Словакия е изправена пред стратегически избор

Инж. Далибор МОЛНАР

Докато повечето европейски страни се опитват окончателно да прекъснат енергийните и политическите си връзки с агресора, словашката дипломация изпраща сигнали, които повдигат сериозни въпроси относно стратегическата посока на страната.

Срещата на министъра на външните работи с руския посланик следователно не може да се възприема просто като рутинен дипломатически акт. В контекста на войната в Украйна това е събитие, което може да повлияе на позицията на Словакия в Европейския съюз и НАТО.

Словакия се намира на кръстопът, който мнозина биха сметнали за малко вероятен преди няколко години. На 10 март министърът на външните работи Юрай Бланар се срещна с руския посланик Сергей Андреев. В официалното комюнике се говори за дискусия по „актуални въпроси на двустранните отношения“. В настоящата геополитическа ситуация обаче подобни срещи не могат да бъдат отделени от по-широкия политически контекст.

Една от най-обсъжданите теми на разговорите беше енергийната политика. Министър Бланар предположи, че Словакия може да оспори плана на Европейския съюз за постепенно премахване на вноса на руски газ до 2027 г. в Европейския съд. Подобен ход би отворил спор с Брюксел в момент, когато повечето държави членки се опитват да диверсифицират енергийните си източници.

Критиците предупреждават, че подобен ход може да засили впечатлението, че Братислава не е готова окончателно да прекрати енергийната си зависимост от Русия. Дискусията за функционирането на нефтопровода „Дружба“ и предложението за създаване на инспекционна комисия, която да следи за неговата работа, допълнително показват, че енергийният въпрос остава една от основните точки на словашко-руския диалог.

Допълнителни противоречия бяха предизвикани от изявленията на премиера Роберт Фицо, който многократно говори за необходимостта от „разбиране на причините за конфликта“. Според критиците подобна формулировка доближава словашката политическа реторика опасно до аргументите, често използвани от руската пропаганда.

Дискусията за санкции срещу Русия също показва нарастващо напрежение между Братислава и няколко европейски партньори. За страни като Полша и Чехия твърдата позиция спрямо Москва е въпрос на сигурност. Следователно Словакия се оказва в ситуация, в която стъпките ѝ във външната политика се следят отблизо, както от съюзниците в НАТО, така и в Европейския съюз.

За да разберем сериозността на ситуацията, трябва да погледнем от другата страна на масата. Сергей Андреев не е просто кариерен дипломат. Биографията му носи ясните черти на човек, формиран в система, където дипломацията и разузнавателните служби се сливат в едно. Работата му в Мозамбик през 80-те години на миналия век - във време, когато тази страна е ключов център на съветското влияние в Африка и място за срещи на тайните служби - не е случайна.

Работата редом с хора като Игор Сечин, днес един от най-влиятелните мъже в Русия и близък съюзник на Владимир Путин, подсказва, че Андреев принадлежи към „старата школа“ на силоваците. Предишният му престой в Полша завърши с дипломатическа изолация и подозрения за враждебна дейност. Защо точно сега в Братислава се появява толкова „тежък" представител на руската дипломация (и вероятно и на тайните служби)?

За експерти по сигурността това е ясен сигнал: Русия търси ново оперативно пространство. След като стотици руски „дипломати“ бяха изгонени от Прага, Париж и Лондон, Словакия, под ръководството на сегашното правителство, доброволно се предлага като „координационен център“. Россътрудничество отдавна служи като легално прикритие за операции на мека сила и събиране на разузнавателна информация. Наистина ли искаме Братислава да се превърне в център, от който ще се подкопава сигурността на източния фланг на НАТО?

Вниманието е обърнато и към информация за евентуалното активиране на дейността на Россътрудничество и преакредитацията на военни аташета. За много европейски страни това е чувствителен въпрос. След руската инвазия в Украйна, няколко държави значително ограничиха присъствието на руски дипломати, заподозрени в разузнавателна дейност.

Ако Словакия реши да възобнови по-широко дипломатическо сътрудничество с Москва, тя може да се окаже в различна позиция от повечето си съюзници. В политическите и охранителните среди въпросът е дали Братислава ще се превърне в място, където руското влияние в региона отново ще се засили.

Дискусията за възобновяване на дейността на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Словакия и Русия е пореден сигнал за възможна промяна във външната политика на Словакия. Европейският съюз се опитва да ограничи стратегическата зависимост от авторитарни режими и да засили икономическата сигурност.

Ако Братислава тръгне в обратната посока, това може да повдигне въпроси относно надеждността ѝ като партньор в рамките на европейските структури.

Срещата между Бланар и Андреев е повече от обикновено дипломатическо събитие. Във времена на война в Украйна всеки подобен жест има политическа тежест и изпраща сигнали към съюзниците и Москва.

Словакия днес е изправена пред стратегически избор. Или ще остане солидна част от европейското и трансатлантическото пространство, или външната ѝ политика ще започне да се движи в бъдещата зона между Изтока и Запада. Отговорът на този въпрос ще бъде от фундаментално значение не само за репутацията на страната, но и за нейната сигурност през следващите години.

Източник: infodnes.sk