Крумова, Костадинов и митът за Големия брат на България

Въпросът на Лора Крумова за граф Игнатиев разгневи Костадин Костадинов. С него тя уцели в сърцевината мита, осигуряващ хранителната среда на националистите – за Големия брат в лицето на Русия. От Георги Лозанов.

Националистите са майсторите на скандала в българската политика. Още от времето на Волен Сидеров, щом попаднат в ефир, се нахвърлят на журналистите. Искат да изглеждат сърдити, злобни и опасни, вероятно защото така си представят "истинския българин". Обаче по думите на Шекспир е обратното: "За злобния и злия светът е зъл и злобен/и вижда той във всекиго на себе си подобен".

Българите, подобни на нашите националисти, едва ли надхвърлят процента на собствените им избиратели. А той напоследък започна да пада с появата на по-умерено евроскептичната партия на Румен Радев. И можеше да се предположи, че предизборното участие на Костадин Костадинов в предаването "На фокус с Лора Крумова" по Нова телевизия няма да мине без як скандал.

Въпросът на Крумова за граф Игнатиев

Ябълка на раздора стана повдигнатият от водещата въпрос за ролята на граф Игнатиев като посланик на Русия в Истанбул, за – по думите му – "щастливия изход от Софийската афера", който включва и обесването на Левски. Но и да не беше това, друго щеше да е, защото предварителното намерение на Костадинов за скандал личи по усилията му да го продължи и след предаването. Не му беше достатъчно, че докато той не спираше да обижда Лора Крумова, искаше тя да се извинява за въпроса си, но и, както сам оповести в социалните мрежи, вече иска същото от ръководството на телевизията. Ако не го направели, "трябва да се подходи по друг начин". Оставя ни да се досещаме какъв ли ще е той, за да се хареса на "истинските българи".

Вярно е обаче, че въпреки готовността на Костадинов да произведе предизборен скандал, въпросът за граф Игнатиев го свари неподготвен и той до края не беше в състояние да изрече нищо друго, освен нападки към водещата. Явно тя беше намерила въпрос, с който да уцели в сърцевината мита, осигуряващ хранителната среда на националистите – за Големия брат в лицето на Русия, който единствен се грижи за нас и нашата национална съдба е да го следваме. Работата на мита е, както казваше Ролан Барт, да качи историята на борда на природата и подчинението ни на Русия да не изглежда политически избор, а да носи неотменимостта на природно явление. Такъв митологичен пренос навремето Георги Димитров осъществява в прав текст с лозунга: "Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество".

Лора Крумова прояви завидно спокойствие и се държа на високо професионално ниво, независимо от нетърпимата комуникативна ситуация, в която Костадинов се стремеше да я постави, за да я принуди да изпълнява желанията му. Коментарите, че ѝ е липсвала историческа компетентност да води разговор за възможна връзка на граф Игнатиев с обесването на Левски, са неоснователни, тъй като журналистът не е историк. На него му е необходима обща култура, за да знае, че има такъв публичен дебат, достатъчно горещ, за да стигне до институционални предложения за преименуване на улица "Граф Игнатиев". И не само в София, а и във Варна. Костадинов като "дипломиран историк", както лично се етикетираше, би могъл да изложи своята гледна точка в дебата, но той предпочете да се прави, че не е чувал за такъв.

Въпросът на водещата за граф Игнатиев не беше самоцелен, а част от изпълнението на критическата функция на журналистиката спрямо кандидатите за власт, която изисква да бъдат питани за противоречията в позицията им. В случая с "Възраждане" то е едно неизменно – представянето на руските интереси като български национален идеал, което по красноречив начин се прояви и в самото предаване. Костадинов, увлечен да славослови граф Игнатиев, обяви без каквито и да е уговорки, че той е "авторът на българския национален идеал". За да няма съмнение, че в мисленето на лидера на "Възраждане" българският национален идеал си е руски, създаден от един от най-всеотдайните защитници на руските имперски интереси (на българските, само доколкото отговарят на руските). И дори не му хрумна да включи обесения Левски поне за "съавтор". Сигурно защото Левски си е позволил да предупреждава, че "който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство" и се е надявал България да се освободи сама в разрез с руските интереси. Тъкмо тези интереси създават подозрения каква точно е била намесата на граф Игнатиев, за която той докладва на руския канцлер в депеша от 30 януари 1873 година, предизвикала днес дебата за ролята му.

В разговора вероятно нямаше и да се стигне до граф Игнатиев, ако на въпроса на водещата: "Вие смятате, че Русия никога няма да има апетити към България, ако тя не е в НАТО?", Костадинов не беше отговорил: "Не само, че няма, но и никога не е имала! Това ви го казвам като историк".

Подобна плоска злоупотреба с историята може да разчита само на масова амнезия и никой да не си спомни, че през комунизма съветските сателитни държави се командваха от Москва, иначе идваха танковете. А България беше толкова коленопреклонна, че сама тръгна да става съветска република, но оттам ѝ отказаха, за да не стане съвсем очевидно, че и без това властта над нея е пълна.

Когато се разклати митът за Големия брат...

И тук Крумова, водена от журналистическия си рефлекс, вместо да продължи по очакваната линия – доколко червената армия е освободител или окупатор, с въпроса за граф Игнатиев удари фундамента на мита за Големия брат. Митът е "триетажен", колкото освобождения на България трябва да се припишат на Русия. Приносът ѝ само за първото – от Османската империя, трябва да бъде приет с благодарност, независимо какви точно интереси са я водили. Но не и фалшивите идеализации, израснали върху него и станали предмет на интервюто с Костадинов. Второто "освобождение" е съвсем според пророчеството на Левски за новото робство. Докато СССР участва в освобождението на Европа от единия голям тоталитаризъм на ХХ век – фашизма, налага в половин Европа втория голям тоталитаризъм – комунизма. И България живя в него 45 години, когато нашият Голям брат се държа до детайл като в романа на Оруел.

Третото "освобождение" предстои, да не дава Господ. То е ясно от кого – "ЕС е вреден! Като под турско робство сме!", казва Костадинов и работи от изгрев до залез Русия да ни освободи от автентичния национален идеал на нашите предци – приобщаването на България към западноевропейските държави и демократичния свят. А когато се разклаща митът за Големия брат, той изпада в паника и обявява всичко, което не подкрепя мита, за лъжа, а който дръзне да го прави - за еничар. Защото така "третото освобождение" може да не дойде и "Възраждане" да не изиграят след него мечтаната роля, която имаха комунистите след "второто освобождение".

***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.