Каква е стратегията за България на Румен Радев?

Коментар на Даниел Смилов:

Румен Радев има стратегия за това как да държи избирателите си доволни в краткосрочен план. И тази стратегия засега е успешна: социологическите проучвания показват много висока и стабилна подкрепа за него и "Прогресивна България", макар че има малка ерозия на рейтинга на правителството.

Избирателите на Радев получават две неща. Русофилската част се чувства реабилитирана от политики като отказа на България да се присъедини към международния трибунал срещу престъпленията на Путинова Русия, заявките, че няма да се дава военна помощ на Украйна, "изгонването" на американските самолети от летище София и други повече символични жестове. В комплект с това Радев явно е подготвил изключително щедър бюджет, който е предназначен да удовлетвори претенциите на всички възможни клиентели и социални групи.

Румен Радев обаче няма стратегия за България или поне тя не е видна от първите стъпки на управлението му. Затова не е случайно и недоумението, което мнозина изпитват, като се опитват да си изяснят какво точно иска България в момента. Недоумението има следните измерения:

ЕС: Орбанова стратегия ли преследва Радев?

Иска ли България да се превърне във втора Словакия или дори Орбанова Унгария? По-скоро не. Поне засега Радев не е блокирал важни общоевропейски инициативи, не е заплашвал с вето, а и Европейската комисия е много благосклонна към него: бяха освободени значителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост вероятно само на основата на смяната на правителството.

Но каква е стратегията за българското еврочленство отвъд осигуряването на бюджетна рамка за следващите седем години, в която да се запази финансирането за кохезия и селско стопанство? Основният въпрос е всъщност България дали ще се присъедини към държави, които искат повече интеграция в областта на отбраната, финансовите пазари и външната политика, или ще остане в периферията на тези процеси. Може би е мъдро такива въпроси да се решават "когато им дойде времето". Но всъщност времето им е дошло, а пък българският отговор е неясен.

Има ли стратегия за войната и санкциите?

Ставало е вече дума, че по отношение на Украйна да искаш "край на войната" всъщност не означава нищо. Защото това е фраза, която би покрила всичко от капитулация на Украйна до изтегляне на Русия от всички окупирани територии. Може би стратегията на Радев е да сме "по средата" между Русия и ЕС. Хем да подпомагаме Украйна, хем да защитаваме патриарх Кирил и Алекперов.

Да твърдим, че Русия е агресор, но да сме против международен трибунал за международни престъпления, извършени от агресора; да участваме в колективното подпомагане на Украйна, но да не даваме едностранна помощ и т.н. Това е стратегия на изчакването: да видим накъде ще задуха военният вятър, за да се определим повече в едната или другата посока. Ветропоказателите са полезни, но никой не ги уважава особено - и от едната, и от другата страна на конфликтите.

Каква е стратегията за отношенията със САЩ?

Администрацията на Доналд Тръмп има негативно отношение към ЕС, което е видно и в последната Националната стратегия за сигурност на САЩ. При напрежение между САЩ и ЕС, което неизбежно ще се появи в някакъв момент, Радев и ПБ дали ще се държат като лоялен член на ЕС или не?

Разбира се, САЩ са наш ключов партньор в НАТО, но все пак е важно дали Радев е за силен и единен ЕС или по-скоро би предпочел вътрешна фрагментация на съюза и разпадането му на коалиции по важни геополитически теми. Става дума всъщност за българския интерес и дали той ще бъде защитен по-добре в рамките на силен ЕС. Радев като че ли е изкушен от опортюнизма на Виктор Орбан, който искаше да извлича позитиви и от САЩ, и от Русия, и от Китай. Източноевропейските държави винаги са страдали от подобен опортюнизъм, а накрая "най-хитрите" са страдали най-много.

Стратегия на приятелство ли ще се поддържа към Русия?

Какво иска България от Русия? Да поддържа политически и икономически връзки с един режим, който е агресивен и имперски настроен към съседите си? Да се окуражава Русия да се държи по този начин, като се гарантира максимално изгодно за нея прекратяване на военните действия в Украйна? Да се възстановят енергийни доставки и проекти, както преди войната? Радев създава впечатление, че това са неговите предпочитания, но все пак няма ясна стратегия по всички тези въпроси. А и не е ясно дали тя възможна.

Войната в Украйна показа, че Русия превръща енергийната зависимост на други държави в средство за натиск срещу тях. България дотук е платила на Русия 600 млн. долара за реактори, които не е поръчвала, и построи "Турски поток" за своя сметка, като опрости на руската страна неустойките по предходни договори. Като се добави към всичко това и аферата "Боташ", за която има подозрения, че е тройна сделка с Русия, за да получи тя "полагащото" ѝ се след спирането на руските газови доставки, се натрупват много въпроси по отношение на цената на енергийните обвързаности. Каква е дългосрочната стратегия на България?

Каква стратегия преследва този бюджет?

Първата истински голяма грешка на правителството "Радев" е внесеният бюджет с 5,7% дефицит. Това е неоправдано разточителство и истинско дърпане на суверена за опашката. В крайна сметка правителството "Желязков" падна за далеч по-малки бюджетни прегрешения.

Обясненията за странния ход са в два плана. Първо, може би има желание да се покаже "колко лоши" са били предходните управляващи. Но това, освен че е дребнаво, не отговаря на действителността. И Асен Василев, и Йордан Цонев биха в настоящата ситуация предложили бюджети в рамките на 3% дефицит, без да взривяват социалния мир и без да опъват спирачките на икономиката. 3% дефицит не означават рязка консолидация, нито особен риск от забавяне на растежа на икономиката. Напротив, бързото трупане на дълг при дефицит 5,7% ще влоши кредитния рейтинг на България, а и ще повиши инфлацията ненужно. Т.е. за да оскуби веждите на опонентите, Гълъб Донев ще бръкне в окото на финансовата стабилност на страната.

Другото обяснение е, че Радев иска да демонстрира рисковете от еврозоната и опасностите от бързо задлъжняване по гръцки образец в нея. Но ако е така, това, което ще демонстрира, е, че сам е двигател на ненужно задлъжняване, което нито се изисква, нито се окуражава от еврозоната.

Антикорупционна стратегия - има ли такава?

Може ли корупцията да се бори, като не се правят особени съкращения в големите клиентелни плащания през бюджета? Вместо олигархичния модел, да не се смени само този, който държи кранчето за държавните средства за олигархията?

Забавянето на конкретни реформи в съдебната власт и разследванията по казусите "Еврото" и "Нотариуса" засилват съмненията върху стратегията на управляващите в тази област.

Националпопулизъм - това ли е стратегия за страната и региона?

Темата за изучаването на религия в училище отново бе поставена на дневен ред. Кажи-речи всеки ден в медиите виждаме и новини за размяна на обидни реплики между България и Северна Македония на високо ниво. Трябва да се каже, че македонската страна е виновна за повечето от тях, но ако правилото е, че по-умният не се подвежда по провокации, кой е по-умният не е много ясно.

Въпросът е по-скоро иска ли Радев да установи в България националпопулистко идеологическо управление по моделите на Вучич, Орбан, Мицкоски, Фицо и т.н.? Разбира се, нашето управление няма да е сръбско, унгарско, македонско, а ще е българско. Това ще го направи безспорно по-добро от чуждите аналози. Или няма да го направи? Каква е стратегията тук? Все пак Орбан вече не управлява, Вучич е на път да го последва, а Мицкоски рядко е споменаван като модел за подражание. По-важно е да си отговорим на питането какви Балкани всъщност искаме? Интегрирани, свързани, модерни? Или средновековни, оставащи най-разпокъсаният и поради това неразвит регион на Европа?

Липсата на стратегия прави управлението на Радев по-уязвимо, отколкото социологическите проучвания показват. Голямата грешка с бюджета, заиграванията в проруска и националпопулистка посока, както и тишината в антикорупционната сфера могат да консолидират голямо проевропейско мнозинство срещу новото правителство, което да включва и антикорупционно настроени хора, и такива, които искат отговорно управление на държавните финанси. Правят се вече опити за протести. Ако новото управление не вземе под внимание факторите, които водят до тези настроения, есента може да е доста гореща за него.