Безработица, глад и недоимък: как изглежда Иран днес

В Иран има над 93 милиона души и всички те в момента живеят в сянката на войната, която всеки момент може да пламне отново.

След провала на мирните преговори в Пакистан САЩ наложиха блокада на Ормузкия проток - за да отрежат приходите на Иран от износа на нефт и да попречат на страната да взима такси от преминаващите през протока кораби. Блокадата означава и че до иранските пристанища вече не стигат никакви стоки.

Работническата класа е на ръба на оцеляването

"Продължаването на войната оказва най-голям натиск върху обикновените хора, особено върху работниците, преподавателите и другите представители на работническата класа", казва пред ДВ синдикалистът Исмаил Абди. Абди от една година живее в изгнание в Германия, след като е бил обект на преследвания в Иран и е прекарал много години в затвора. Заради защитата на правата на учителите в родната му страна той е обвинен за "пропаганда срещу политическата система".

"През последните седмици получихме брутални сведения за ударите, които работническата класа понася в условията на война", споделя мъжът. "Когато фабрики, работилници и заведения затварят или ограничават работата си, основната тежест се носи от работещите на договор, надничарите и неформално заетите."

Войната има катастрофално отражение върху иранската икономика, която и така отдавна страда от лошо управление, корупция и санкции. Още сега Техеран съобщава, че нанесените щети са за около 229 милиарда евро. При това става дума за предварителна оценка, заяви иранската правителствена говорителка Фатеме Мохаджерани. Реалният мащаб на щетите върху промишлеността все още не може да бъде изчислен.

Хиляди остават без работа

"Мобараке Стийл" в Исфахан е най-големият производител на стомана в страната. Компанията трябваше изцяло да прекрати работа след втория американско-израелски удар срещу нейните съоръжения. САЩ и Израел заявиха, че с нападенията си са отслабили военните капацитети на Иран. Стоманата е основна суровина за военното производство - например на ракети, дронове и кораби.

Същевременно обаче тя играе решаваща роля в другите индустрии - производството на автомобили, на домашни електроуреди, както и на опаковки и консерви. Стоманата е изключително важна и за строителството.

Стоманодобивът е един от стожерите на иранската икономика. По данни на Световната стоманодобивна асоциация през 2025 година Иран е бил сред десетте най-големи производители на стомана в света - наред с Китай, САЩ и Германия, като годишно е изнасял около 31,8 милиона тона. Приходите само между март 2025 и януари 2026 година са в размер на 741 милиона евро. След прекратяването на дейността хиляди служители останаха без работа - без да се знае докога. Най-малко 10 000 души в стоманодобивната промишленост са работили на надница. Освен това спирането на производството може да предизвика верижна реакция и десетки други фирми, които зависят от него, да бъдат принудени на свой ред да спрат дейността си.

Възстановяването ще изисква години

Бомбардировките на нефтохимическите съоръжения също ще имат сериозно отражение върху пазара на труда, отбелязва енергийният експерт Умуд Шокри. Атаките срещу важни центрове на нефтохимическата промишленост на редица места вече предизвикаха значителни щети и доведоха до спирането на много съоръжения, казва експертът от университета "Джордж Мейсън" в САЩ.

Само в индустриалните центрове като Махшахр, където работят над 30 000 души, мнозина са загубили работата си или заплатите им са били намалени, обяснява още Шокри пред ДВ. Той допълва: "Щетите далеч надхвърлят повредата на съоръженията и засягат и веригите за доставки, държавните приходи и жизнения стандарт на населението."

Според експерта възстановяването на Махшехр ще изисква около две години. А за целта страната ще има нужда от достъп до чуждестранни технологии, капитал, резервни части и ноухау - предпоставки, които в контекста на сегашните санкции са общо взето невъзможни.

Бедността се увеличава

Всички сектори са засегнати. Иранската информационна агенция ILNA уволни на 14 април своите журналисти и ги прехвърли на хонорар. Много други компании също са започнали масови уволнения. Един от примерите е секторът на дигиталните услуги с платформи като Snapp, определяна често като иранския Uber. Тези услуги функционират въпреки наложената от властите блокада на интернет от началото на войната. Заради войната обаче малцина пътуват из страната, защото нямат средства.

"Само заради ограничаването на интернет хиляди хора със свободни професии, програмисти и автори на съдържание са изгубили възможността си да работят. И сега им се налага да се върнат към традиционния и без това слаб пазар на труда", казва Исмаил Абди.

Той предупреждава, че войната ще доведе до нарастваща бедност и все по-голяма несигурност за застрашените обществени групи. "Тази война трябва да приключи преди човешката и социалната ѝ цена да станат необратими", предупреждава той.

Изглежда, че почти никой не мисли за иранското население - нито ръководството на Ислямската република, което иска да остане на власт, нито американският президент, който още през януари обещава подкрепа за опозицията. От избухването на войната на 28 февруари до 8 април, когато бе договорено крехко примирие, по данни на американската правозащитна организация HRANA са били убити 3636 души в Иран. 1701 от тях са били цивилни граждани, сред които най-малко 254 деца.

Автор: Шабнам фон Хайн