Реформатор или архитект на разделението

Идеята ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ да оглави образованието на България звучи като естествено продължение на кариерата му, дори и след неговото пенсиониране догодина. Това обаче само за дни предизвика протесна готовност на част от академичната общност на собствения му университет и вълна от напрежение в почти всички университети в страната.

Налице е дори подписка, изтекла в академичното пространство на България от недрата на самата Алма матер. Причината: Софийски университет се тресе ежедневно от скандали в последната година и вътрешното недоверие към собствения ректор за никой в академичните среди не е тайна. Този вътрешен повод се подсилва обаче от видимото непрежение, което зрее и в още десетки университети в страната, срещу кандидатурата на ректора на най-големия ни ВУЗ за министър.

Аргументите на преподаватели и ректори от цялата страна са свързани с ролята на проф. Георги Вълчев в разделението на висшите училища и безгръбначното му отношение към водените до вчера политики от бившите образователни министъри Галин Цоков и Красимир Вълчев.

В контекста на тези аргументи се припомня и лайф, излъчван директно от страницата във фейсбук на Бойко Борисов през есента на 2025 година, от който е видно как ректорът на най-реномираното българско висше учебно заведение подлага гръбнак на политическия лидер и наред с имащата противоречива слава в академичните среди синдикалистка Лиляна Вълчева, дарява Герб председателя с грамоти за благодарност, вадени от куфарче.

Но зад привидната логика и на проф. Георги Вълчев, и на опонентине му вътре и извън Софийски университет, стоят по-дълбоки въпроси: дали кандидатурата му за министър може да осигури експертно управление или просто става въпрос за концентрация на влияние и дали желанието за близост с всеки, който е във властта, няма да задълбочи пропаста от академичен авторитет към политическа власт.

В този контекст, кандидатурата на проф. Георги Вълчев за министър на образованието не е просто персонален избор. Тя е тест за това дали България ще управлява образованието си като система или като мрежа от влияния. И ако този дебат изглежда остър, причината не е в тона, а в натрупаните въпроси, които няма как да бъдат подминати.

Дублиране или превземане: казусът с новата асоциация, паралел на Съвета на ректорите

Създаването на Асоциация на държавните висши училища беше представено като координационна стъпка - своеобразен аналог на сдруженията на частните висши училища и на медицинските университети. Ректори обаче от частни университети твърдят, че тяхната асоциация отдавна не работи, защото те намират логика в единството на системата, което най-накрая е осигурено от акад. Лъчезар Трайков и неговата наследница проф. Миглена Темелкова. Медии като „Сега“ и „Дневник“ забелязват акушерството на заместник министър Николай Витанов при раждането на Асоциацията на проф. Вълчев, което автоматично навява на мисълта за политическо инженерство от страна на тогавашния министър от Герб.

Същевременно обаче, критиците виждат в структурата, зачената от проф. Вълчев и компания, паралел на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и сигнал за разделение. Авторитетни медии изследват уставите на двете организации и намират почти 100% съвпадение между тях. В редица статии, журналисти пишат и за плагиатство на платформата на председателя на Съвета като преюмбюл на устава на паралелното сдружение.

В крайна сметка резултатът от властовата амбиция на ректорите на Софийски университет, на Технически университет, на Химикотехнологичния и металургичен университет, на Университета по строителство и архитектура и на Националната спортна академия, които за пореден път останаха извън управителното тяло дори на Съвета на ректорите, но заченаха паралелната структура, провокира и продължава да задълбочава ясното институционално разделение във висшето образование.

Различни стратегически линии и логиката на разделението

Тезата за различните стратегически линии между държавни и частни университети, прокламирана от създателите на алтернативното сдружение и лично от Вълчев, продължава да поражда напрежение, включително и спрямо принципите и логиката на Закона за висшето образование, който не дели системата на категории с различни правила, а предполага конкуренция в обща рамка.

Споделяната многократно от проф. Вълчев теза, че държавните и частните университети трябва да се развиват като две успоредни прави, не е просто мнение. Тя е заявка за различен режим. Точно тази теза частните университети не приемат за концепция, а за рамка, която може да пренареди системата. „Ако правилата са различни, това вече не е система. Това е архитектура на неравенство.“ – коментира ректор на частно висше училище.

Големи срещу малки: скрита йерархия или малките университети като „страничен ефект“

Разделението на „големи“ и „малки“ университети може да изглежда аналитично.
Но когато се превърне в политическа рамка, ефектът е ясен: концентрация. А тезите и поведението на ректора на най-големия университет у нас са еднопосочни - ресурси, внимание и влияние следва да се насочват към няколко университетски центъра, защото всичко останало е периферия. И примерите са не един – когато на Софийски университет му трябват пари, ректорът просто зове от наионален ефир, и парите потичат. Ректори припомнят и реплика на бившия образователен министър Красимир Вълчев към събрани в МОН ректори през 2024 година: „Е, съгласете се, че на Софийски университет трябва да се дава!“

Стимулираното обаче до момента от почти всички властници разделение между „големи“ и „малки“ университети носи риск от концентрация на ресурси, маргинализация на регионите и дългосрочни дисбаланси, които вече отчетливо се проявяват.

Съмнението като политически фактор или когато клиповете започнат да говорят

Публичният образ на проф. Георги Вълчев беше допълнително натоварен от споделен лайф от страницата на Бойко Борисов, обсъждан и в подкаста „Дневен ред“ на журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова и отразен в Дневник. Това доказа нагледно, че публичният образ не се формира само от политики. Понякога го оформят и клиповете.

Ефектът е факт: съмнението за политическа зависимост вече е в публичното пространство. А в политиката съмнението е валута. „Съмнението често е по-силно от доказателството в публичната среда,“ отбелязва анализатор. „Затова преминаването от ректор към министър винаги носи риск.
Не само реален, но и символен.“ – продължава той.

Министърът трябва да бъде безпристрастен, пише във всеки учебник по политология. Когато обаче системата е разделена и министърът е в основата на това резделение, безпристрасността му е невъзможна.

Казусът „Медицински факултет“ - малките сигнали, големите въпроси

Дебатите за управление, прозрачност и кадрови решения около Медицинския факултет в Софийския университет допълнително подхранват усещането за напрежение в системата. Дори когато няма окончателни отговори, натрупването на въпроси за незаконно назначени от ректора преподаватели, за източване на университета чрез заплати по сценария на театрите, създава нова система. И тази система не е на прозрачност. Тя е на концентрация и контрол.

Урокът „Денков“: когато системата отвръща

Случаят с Николай Денков показа колко сложна може да бъде връзката между министър и академична общност. По време на неговия министерски мандат се стигна до видимо напрежение в системата — включително студентски протести от малки ВУЗ-ове, подписки в защита на академичната автономия, подкрепени от десетки хиляди граждани, сезиране на институции като омбудсмана, международната общност, ЕС, съда. За първи път от години академичната общност реагира остро, публично, с нагласа за смяна на министъра. В резултат – Денков не успя да прокара нито една от иначе гръмко обявяваните си реформи и остана и до днес като един от най-нежеланите министри и от университети, и от училища, и от детски градини. Косвена жертва на безгръбначието по отношение на политиката, водена от акад. Денков, бе и проф. Анастас Герджиков – ректор по онова време на Софийски университет, но и председател на Съвета на ректорите. Тогава ректорите не го преизбраха за свой пръв сред равни, въпреки че се състезаваше сам със себе си. Така за първи път в историята си ректорското сдружение остана няколко месеца без легитимно избран председател, което еднозначно напомня за непреодолимата сила на малките, специализираните и частните университети. Епизодите с акад. Денков и проф. Герджиков следва да се тълкуват като предупреждение: когато реформите засягат дълбоко установени баланси, системата реагира, защото министърът не престава да бъде част от академичната система, но системата също не спира да има свои приоритети.

Системата като фактор: инстинкт за самосъхранение или урока от последните реформи

„Реформите рядко се случват в първоначалния си вид. Системата ги променя.“, отбелязва анализатор.

Образованието е консервативна система, но не е пасивна структура. То има собствена логика и често собствен инстинкт за самосъхранение. „Всяка реформа в образованието се сблъсква не само с аргументи, а с институционална инерция.“, казва експерт по публични политики. Този инстинкт може да стабилизира системата. Но може и да блокира промяната.

През последните години няколко опита за необмислени и лишени от визиая дълбоки промени срещнаха съпротива.

При Николай Денков бяха поставени теми като консолидиране на университети, атестиране, повишаване на наукометричните изисквания. Реализацията им се превърна в провал.

Подобна динамика се наблюдава и при Красимир Вълчев, когато обсъждането на таксите за студентите в платено обучение доведе до значително преформатиране на първоначалните предложения на самия министър в диалог със Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.

Интересен е фактът, че в академичните среди министерстването и на Денков, и на Вълчев, произведе ректорите на Софийската Алма матер в нарицателно за съгласие и подкрепа на всяка височайша политика, въпреки съпротивата отвътре на собствения им университет.

Напрежение и в настоящето

И към момента Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е пчелен кошер пред роене – напрежението, скандалите, критиките и недоволството са ежедневни спътници на академичната общност, която като че ли не припознава ректора си като обединител. На фона на разгорелия се в последните дни секс скандал във Факултета по математика и информатика, подобна среда създава предпоставки за ескалация. Очевидно е обаче, че в най-големия роден университет е налице криза в управлението.

Конфликтът, който не изчезва

Този контекст е ключов за всяка кандидатура за министър, включително и тази на проф. Георги Вълчев. Защото въпросът не е само каква реформа ще предложи, а как системата ще реагира на нея. Ако почеркът е твърде конфронтационен — системата може да блокира промяната.

Министерството управлява всички университети. Ректорът идва от един. Това създава не просто конфликт на интереси, а конфликт на доверие. Затова и бъдещият министър трябва да има способността да погледне над интереса на организацията, от която идва и да не е сял вятър, защото бурята ще дойде.

Министър или център на влияние

В крайна сметка въпросът не е дали проф. Георги Вълчев има експертиза. Безспорно е, че тя е на лице. Въпросът е какъв стил носи със себе си.

И ако има урок от последните години, включително от случая с Николай Денков, той е прост: образованието реагира - понякога остро, когато усети, че балансът е застрашен. Защото образователната система има инстинкт за самосъхранение, който до момента нито един властващ не е успял за скърши. Тя не търпи разделение вместо обединение, йерархия вместо баланс, влияние вместо дистанция. Образованието не може да си позволи това. Защото когато системата започне да работи по логиката на разлома, самочувствието, самодостатъчността и влиянието, тя спира да работи по логиката на знанието.

За размисъл...

Министърът на образованието не трябва да бъде най-силният човек в системата. Той трябва да бъде най-балансираният. И ако има съмнение, че балансът ще бъде заменен с концентрация,
това съмнение не е дребен детайл. Това е червен флаг.