Скокът на цените и рисковете за Европа и България

САЩ продължават да нанасят удари по Иран, с което цените на петрола отново скочиха и събудиха страховете за рецесия в Европа. Как войната влияе на България и докога цените ще растат?

Вече почти три месеца Ормузкият проток е затворен, а целият свят плаща цената. Ръстът в цените на петрола, газа, торовете и редица суровини, които се транспортираха през Персийския залив, доведе до поскъпване на транспорта, логистиката и производството.

Членовете на Международната агенция по енергетика освободиха рекордно количество от стратегическите си резерви, някои страни намалиха акцизите и въведоха мерки в подкрепа на гражданите и бизнеса. Но ако не бъде постигнато устойчиво примирие, ефектите ще продължат да се усещат все по-тежко и в идните месеци, предупреждават експерти. Какво вещае това за Европа и България?

Страхът от рецесия в Европа расте

Ако мирните преговори отново се провалят и в идните седмици не се стигне до решение, пазарите на горива ще навлязат в още по-нестабилна фаза. В краткосрочен план това би довело до скок на инфлацията и вероятно дори до пряк недостиг на петролни продукти - най-вече за авиацията. С течение на времето обаче тези предизвикателства биха могли да бъдат засенчени от страха от рецесия, предупреждава „Гардиън".

Проучвания сред мениджърите по закупуване сочат, че бизнес активността в еврозоната се свива с най-бързи темпове от октомври 2023 г. насам. При Франция се регистрира най-рязкото свиване от времето на пандемията насам. „Предварителните данни от проучването за май показват, че икономиката на еврозоната понася все по-тежки последици от войната в Близкия изток", коментира Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence.

Как се отразява войната на България?

"България е нетен вносител - вдигането на цените означава повече разходи за бизнеса. Има икономическа цена, която трябва да се плати. Как ще се разпредили тя е въпрос на вътрешната политика по доходите и структурата на икономиката", коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). „Ръстът на доходите засега не се отразява на транспорта и туризма, хората преглъщат високите цени. Но това не означава, че няма ефект", допълва той.

Може ли държавата да наложи допълнителни мерки, подобни на тези в други държави? Богданов описва тези мерки като „преразпределение на страданието". „Други държави намаляват акциза на горивата, но така в държавата влизат по-малко приходи. Това означава или да вдигнеш дефицита и дълга, или да съкратиш други разходи", обяснява той.

Високите цени обаче в един момент могат да направят част от бизнеса неконкурентоспособен, посочва експертът. Той дава пример с тези производители в селското стопанство, които ползват торове. От началото на войната цените на торовете са поскъпнали с близо 50%, оплакаха се наскоро от Българския фермерски съюз.

Азия е най-потърпевша, но Европа губи конкурентоспособност

Европа все пак не е така силно пострадала като Азия. Близо 90% от петрола и газа, които преминаваха през Ормузкия проток преди февруари, бяха насочени именно към азиатския пазар, както отбелязва БиБиСи. Някои държави като Филипините дори обявиха извънредно положение в енергетиката.

"Европа също е нетен вносител на енергия. По-скъпите суровини правят европейската индустрия по-слабо конкурентна", казва Лъчезар Богданов. Големите европейски икономики като Франция и най-вече Германия от години се борят с проблеми в производството и експорта. „Има риск да спре и вътрешното потребление. В тези икономики доходите не растат с по 10-15%, като в България. Когато там се вдигнат цените на отоплението и горивата, остават по-малко пари за потребление."

Как ще се отрази това на туризма?

Около една трета от авиационното гориво, което Европа използва, идва от Близкия изток. Цените се повишиха, а някои компании като „Луфтханза" отмениха хиляди полети в идните месеци, докато други въведоха допълнителни такси и повишиха цените на билетите.

"Все още увеличаването на цените в туризма са минимални. Но големият ефект ще се усети, ако трайно високите цени на енергията докарат Европа до рецесия. Ако цената на почивката ти се вдигне, можеш да го преглътнеш, но ако един член на домакинството остане без работа, защото европейската индустрия страда от високите цени на енергия и суровини, няма да отидеш на почивка", казва главният икономист в ИПИ.

Може ли едно примирие бързо да стабилизира икономиката?

Въпреки подновените американски удари срещу Иран, държавният секретар Марко Рубио заяви, че сделка с Техеран е възможна в рамките на дни. Ще означава ли тя бързо стабилизиране на икономиката?

"Цените няма да паднат веднага, но ще е ясна посоката", коментира Богданов. „Ако енергията обаче поскъпне трайно, тогава възникват въпроси". След като арабските държави налагат ембарго на износа на петрол през 1973 година, цените се запазват дори и след вдигането му половин годината по-късно. "Цените не се връщат към нивата преди 1973 година. Затова следва и стагфлационен период в Западна Европа и особено в САЩ - хем няма растеж, хем има висока безработица, хем има висока инфлация. Това е големият риск за Европа и сега", казва той.

Оптимистичният и песимистичният сценарий

"Оптимистичният сценарий е отваряне на протока и предвидимост", коментира Богданов. Повечето експерти са скептични обаче, че режимът в Иран ще спре да използва блокадата на Ормузкия проток като средство за натиск. „Ако утре дойде ново управление в Иран, което иска мир и търговия, това ще е добре", допълва експертът. Но такива изгледи за момента няма.

"Песимичният сценарий е по-голямо увеличение на цените на горива. Но физически недостиг може да има само при авиационното гориво", успокоява той.

Докога ще растат цените в България?

"Една от причините да растат цените е растежът на доходите - както сред пенсионери, така и сред работещи. Няма безработица, няма и страх от безработица", обяснява експертът от ИПИ. „Само за месец банките дават един милиард евро нови кредити. Това са нови пари в икономиката, които се вливат и в бизнеса, и в домакинствата."

По данни на ИПИ ръстът в заплатите и тази година вероятно ще надмине поскъпването. „За да не се запази това, трябва или централната банка да охлади кредитирането, или новото правителство да охлади харченето през бюджета. Третият вариант е, ако се стигне до дълбока рецесия в големите икономики в Европа, това ще повлече и нашата."

При всички случаи обаче определени стоки ще продължат да поскъпват непропорционално. „Това е много зависимо както от климата, така и от цените на енергията. Като скочи двойно сметката за газ и ток, някой трябва да я плати. Освен това, ако тази година берачът на плодове и зеленчуци иска двойна надница, тя ще трябва да се покрие."