щати, способна да проектира сила навсякъде по света.

Това е обезпокоително за Пекин, каза Дилън Ло, експерт по китайска външна политика в Технологичния университет Наньянг в Сингапур, защото означава, че никоя държава – дори самият Китай – не може да спре Съединените щати да предприемат каквито и да е действия, които искат.

„Сурова демонстрация на твърда сила е нещо, което ще тревожи Пекин“, добави той.