Магистралата, заради която Черна гора едва не фалира

Магистралният проект, който трябва да свърже пристанищния град Бар на адриатическото крайбрежие със сръбската граница, се изпълнява от 2014 година и дотук е стигнал до Матешево - построени са 101 от общо 177 километра.

В края на февруари държавният магистрален оператор в Черна гора Monteput възложи строителството на още един участък от магистралата – 23-километровата отсечка от Матешево до Андриевица. Поръчката за изграждането на стойност 694 милиона евро бе възложена на китайския държавен концерн Powerchina и неговото дъщерно дружество Stecol.

Този проект е смятан за символ на китайската "дипломация на дълговите капани", пише в тази връзка германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) в статия под заглавие "Скандалната магистрала на Черна гора". Изданието припомня, че от самото начало ЕС се съмнява в икономическата целесъобразност на това много скъпо строително начинание - заради многото мостове и тунели в планинския регион. Пекин обаче с готовност се съгласи да изпълни желанието на правителството в Подгорица за реализиране на престижния проект, допълва ФАЦ.

Непосилно финансово бреме

Китайски беше не само изпълнителят - държавната строителна компания China Road and Bridge Corporation (CRBC), но и кредиторът в лицето на китайската банка за външна търговия Exim-Bank, която се съгласи да отпусне кредит от над 1 милиард долара за изграждане на магистралата. Първите вноски по кредита обаче станаха дължими още преди да бъде завършен първият етап от строителството. Това се случи чак година по-късно, през 2022, след много забавяния и увеличения на разходите.

За бюджета на малката адриатическа държава с 630 000 души население това беше много тежко бреме. Най-вече заради кредита за магистралата държавният дълг на Черна гора през 2020 г. надхвърли БВП на страната, а според германската организация за външна търговия GTAI изплащането на дълговете тежи на държавния бюджет на Черна гора и до днес.

За Черна гора това означаваше, че има риск страната да изпадне в положение на тежка зависимост от Китай. Така този модел, познат от Африка, се прояви и в Европа, посочва ФАЦ.

Критичната към Китай неправителствена организация Choise смята обаче, че в Черна гора не се е стигнало до сценария с дълговия капан, при който Китай превръща икономическата зависимост в политически печалби. Случаят по-скоро илюстрира разгръщането на китайското влияние в един регион, където решаваща роля играят различни дипломатически влияния и външни поддръжки.

Този път парите идват от Европа

Сега правителството в Подгорица продължава да строи магистралата, критикувана от природозащитниците. И отново го прави с китайски изпълнители. Но има една голяма разлика - не само относно прозрачността на търга, както подчертава изпълнителният директор на Monteput Милан Лилянич: този път парите идват от Европа.

ЕС субсидира строителството със 150 милиона евро, а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предоставя кредит от 200 милиона евро. Остатъкът ще дойде от държавния бюджет на Черна гора. С това политиката на ЕС, който навремето категорично отхвърляше този проект, прави завой на 180 градуса.

Според Choise промяната в нагласата на Брюксел не може да бъде обяснена само с евентуалното предстоящо присъединяване на Черна гора към ЕС (спекулира се, че това може да стане през 2028 г.). За ЕС става въпрос за нещо повече от предотвратяване на фалита на Черна гора: "Магистралата е част от по-големия европейски транспортен коридор XI, който свързва Бари в Италия с Букурещ в Румъния", казват от Choise. Освен това целта е да се ограничи влиянието на Китай и Русия в региона.

"Силен стимул" или "магистрала към нищото"?

За правителството в Подгорица завършването на автомагистралата, която критиците наричат "магистрала към нищото", представлява централен инфраструктурен проект. Но става въпрос за нещо повече от транспортна артерия, казва Милан Лилянич, който вижда в нея най-вече "силен стимул за развитието на Северна Черна гора".

Най-късно през май трябва да започне работата по новата отсечка, която включва и прокопаването на два тунела с дължина 4 километра. Изпълнението трябва да завърши за пет години. След това остават още два участъка за завършването на 177-километровата магистрала.

Това не е първият случай, в който китайски компании печелят големи търгове, финансирани включително с европейски средства. Мостът "Пелешац" в южната част на Хърватия, открит преди четири години, също беше построен от China Road and Bridge Corporation. Тя се беше кандидатирала и за продължението на магистрала A1 в Черна гора, но загуби търга.

Powerchina, която спечели търга, не е непозната на Западните Балкани. В Сърбия и Босна и Херцеговина китайската държавна компания строи пътища и вятърни паркове. А в сръбската столица Белград Powerchina участва като водещ партньор в изграждането на първата линия на метрото, което струва няколко милиарда евро, пише ФАЦ.