България: кой за какво ще гласува

Кои са хората, които гласуват за основните партии в България? Въпреки уговорките, все пак трябва да е възможно да се опише мотивацията на различните електорати, смята Даниел Смилов.

Проучванията на общественото мнение, заедно с изказванията на лидерите и техните програми дават възможност да се направи профил на избирателя: реален или желан. Разбира се, в това профилиране има неясноти и неизвестни, които ще останат до края на изборите, а може би дори и след тях. Но все пак би трябвало да е възможно да се опише основната мотивация на различните електорати.

"Прогресивна България"

Хората, които ще решат да гласуват за Радев, са два типа. Първият е русофилският вот, който вижда в него възможност за дългоочаквана политическа реабилитация и реванш. Това са хора, които са готови да потиснат временно откритото говорене срещу Европа, ЕС и Запада като цяло до момента, в който получат властта. След този момент те ще оказват много силен натиск върху Радев за радикализиране на позициите на "Прогресивна България" в международен и вътрешен план - а и той не е ясно доколко ще му се противопоставя. Този натиск ще бъде в посока възстановяване на отношенията с Русия, използване на руска енергия, спиране помощта (особено военната) за Украйна, сваляне на санкциите от Русия и т.н. Във вътрешен план тази група избиратели се противопоставя най-открито на проевропейските партии (ПП-ДБ) и ще е склонна да въвежда рестриктивни политики срещу неправителствените организации, университети и граждани, заимствани от Путиновия и Орбановия режим.

Другата група избиратели на Радев са антикорупционно настроени и искат да видят демонтиране на модела Борисов-Пеевски, без това да променя ориентацията на България по отношение на ЕС и Запада като цяло. Тази група предпочита Радев пред ПП-ДБ по две причини. Първо, тя е разочарована от невъзможността на ПП-ДБ да се справи с Борисов и Пеевски и иска да опита нещо по-различно. Второ, тя гласува за победителя в изборите, а Радев води в прогнозите на социолозите.

ГЕРБ-ДПС

Един от водещите на сутрешния блок на голяма телевизия обяви участник в дебат от ГЕРБ-СДС като представител на ГЕРБ-ДПС. С Фройд или без Фройд, грешката в случая е вярна, защото ГЕРБ-ДПС от аналитична гледна точка трябва да се разглеждат като единен субект. Дори и ДПС да не е формално в управлението, ако ГЕРБ е в него, ДПС също е участник. От 2017 година досега (а и в по-ранни моменти) това винаги е било факт и не може да се очаква нещо друго и след тези избори.

От тази гледна точка, групите от хора, които ще гласуват за тандема ГЕРБ-ДПС са следните: първо, това са проевропейски настроени хора, които искат да бъдат с победителя. Борисов им е донесъл доста победи през годините и макар вече политическата му гравитация да е отслабнала, те все още биха заложили на него. Тези хора ценят победата повече от личностния интегритет на лидера; победата за тях е по-ценна и от отстраняването на системната корупция в партията и държавата.

Второ, това са хората от създадената значима административна клиентела, с която и ГЕРБ, и ДПС разполагат. Лоялността на тези хора се дължи на пряк интерес за запазване на позициите, които имат. Част от тази клиентела е държана и с инструментите на държавната машина: било чрез бюджетни моркови и тояги, било директно чрез наказателна репресия. В крайна сметка Джевдет Чакъров се оказа в листите на ДПС-Ново начало най-вероятно като дисциплинираща демонстрация за клиентелата.

Трето, гласуващите за ГЕРБ-ДПС са хора с практична ориентация, които виждат в Борисов прагматичен и ловък играч, който може да излезе от всяка ситуация. Тези хора не се придържат към определена идеология и вотът им не е ценностно мотивиран. Или по-скоро е мотивиран от ценността на надхитряването. От тази гледна точка идеологическите пируети на Борисов не са дефект, а са предимство. Например това, че той хем построи "Турски поток" скоростно и за българска сметка, хем е проевропеец и приятел на Ангела Меркел, за тези хора е висша форма на политически пилотаж.

За ГЕРБ-ДПС обикновено гласуват и хора, мотивирани пряко чрез купуване на гласа или с така наречения контролиран вот. Служебното правителство ще ограничи влиянието и на двете форми на стимулация, но те също трябва да се разглеждат сериозно и отделно.

ПП-ДБ

ПП-ДБ имат най-идеологизирания и най-ценностно ориентиран електорат в ядрото на своите формации. Това пречи донякъде на способността им да мобилизират по-широка периферия, защото съдържателната чистота и яснота на посланието обикновено водят до отчуждаване на някои избиратели. Като цяло за ПП-ДБ ще гласуват хора, които искат европейска България, в която няма корупция. Те държат едновременно и на проевропейската ориентация на страната, и на антикорупционната политика. Затова за тях е проблем както коалирането с проруски и евроскептични партии, така и коалирането с ГЕРБ и ДПС. "Сглобката" и до ден-днешен се сочи само и единствено като проблем за ПП-ДБ: от гледна точка на ГЕРБ-ДПС тя е по-скоро тактически успех в надхитряването на опонента.

За ПП-ДБ ще гласуват и хора, които харесват правителството "Гюров" и виждат в него модел за бъдещо управление. Също така за тях ще гласуват и тези, които искат да видят устойчивост на натиск в антикорупционната борба. В крайна сметка ПП-ДБ е непрекъснато на мушката на служби и прокуратура и преди всички избори през последните години на тази формация и се спретва някакъв "скандал" или "афера". В сегашния случай се правят опити да пришият казуса "Петрохан" на ПП-ДБ, макар че всъщност политическа връзка няма. Кметове на ПП-ДБ вече престояха месеци в затворите по сходни, съшити с бели конци причини, а самият Гюров дори беше отстранен от БНБ. Този институционален натиск обаче е и доказателство, че формацията може да отстоява своите ценности, което със сигурност е важно за част от избирателите.

Накрая, за ПП-ДБ гласуват отчасти и хора по естетически съображения, защото като поведение те следват по-различни модели от много от другите партии. Естетиката дава бърза разпознаваемост и чувство за принадлежност (особено на по-млади и по-образовани групи), но същевременно тя е и инструмент за отчуждение и една от причините, заради които ПП-ДБ трудно излиза извън големите градски центрове.

Истинските лозунги

На базата на този анализ могат да бъдат изведени и истинските лозунги на основните партии. Обикновено официалните лозунги са клишета - вариации на "Свобода, равенство, братство". При липса на въображение тези клишета може да станат и по-монотонни като "Работа, работа, работа". Съдържателните лозунги на партиите обикновено обаче са други и рядко ще ги видите написани експлицитно на техните рекламни материали.

"Прогресивна България" спокойно може да избродира на своите знамена "Долу олигархията и реванш за русофилите!". Олигархията би трябвало да са Борисов и Пеевски, макар Радев да е пестелив и уклончив в детайлите. Втората част от лозунга е по-ясна и еднозначна. Този лозунг би удовлетворил и двете основни групи от електората на партията, макар че у всяка една от тях биха останали известни съмнения и неудоволетвореност.

ГЕРБ-ДПС имат през последните години лозунг, който звучи така: "По-добре корупция, отколкото компромис с геополитическата ориентация!" . Вярно е, че този лозунг е дълъг и затова трудно се изписва в цялост. ДПС-Ново начало креативно работи по въпроса със съкращаването му и най-удачният вариант засега е "По-добре корупция!" или по-скромното "Другите са по-лоши!". Може да звучи комично, но ако избирателите се вгледат честно в душите си, ще открият, че точно тези послания резонират най-добре с нагласите им.

И накрая, ПП-ДБ също могат да бъдат по-откровени с лозунгите си, отколкото позволява патетичното "Силна България в силна Европа". Посланието на тази формация винаги е било леко назидателно: "Как може да гласувате за по-лошото!". От гледна точка на ПП-ДБ най-доброто е европейска България без корупция и те не смятат, че компромис с единия елемент (Европа) или другия (борбата с корупцията) си струват. "Само най-доброто!" е друг възможен техен лозунг.

Хората са сложни същества и мотивациите им са особени: дори най-доброто почти винаги е недостатъчно. Едни търсят реванш за десетилетията "преход", в който са били или на губещата, или на грешната страна, или на двете едновременно. Други пък се увличат от надхитряването в политиката. Трети се водят от модата. Четвърти си правят сметката по кесията. Пети слушат патрона си. Комбинацията от всички подобни мотивации накрая води до сложна парламентарна картина. Да се надяваме, че новата ще е малко по-добра от настоящата. Това всъщност не е лош лозунг.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.