САЩ и Иран подписаха: какво съдържа споразумението

САЩ и Иран предсрочно подписаха декларация за намеренията като първа стъпка към установяване на мир. Но остават много неясноти - например във връзка с иранската ядрена програма. Какво се знае досега и какво се очаква.

Споразумението между САЩ и Иран за приключване на войната трябва да влезе в сила веднага – след като американският президент Доналд Тръмп го подписа във Версай, а иранският президент Масуд Пезешкиян направи същото в Техеран. Много въпроси обаче остават открити, пише АРД.

Споразумение, декларация или мир?

На първо място подписаният документ е „само“ декларация за намерения, т.нар. меморандум за разбирателство, посочва германската обществена медия. С него се уреждат рамковите условия, при които Ирани САЩ в рамките на 60 дни трябва да стигнат и до финално споразумение.

Декларацията не е обвързваща в международноправен план – това би било едва финалното споразумение за мир. По време на срещата на Г-7 Тръмп за пореден път подчерта, че ако Иран „не се държи както трябва“, може отново да бъде бомбардиран. А могат да настъпят и някакви други промени.

Какво точно пише в споразумението?

Междувременно двете страни оповестиха текста на споразумението, но двата варианта се разминават по някои детайли – като например по отношение на военните действия в Ливан, отбелязва АРД. Общо точките в документа са 14.

Още в самото начало изрично като цел се поставя „незабавното и трайно прекратяване на войната на всички фронтове, включително в Ливан“. Двете страни, както и техните съюзници, трябва да се въздържат от следващи военни действия.

Ясно регламентирана е и отмяната на взаимните блокади на Ормузкия проток. В рамките на 30 дни след подписването Иран би трябвало да премахне поставените морски мини в протока. САЩ от своя страна трябва да вдигнат не само блокадата за корабоплаването, а и да отменят санкциите за иранската търговия с горива.

Какво не е фигурира в споразумението?

Има обаче редица сфери, които декларацията не урежда или не урежда конкретно, подчертава германската обществена медия. Така например няма изрично споменаване на иранското искане за събиране на бъдещи такси от корабите, преминаващи през протока. Плащания няма да се изискват само в период от 60 дни, в който преговорите продължават. Иран трябва да обсъди бъдещите правила с Оман и в диалог с другите съседни държави от Персийския залив.

Неясна остава и ролята на Израел. Рамковото споразумение предвижда край на войната в Ливан, където Израел се бори срещу Хизбула, и задължава и всички „съюзници“ на САЩ и Иран да спазват това. Иран настоява Израел да се изтегли от Южен Ливан, части от който са окупирани от март насам. Израелският министър на отбраната Израел Кац обаче изключи такъв ход в обозримо бъдеще. Проиранската Хизбула пък заяви, че ще се съпротивлява на Израел „до пълното му изтегляне“.

Ако положението в Ливан се изостри отново, това може да провали споразумението между САЩ и Иран – освен ако двете страни не удържат съответните си съюзници от взаимни атаки. Това се отнася и до войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа – Хамас също е сред съюзниците на Иран, отбелязва АРД.

Всичко това има и вътрешнополитически компоненти в самия Изарел, тъй като там предстоят парламентарни избори и премиерът Бенямин Нетаняху може да предприеме рискован самостоятелен ход на фона на широко разпространено недоволство от споразумението.

Какво ще стане с ядрената програма?

Въпросите, свързани с иранската ядрена програма, пък са спестени почти изцяло. В спразумението Ислямската република повтаря официалната си позиция, че никога няма да произвежда атомни оръжия. Като минимална мялка се предлага разреждането на складирания високообогатен уран под контрола на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Според CNN тази добавка не е фигурирала в един по-ранен проект, по който се бяха споразумели президентът на САЩ Тръмп и председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф. Следващите аспекти обаче трябва да бъдат изяснени в окончателната декларация, но периодът от 60 дни изглежда недостатъчно дълъг за това, посочва германската обществена медия. Тя цитира портала „Политико“, който информира, позовавайки се на американски източници, че зад кулисите Иран вече бил направил и по-големи отстъпки по отношение на ядрената програма.

Какво ще стане с иранския ракетен арсенал?

В документа липсват исканията, отправяни от САЩ преди избухването на войната. Както припомня АРД, правителството на Тръмп бе заявило, че сред поставените военни цели е и унищожаването на ракетния арсенал на Иран, прекратяването на подкрепата му за милициите в региона, унищожаването на иранския военноморски флот и гарантирането, че страната никога няма да се сдобие с ядрени оръжия.

Предполага се, че бомбардировките на САЩ и Израел, продължили седем седмици, са увредили сериозно иранския ракетен арсенал и производствените съоръжения. Миналата седмица обаче Иран отново изстреля ракети срещу Израел. Връзките на Иран с неговите съюзници в региона – Хизбула в Ливан, хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак – изглеждат по-силни от когато и да било, пише германската обществена медия.

Кой какви успехи може да си припише?

До началото на войната на 28 февруари ключовият за международната търговия с горива Ормузки проток беше отворен. В отговор на нападенията на САЩ и Израел Техеран го блокира почти изцяло и сега може да обвърже отварянето му с искания за отстъпки.

Отпадането на нефтените санкции срещу Иран в рамките на следващите преговори би могло да осигури на страната солидни допълнителни приходи. Краят на американската морска блокада на иранските пристанища ще позволи на ръководството в Техеран например да възстанови прекъснатите вериги за доставки. И ако от Персийския залив отново започнат да постъпват нефт и газ, това ще донесе облекчение не само на американското правителство, но и в международен план.

Какво ще стане оттук нататък?

"Меморандумът за разбирателство" предстои да бъде подписан официално утре в Швейцария. Въпросът е обаче дали предварително договорената среща на двете страни действително ще се състои – надеждна информация в това отношение няма. По данни на АРД Иран смята срещата за излишна, докато САЩ и посредниците Пакистан и Катар продължават да държат на нея, като първа стъпка към преговори.