Евгений Кънев: Какво значи “замразен договор” за БОТАШ?

Почти всичко, което засяга България идва под натиск отвън. И почти никога като политическа воля за защита на реални национални интереси.

(1) Сделката

Според официални изявления на турското Министерство на енергетиката и международни енергийни медии, БОТАШ и Булгаргаз подписаха нов протокол за замразяване и преструктуриране на спорното им 13-годишно газово споразумение.

Параметри:

(А) 15-месечно спиране: Оригиналният договор от 2023 г. е замразен за период от 15 месеца.

(Б) Капацитет тип „плащаш при ползване“ (Pay-as-you-use): По време на този прозорец на замразяване България е напълно освободена от плащането на тежките фиксирани ежедневни такси за капацитет тип „вземай или плащай“ (take-or-pay). Вместо това тя ще плаща само когато действително използва турските LNG (втечнен природен газ) терминали и преносни мрежи.

(В) По-ниски такси: Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар потвърди, че протоколът установява „подобрени търговски условия“. Международни доклади показват, че това включва значително намалени цени за регазификация и транзитни такси, ако България избере да пренася газ през Турция.

(Г) Рамка за уреждане на дълга: Протоколът очертава пътна карта за справяне с натрупаните дългове (около 360 милиона долара), така че да не се натоварват публичните финанси, докато договорът се оптимизира.

Но! Трябва изкъсо да се следи къде и на кого България изплаща тези суми и дали няма да отидат в крайна сметка към Русия , за доставен до Турция по-рано газ, който е трябвало да замине към България.

(2) Руската връзка

“Газпром“ и международни медии потвърдиха, че украински безпилотни летателни апарати (БПЛА) систематично атакуват критични компресорни станции в руския Краснодарски регион (като станциите Краснодарская и Руская). Тези станции действат като жизненоважни входни точки, изтласкващи руски газ в тръбопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ под Черно море. С прекратяването на сухопътния транзит през Украйна, тези морски маршрути са последните основни артерии за износ на „Газпром“ към Европа, което ги прави постоянна военна цел за Украйна.

Международни енергийни организации (като Bankwatch Network и ICIS) и Европейската комисия отдавна подозират, че първоначалният договор между БОТАШ и Булгаргаз всъщност е бил оперативният гръбнак на тристранно споразумение, предназначено да маскира произхода на руския газ.

Механизмът работи чрез процес, известен като „пране“ или блендиране (смесване) на газ. По силата на първоначалното споразумение Булгаргаз не купува газ директно от турската мрежа, а купува правото да разтоварва LNG на турските терминали, докато БОТАШ доставя еквивалентен обем газ на българската граница. Важно е, че договорът не уточнява

географския произход на доставяния на границата газ.

Тъй като Турция внася около половината от своя тръбопроводен газ директно от Русия, руският газ се смесва в турската мрежа с азербайджански газ и международен LNG. Когато БОТАШ изпомпва газ на север към България, той търговски се класифицира като „турски блендиран газ“, заобикаляйки политическите забрани на ЕС за директен внос на руски тръбопроводен газ.

3. Натискът на ЕС

Малко известно у нас е, че не по желание на Радев България предприе предоговарянето, а под натиск от ЕС.

Този натиск дойде по два основни фронта:

(А) Антитръстовото разследване на Европейската комисия

В края на 2023 г. ЕК официално започна антитръстово разследване на споразумението с БОТАШ. Дирекция „Конкуренция“ на ЕС се намеси, тъй като договорът нарушава правилата на единния пазар. Той дава на БОТАШ изключителен достъп до българската газова мрежа (и съответно до по-широкия пазар на ЕС) чрез инфраструктурата на „Булгартрансгаз“, заобикаляйки правилата за прозрачни и открити търгове за капацитет. Натискът от Брюксел включваше заплаха от катастрофални многомилионни глоби.

(Б) Проверка за „пране на газ“ и санкции

ЕС притисна България заради пълната липса на прозрачност относно произхода на газа в договора, което противоречи на геополитическата позиция на блока за отказ от руска енергия. Европейският парламент поиска от Комисията пълен достъп до класифицираните разпоредби на договора.

Резултатът: 15-месечното замразяване служи като регулаторен щит за България, като временно спира именно тези антиконкурентни механизми, които Европейската комисия се подготвяше да санкционира.

4. Защо Турция се съгласи на замразяването?

На пръв поглед изглежда, че Анкара се отказва от гарантирани половин милион евро на ден без нищо в замяна. В действителност това е стратегически ход:

(А) Спасяване на амбицията за „Турски газов хъб“

Ако Турция бе наложила строго неустойките, Булгаргаз щеше да бъде изправен пред фалит или ЕС щеше да обяви договора за напълно невалиден. Чрез замразяването БОТАШ поддържа договора юридически жив, избягва съдебни битки с ЕС и запазва репутацията си на гъвкав партньор.

(Б) Отстъпки извън газовия сектор (Политически бартер)

Турция прие замразяването на плащанията в замяна на подкрепа в други стратегически сектори, включително ангажименти за сътрудничество по затягане на границите и лобиране от страна на България в ЕС за актуализиране на Митническия съюз между ЕС и Турция.

(В) Избягване на пълен фалит по дълга на Букгаргаз

Булгаргаз вече е натрупал стотици милиони долари просрочени задължения. Турция осъзнава, че изискването на суми от компания, на която парламентът е забранил да плаща тези такси, е безизходно. Протоколът предоставя структурирана рамка за погасяване на натрупания до момента дълг.

Тук е ключът:

(1) Кога, как и на кого България ще плато тази суми

(2) Имат ли връзка със затрудненията на Русия да изпълнява ангажиментите си по Турски поток - отправяйки молба към Турция да накара Украйна да спре бомбардировките на руския бряг, където започва Турския поток

(3) Дали заделените неясни огромни суми в проекта за бюджет - които коментирах - нямат връзка с плащанията по БОТАШ?