Обезглавяване на режима в Иран: може ли "чеченската стратегия" да проработи?

Елиминиране на висши ирански служители един по един до изчерпване на цялото висше ръководство на режима. След убийствата на аятолах Али Хаменей, председателя на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани и фигури като министъра на разузнаването Есмаил Хатиб, Съединените щати и Израел избраха "стратегията на обезглавяване". Тази доктрина се е доказала като ефективна срещу недържавни субекти, както се вижда от елиминирането на Осама бин Ладен през 2011 г.

Досега обаче тази стратегия рядко е била използвана срещу режим. Най-скорошният пример е кампанията, водена от Русия в Чечня. В началото на века Кремъл обеща да елиминира чеченските бунтовнически лидери, преди да постави на власт Рамзан Кадиров, местен проруски лидер.

Приложим ли е този прецедент за Иран? Френският вестник L" Express интервюира д-р Остин Лонг, бивш ръководител на отдела за стратегическата стабилност в Обединения щаб, който беше в основата на американското военно планиране, а сега старши сътрудник в Масачузетския Технологичен институт (MIT).

L' Express: Може ли да се направи паралел със стратегията за "обезглавяване на лидерството", възприета от Русия в Чечня през 90-те и 2000-те години?

Остин Лонг: Има фундаментална разлика между Иран и Чечня: Техеран няма фигура, еквивалентна на Рамзан Кадиров, човекът, когото Москва постави на власт в Чечня. Русия разчиташе на тази подкрепяна на местно ниво фигура, за да приложи стратегията си.

Случващото се в Техеран, може би напомня повече за случилото се с Кадафи в Либия преди около петнадесет години. Но има и разлика: обезглавяването на режима беше съпроводено с местно въстание срещу него. В Иран често говорим за кюрдите, които биха могли да поемат тази роля. Но случаят сега не е такъв.

L' Express: Може ли тази стратегия да проработи срещу добре структуриран режим като Корпуса на гвардейците на ислямската революция?

Остин Лонг: Моята работа показва, че стратегията за обезглавяване е неефективна срещу структурирани организации. Няколко фактора работят срещу нея: Иран не се управлява от млада, слаба и дезорганизирана структура. Иранската армия и Корпусът на гвардейците на ислямската революция са на власт от почти 50 години. Те са многобройни, което означава, че са способни да заменят всеки елиминиран лидер. Със сигурност бихме могли да видим още по-радикални лидери да дойдат на власт в Иран, въпреки че режимът вече е много радикален.

L' Express: Значи не сте оптимист за резултата от операцията?

Остин Лонг: Просто отбелязвам, че повечето изследвания върху стратегията за обезглавяване са фокусирани върху нейния ефект върху терористични или бунтовнически групи, а не върху държава. Напълно възможно е да видим петия наследник на Върховния лидер да реши да преговаря с Вашингтон и Тел Авив.

Съединените щати и Израел елиминираха първата вълна от ирански лидери, след това втората и несъмнено ще елиминират следващата. Разположените ресурси и проникването на разузнавателните служби са колосални. Следователно сме свидетели на нова версия на неутрализиране на лидерството, чиято цел се различава от историческите прецеденти. Идеята вероятно не е да се елиминира ръководството, за да се замени с някой по-подходящ - все още никой не се е появил - а да се подкопаят неговите административни и охранителни възможности.

За разлика от терористичната организация, ръководството на държавата има отговорности: поддържане на реда, събиране на данъци. Ако постоянно се налага да сменя лидерите си, защото предишните са били убити, става все по-трудно тя да продължи да функционира.

Накратко, това, което Съединените щати и Израел се опитват да направят, като се насочват към управляващия елит, е безпрецедентно, както и използваните методи и подходи за реализация. Остава да видим как ще се развие конфликтът. Може да се окаже, че тази стратегия е по-ефективна срещу държава, която трябва да бъде управлявана, отколкото срещу бунтовници, които просто трябва да оцелеят.

L' Express: Не използва ли Израел точно тази стратегия срещу Хамас? Конфликтът все още продължава, две години след 7 октомври.

Остин Лонг: И тук сравнението с иранската ситуация не е напълно точно: Израел имаше войници на място. Хамас успя да се скрие в тунели и да изчака края на израелската офанзива. Те се появиха отново и засилиха контрола си над Газа. Така, че тази ситуация може да се промени. Но Газа и Техеран са много различни географски. По-лесно е да си възвърнеш контрола над малка територия, отколкото над голяма държава с над 90 милиона жители.

L' Express: Стратегията, възприета в Иран, по-скоро израелска ли е или американска?

Остин Лонг: Не това е въпросът: двете страни работят заедно. Сътрудничеството им се основава на собствения им опит: израелците са прекарали години в усъвършенстване на способността си да атакуват лидерите на Хамас, Хизбулла и други терористични групировки. Следователно това е методология, която са усвоили до съвършенство. Съединените щати направиха същото в Ирак, Афганистан и другаде. В Афганистан през 2001 г. много малко американски войници бяха разположени на място - само специални части и агенти на ЦРУ. Но те успяха да координират действията на местните бойци на място - пущуни, след това таджики и узбеки на север - с въздушната мощ, която Съединените щати можеха да осигурят. Това се оказа невероятно ефективно за свалянето на талибаните от власт по това време. Единствената разлика, отново, е мащабът на кампанията.

L' Express: Преди да убият Али Хаменей и много други високопоставени членове на иранския режим, Съединените щати проведоха друга зрелищна операция: залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, жив, на 3 януари. Виждате ли някакви прилики между двете операции?

Остин Лонг: Залавянето на Николас Мадуро в крайна сметка доста наподобява това, което вече видяхме. Дискретната, висококачествена операция беше насочена само към един човек, а не към цялото ръководство: тя наподобява нападението, при което беше убит Осама бин Ладен, само че този път целта беше лидера на държава, а не на терористична организация. Последвалите събития и замяната му като държавен глава от вицепрезидента Делси Родригес представляват друга вариация. Съединените щати не се опитаха да променят фундаменталния характер на режима, а само неговия лидер, преди да влязат в преговори с него.

Иранският случай е напълно различен. Първо, защото е много по-мащабен. Второ, защото методът е различен. Американските военни кампании в Ирак и Афганистан бяха подкрепени от въздушни удари и удари с дронове, но също и от специални операции, провеждани от редовната армия.

L' Express: Споменахте Кадафи. Мислите ли, че Иран може да се разпадне като Либия след падането на своя лидер?

Остин Лонг: Тези две ситуации са коренно различни. Преди падането на Кадафи, Либия през 2010-те години все още беше пълна със силни племенни традиции. Тези традиции търсеха израз. Когато западната коалиция се намеси, за да ги подкрепи, либийското правителство се срина, свалено от мощен и вече установен бунт. Впоследствие различните племена се сблъскаха, което доведе до сегашната ситуация. В Иран феноменът на фракционизма е малко по-различен. Иранското правителство, поне досега, беше много по-сплотено и хомогенно. Съществуват етнически малцинства: кюрди, белуджи, араби... Съществуват и етнически стремежи, но само в периферията на хомогенната и здраво установена персийска държава. В настоящата ситуация не виждам никаква възможност за фрагментация на режима.

L' Express: Обяснявате, че класическата стратегия за обезглавяване винаги включва контингент от войници на място, което не е така при израелско-американската офанзива. Този критерий изглеждаше решаващ за Доналд Тръмп.

Остин Лонг: Така е. Президентът се обяви срещу "вечните войни", а вицепрезидентът Дж. Д. Ванс се изказа широко срещу конфликтите в Ирак и Афганистан. Следователно решението да се атакува иранският режим без разполагане на американски войски на място е било умишлено. Въпросът, който възниква днес, е: достатъчна ли е тази стратегия, за да доведе до краха на иранския режим? Има твърде много променливи, за да се отговори със сигурност.

От тактическа гледна точка операцията наистина беше успешна. Но дългосрочните перспективи остават неясни. Ще се откаже ли Иран завинаги от ядрената си програма? Ще бъде ли отворен отново Ормузкият проток? Всички тези въпроси остават отворени. Ако отговорите са положителни, тогава военната стратегия, която току-що видяхме, в крайна сметка би могла да бъде възприета в дългосрочен план, както беше в Афганистан след 2001 г.

L' Express: Как определяте дали дадена стратегия е ефективна или не?

Остин Лонг: Резултатите са много смесени. Операцията в Чечня беше невероятно ефективна от руска гледна точка: Кадиров е на власт вече почти двадесет години. Стратегически Москва успя да елиминира един от ключовите проблеми за Русия през 90-те години на миналия век. Либия е друга история. От една страна, Кадафи вече го няма, но Либия е потънала в хаос. Афганистан беше успех от стратегическа гледна точка: Съединените щати искаха да се отърват от режима на талибаните, който беше взел под крилото си ал-Кайда, и това беше постигнато. Но 25 години по-късно Вашингтон се оттегли и талибаните се завърнаха на власт. В Ирак стратегията за обезглавяване на режима не беше решаваща, но със сигурност помогна да се създаде пространство за други политически и военни инициативи след падането на Саддам Хюсеин. Ефективността на една операция не винаги се превръща в стратегически резултати, тъй като те зависят от фактори, различни от военната офанзива. Сред тях състоянието на гражданското общество в целевата страна често е определящ фактор.