Какво се случва в Европа: Има ли промяна на европейския континент или има нещо, което не виждаме?

Има една новина, която отмина бързо, но всъщност може да е една от най-важните, появили се от Европа през последните няколко дни.

Германският армейски инспектор и други висши военни служители в Германия издадоха изявления, изискващи разяснения от Съединените щати относно бъдещите им военни планове, в момент, когато Европа преживява най-голямото си натрупване на оръжия от края на Студената война.

Въпросът тук е: Дали Европа наистина се е уплашила и е започнала да се тревожи от Русия, или Европа се е уплашила и е започнала да се тревожи от самата Америка?

Всъщност, случващото се е много по-голямо от просто страх и безпокойство от Русия, особено след като Съединените щати започнаха да изпращат много ясни послания към европейските си съюзници, като обявиха изтеглянето на хиляди американски войници от Германия, а има и съобщения за намаляване на някои военни активи в американски военни бази, които бяха предоставени на НАТО, в момент, когато фокусът на американското внимание е върху Китай и азиатския регион.

За първи път от 80 години европейците чуват ясно американско послание, че е време да поемат отговорност за собствената си самостоятелност и затова видяхме как Германия, Франция, Полша и балтийските държави влизат в много голяма надпревара във въоръжаването.

Докато Европа се превъоръжава, се случи нещо, считано за опасно от много наблюдатели: руски дрон навлезе на румънска територия и се разби в жилищна сграда близо до украинската граница.

Румъния е държава членка на НАТО, факт, който наблюдателите сметнаха за руско послание, особено след директните и шокиращи изявления на Дмитрий Медведев към Европа, където той обяви, “ Пригответе се за повече инциденти от тези в Румъния и няма да можете да спите спокойно“, Медведев е смятан от много анализатори за човекът, който прави изявления, които Кремъл иска да изнесе по неофициални канали.

Опасността от тези изявления е, че те не отразяват политическа кавга или политическа заплаха, а по-скоро руско послание за възпиране, чрез което Русия иска да каже на европейците: „Тъй като продължавате да снабдявате Украйна с оръжия, оборудване, информация и военна подкрепа, за нас вие сте изрично страна във войната и следователно последиците от тази война няма да останат само в Украйна, а ще се разпрострат и в други страни.“

Именно тук започна истинското безпокойство в Европа, защото европейците виждат пред себе си много важна сцена. Докато Русия обявява нови заплахи и че войната може да се разпростре в Европа, от друга страна, самата Америка, която е най-големият съюзник на Европа, постепенно намалява силите и военното си присъствие в Европа, освен че изисква европейците да поемат отговорност за собствената си сигурност, това накара Германия, Франция и дори Белгия да се запитат: Какво ще се случи, ако Русия предприеме атака срещу Европа след година-две? Ще се намесят ли Съединените щати със сила, както са правили в миналото, или Европа ще бъде сама в бъдеща конфронтация с Русия?, и дали случващото се е просто американско наказание на Европа за това, че не се е съобразила с войната срещу Иран или за това, че не е участвала в отварянето на Ормузкия проток със сила, или е истинска американска стратегия за изоставяне на Европа?

За да отговори ясно на тези въпроси, Германия поиска директни и изрични обяснения от Съединените щати, защото това не е просто запитване или разяснение, а екзистенциален въпрос за Европа. Дали Америка все още е ангажирана със защитата на Европа в същата степен, или Европа е изправена пред стратегическа промяна и дали Америка всъщност допринася за нейното отслабване?

Много наблюдатели смятат, че европейците са започнали да осъзнават този сценарий от самото начало на американската военна стратегия срещу Иран, по време на която американският тон се е повишил с необходимостта европейците да плащат повече пари, Америка да преразпредели силите си и Съединените щати да дадат първи приоритет на Китай, като същевременно осъзнават, че Русия все още притежава най-големия ядрен арсенал в света. Това им е показало сцена, каквато не са виждали от десетилетия: фабрики, тежки боеприпаси, ядрено въоръжение, милиарди евро договори за оръжие, увеличаване на противовъздушната отбрана, увеличаване на броя на войниците, наборна военна служба, промени в законите за наборната военна служба и превръщането на цели икономики в Европа в средства за дългосрочна военна готовност.

Германия започна да обсъжда изграждането на най-голямата конвенционална армия в Европа, Франция се рекламира като новия европейски ядрен чадър, способен да защити континента, а Полша бързо се превръща в една от основните военни сили в Източна Европа. Започваме да виждаме странен парадокс:

Европа, която доскоро непрекъснато обсъждаше зелена енергия, опазване на климата, дигитална трансформация и чиста енергия, сега говори за танкове, ракети, барут и отбранителна индустрии. Това отразява мащаба на промяната, която се случва в европейското мислене.

Следователно, истинският проблем не е, че Европа се готви за война с Русия, а по-скоро, че Европа е започнала да се подготвя за факта, че в отвъдния свят Америка ще бъде по-малко ангажирана със защитата на европейците, отколкото е била от края на Втората световна война досега.