Духът от Анкара и неохотната българска европеизация

Коментар на Даниел Смилов:

На срещата на НАТО в Анкара се случиха две важни за България събития. Първото е, че ЕС и обединена Европа (от които, да напомним, сме част) извоюваха важна геополитическа победа. Въпреки свадите на Доналд Тръмп с Дания (за Гренландия) и с Испания (неясно за какво), всъщност европейската политика за Украйна победи и САЩ се присъединиха към нея. След повторното спечелване на президентските избори Тръмп многократно даваше сигнали, че фаворизира Русия за сметка на Украйна и търси изход от войната, който е по-близък до руските въжделения за сметка на Европа. На срещата между Тръмп и Путин в Анкоридж преди година беше изпуснат духът на съглашателството, който за мнозина бе предателство спрямо Украйна. Този "дух от Анкоридж" - ако изобщо е съществувал - вече е заменен с "духа от Анкара", който е силно проукраински.

Още новини от Украйна

Неизвестно е колко време новият дух ще доминира в поведението на американската администрация, но първите му прояви бяха доста впечатляващи: открита подкрепа и хвалби за Зеленски и украинците; обещание, че ще им се дадат нужните лицензи, за да произвеждат заедно с Европа ракети "Пейтриът"; одобрение за ударите с дронове и ракети дълбоко в Русия като нужна ескалация, която може да приближи мира. Всичко това всъщност е и одобрение за политиката на обединена Европа по отношение на Украйна от последната година. Както и признание от страна на САЩ, че каквито и напрежения да има от двете страни на Атлантика, обединеният Запад е много по-силен заедно. Тръмп има нужда от подкрепа и единен фронт с други държави, най-малко защото ситуацията с Иран е заплетена и изходът от нея е все така неясен.

Второто събитие с важност за България е присъствието на Украйна като почти равноправен член на западния отбранителен алианс на срещата в Анкара. Посланието тук беше много ясно: формалното членство не е налице и може и да не се случи скоро, но Украйна е част от семейството, защото споделя сходни ценности, борбата ѝ е справедлива, а и интересите ѝ и тези на обединения Запад съвпадат. Това също е голяма промяна най-вече в позицията на американската страна, която не се интересува много от ценности и набляга повече на пряката полза за себе си. Дори и от такава гледна точка Тръмп изглежда е преценил, че за САЩ е по-изгодно да подкрепят Украйна. За това негово решение сигурно е помогнал фактът, че Русия застана до Иран, давайки му разузнавателна информация и друга логистична помощ. Може би Тръмп е усетил и натиска от американското общество, което доста масово симпатизира на Украйна. Каквито и да са причините обаче, вече (и отново) Западът има обща позиция за това кой е крив и кой е прав в Украйна и на кого трябва да се помага.

Външна политика и бюджетен дефицит

В тази нова ситуация правителството на Радев държи като цяло европейския общ курс, но същевременно сякаш го прави неохотно. Вероятно това е начинът на Радев да приласкава русофилската част от електората си, която може да се разочарова от съдържателното му приемане на политиките на обединена Европа. Спасяването на руския патриарх от санкции и "отказът" да се дава помощ на Украйна (каквато едностранно така или иначе от повече от три години не сме давали) демонстрират тази неохотна европеизация на външната политика на "Прогресивна България".

Неохотната европеизация за съжаление засяга и фиска на страната. Няма причина бюджетът на България за 2026 година да бъде с дефицит 5,7 процента освен ако не предположим, че още от първата година целим да нарушим европейските правила за разумни финанси. "Гласът на България" ще се чуе мощно като римейк на гръцкия глас в еврозоната - сякаш националната идентичност е в това да се трупа неразумен дълг. Но тези демонстрации са много опасни поради следната причина: днес българската икономика е силна и расте, което прави свиването от 5,7 процента на три не само възможно, но и почти безболезнено. Многократно беше аргументирано как с орязване на издръжката за администрацията и някои капиталови разходи дефицитът може да бъде вкаран в рамки.

Представете си, обаче, че догодина има драматично влошена икономическа картина в световен план заради конфликта в Близкия Изток, ескалация в Украйна или други фактори. Ако това доведе до сериозно забавяне на еврозоната, България ще се окаже едновременно с огромен дефицит и спадащи доходи. Защо поемаме този неразумен риск? Това е безспорна политическа грешка, която е симптом на склонност към безотговорен опортюнизъм.

Два стратегически избора

Нещо повече, при определянето на финансовите приоритети на страната стана ясно, че за правителството е важно да запази всички завещани му и обещани на различни клиентели капиталови разходи, но да не намери пари за съвместната инвестиция с "Райнметал" в договорения завод за барут и амуниции. Стратегически това също е неоправдан избор: военната ни индустрия трябва да се модернизира и да се вплете в европейската индустрия. Потенциалните ползи от това са многократно по-големи от обещанията спрямо пътностроители и други местни клиентели.

През седмицата от Турция дойде и едно друго признание: че договорът "Боташ" е стряскащо неизгоден за България. Това всички го знаят, но е друго, когато самият Радев се съгласява да го суспендира за известно време. Не че това решава проблема (особено с вече натрупаните загуби), но все пак е констатация и регистрация на голяма политическа грешка. Радев дължи обяснение на българите защо е сключил неизгоден договор за изключително дълъг срок от 13 години. Дори да приемем, че е имало натиск от събитията, каква е била причината да се приемат такива дългосрочни условия, ангажиращи България с повече от милиард долара? В крайна сметка прекъснатите договори за доставка на газ с Русия бяха за сходни суми. Защо веднага поемаме ангажимент да дадем тези пари на Турция, която очевидно иска да се наложи като посредник за руски газ в Европа в този период?

Полетите на Пеевски - под чадъра на институциите

И последната новина с турски оттенък от седмицата беше, че въпреки похвалните усилия на министър Демерджиев, все пак не се разбра кой с кого и как е летял до Истанбул в частен самолет с Делян Пеевски. Но все пак разговорът започна да се насочва в правилната посока: как въпросният господин е съумявал да избегне санкциите по глобалния закон "Магнитски". Отговорът тук е много ясен, но все още убягва на управляващите: успявал е с помощ от нашите институции и най-вече МВР, службите, банковите регулатори и прокуратурата. Това трябва да се разследва, да се правят проверки и т.н. Това е и основната тема, заради която Радев бе избран: превръщането на институции в чадър и бухалка, завладяването им от политически и частни интереси. Все още борбата с този проблем е на ниво изясняване на пикантерията. Управляващите ни увещават да чакаме до есента за реални действия. А всъщност не е нужно да се чака.

***

Духът от Анкара създава големи вътрешни терзания за новото ни управление. Неохотността му в подкрепата за европейската линия по отношение на Украйна (а и не само) се базира на две (спорни и направо грешни) допускания. Първото е, че от морална гледна точка не е съвсем ясно кой е крив и кой е прав във войната в Украйна. Второто е, че Европа няма ресурси да стане сериозен и единен геополитически играч и затова може би е добре българите да намигат отвреме-навреме на Русия. И двете допускания бяха отхвърлени или поне сериозно оспорени в Анкара през седмицата. По-важното е, че и двете са силно проблематични като основа за водене на външна политика от европейска страна. В крайна сметка дали Европа ще се окаже успешна на световната сцена зависи и от страните членки. България, да напомним, е страна членка, а не неутрален наблюдател.