Илия Кръстев (БРАИТ) пред ФАКТИ: Първият бюджет в еврозоната трябва да покаже каква икономика иска да бъде България

Първият държавен бюджет на България след присъединяването към еврозоната се превърна в една от най-дискутираните теми в икономическия дебат. Достатъчни ли са заложените мерки за гарантиране на фискална устойчивост, какъв сигнал изпраща бюджетният дефицит към инвеститорите и какви политики са необходими, за да остане страната конкурентоспособна в условията на засилваща се глобална конкуренция? Пред ФАКТИ говори Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

- Г-н Кръстев, определихте бюджета за 2026 г. като първия реален тест за България след влизането в еврозоната. Издържа ли държавата този тест според вас, или още в първата година изпращаме грешен сигнал към инвеститорите?
- Бюджетът за 2026 г. е първият реален тест за България като член на еврозоната, защото за първи път пазарите и инвеститорите ще оценяват не само дали страната отговаря на критериите за членство, а каква фискална политика ще провежда занапред. Именно затова този бюджет има значение, което надхвърля рамките на една бюджетна година.
БРАИТ приветства мерките за ограничаване на част от автоматичните разходи и за оптимизация на публичния сектор. В същото време считаме, че те не са достатъчни, за да променят основния проблем – високия бюджетен дефицит и липсата на достатъчно амбициозна политика за повишаване на конкурентоспособността.
Не бих казал, че България е „издържала“ или „не е издържала“ този тест. По-важното е какъв сигнал изпращаме. Когато при условия на икономически растеж и ниска безработица държавата планира висок дефицит, инвеститорите логично си задават въпроса доколко публичните финанси ще останат устойчиви в по-трудни икономически периоди. Именно затова считаме, че още първият бюджет след присъединяването към еврозоната трябва ясно да покаже ангажимент към фискална устойчивост, структурни реформи и политики, които повишават конкурентоспособността на икономиката. Целта е да изградим по-конкурентоспособна икономика, която привлича инвестиции, повишава производителността и създава устойчив икономически растеж.

- БРАИТ предупреждава, че бюджетният дефицит от 5,7% е знак за отлагане на реформи. Какъв е рискът България да последва примера на държави, които години наред живеят с високи дефицити и растящ държавен дълг?
- Не бива да правим директни аналогии с други държави, защото всяка икономика има своя специфика.

Но високият дефицит не трябва да се превръща в новото нормално.

Ако години наред финансираме разходите си чрез дълг, това неизбежно ограничава възможностите на държавата да инвестира в образование, инфраструктура, иновации и политики, които повишават производителността.
За България има и още един важен аспект. Ние сме отворена икономика и ежедневно се конкурираме за инвестиции, нови проекти и висококвалифицирани таланти. Инвеститорите не гледат само данъчната ставка, а и доколко една държава е предвидима и провежда последователна финансова политика. Когато сигналите са, че структурните проблеми се отлагат, това неизбежно влияе върху доверието.
Живеем в изключително динамична глобална среда и именно затова фискалната дисциплина е важна. Тя не е само счетоводен показател, а елемент от конкурентоспособността на държавата.

- Защо смятате, че проектобюджетът увеличава разходите за бизнеса, но не предлага политики за по-висока производителност?
- Всяко увеличение на разходите за бизнеса трябва да бъде балансирано с мерки, които подобряват конкурентоспособността на икономиката. Ако разходите за труд, административната тежест или регулаторните изисквания нарастват, държавата следва паралелно да инвестира в цифровизация, научноизследователска и развойна дейност, инфраструктура и развитие на човешкия капитал. Именно производителността е факторът, който позволява едновременно да растат доходите, компаниите да остават конкурентоспособни и икономиката да привлича нови инвестиции. Това е и причината БРАИТ да поставя този въпрос във фокуса на своето становище.

- Каква ще бъде цената за високотехнологичния сектор, ако тази политика се запази и през следващите години?
- Високотехнологичните компании вземат инвестиционни решения с хоризонт от десетилетия. Те търсят предвидима среда, достъп до таланти, качествена инфраструктура и ясна държавна политика в подкрепа на иновациите. Ако България не развива последователно тези предимства, рискът не е, че съществуващите компании ще напуснат страната, а че част от следващите големи инвестиции ще бъдат реализирани другаде. В условията на силна международна конкуренция всяка пропусната възможност означава по-малко работни места с висока добавена стойност, по-ниска производителност и по-бавен икономически растеж.

- Настоявате вместо по-високи данъци и осигуровки държавата да инвестира в дигитализация на НАП, електронно фактуриране и изкуствен интелект. Защо според вас правителствата продължават да предпочитат по-лесното решение – да увеличават тежестите, вместо да повишават събираемостта?
- Увеличаването на данъци и осигуровки обикновено дава по-бърз фискален ефект, докато модернизацията на администрацията изисква време, инвестиции и промяна в начина на работа. Това обаче не означава, че е по-доброто решение.
Днес разполагаме с технологии, които позволяват значително по-висока събираемост чрез електронно фактуриране, автоматизиран обмен на данни и интелигентен анализ на риска. Все повече европейски държави инвестират именно в такива решения, защото те подобряват ефективността на администрацията, без да увеличават данъчната тежест.
Според нас фокусът трябва да бъде именно върху повишаването на ефективността на публичната администрация. Не бива да приемаме, че даден процес трябва да остане непроменен само защото "винаги е било така". Дигиталната трансформация на институциите е по-трудният път, но именно той води до устойчиво увеличение на приходите, без да се увеличава тежестта върху коректните данъкоплатци и бизнеса.

- България вече е част от еврозоната. Това конкурентно предимство достатъчно ли е само по себе си, или рискуваме да го пропилеем заради липсата на предвидима икономическа политика и структурни реформи?
- Членството в еврозоната е безспорно конкурентно предимство, но само по себе си не гарантира устойчив икономически растеж. То създава по-добри условия за инвестиции, но успехът зависи от това каква икономическа политика ще провежда страната след това. България вече разполага с важни предпоставки – нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силен технологичен сектор. Следващата стъпка е тези предимства да бъдат подкрепени с предвидими политики, структурни реформи и целенасочени инвестиции в икономиката на знанието.

- Нееднократно сте казвали, че в момента по света се вземат решения къде ще бъдат изградени новите центрове за изкуствен интелект, развойна дейност и високотехнологични производства. Изпуска ли България този исторически прозорец?
- Все още не, но времето за действие е ограничено. В момента компаниите по света определят къде ще бъдат следващите им центрове за развойна дейност, изкуствен интелект и високотехнологично производство. Това са инвестиции, които се планират за години напред и рядко се преместват впоследствие. България има реален шанс да бъде част от този процес, но само ако предложи комбинация от предвидима бизнес среда, квалифицирани кадри, модерна инфраструктура и последователни политики в подкрепа на иновациите. Решенията, които се вземат днес, ще определят конкурентоспособността на страната през следващото десетилетие.
Югоизточна Европа ще става все по-привлекателен регион за инвестиции. Въпросът вече не е дали капиталът ще дойде в региона, а кои държави ще успеят да привлекат най-голям дял от него. България има всички предпоставки да бъде сред тях, но това изисква предвидима бизнес среда, последователна икономическа политика и ясен ангажимент към конкурентоспособността.

- БРАИТ предлага създаването на постоянен консултативен механизъм между държавата и бизнеса. Получихте ли досега реален сигнал от правителството, че е готово да води подобен диалог, или бизнесът продължава да бъде информиран постфактум за вече взети решения?
- Още преди изборите БРАИТ проведе поредица от срещи с няколко от основните политически сили, включително с представители на днешното управляващо мнозинство. Целта беше да поставим основите на по-дългосрочно партньорство между институциите и бизнеса по теми като конкурентоспособност, дигитализация, образование и иновации.
Нашето впечатление е, че на концептуално ниво има разбиране колко важен е този диалог. Следващата стъпка обаче е той да стане постоянен и да бъде част от процеса на изработване на политики, а не да се провежда едва след като решенията вече са взети.
Бизнесът очаква предвидимост, навременен диалог и възможност да сподели експертиза още на етап подготовка на решенията. В технологичния сектор ежедневно работим с глобални компании и виждаме как подобно партньорство между държавата и бизнеса функционира в държавите, които успяват да привличат инвестиции и да изграждат силна иновационна икономика. Именно това е моделът, към който смятаме, че България трябва да се стреми.

- Все по-често се говори, че Европа изостава в глобалната технологична надпревара със САЩ и Китай. Каква трябва да бъде националната стратегия на България, за да не остане само пазар за чужди технологии, а да се превърне в място, където те се разработват?
- Европа изостава в технологичната надпревара не заради липса на талант, а заради регулаторна фрагментация, ограничен достъп до капитал и трудности при мащабирането на бизнеса. Вместо единен пазар, компаниите често се сблъскват с множество регулатори и различни правила. За да създаде глобални технологични шампиони, Европейският съюз трябва да изгради истински единен капиталов пазар, да улесни сливанията и придобиванията на европейско ниво и да насърчи инвестициите в стратегически области като изкуствения интелект, отбраната, чистата енергия и полупроводниците. Без по-смела и координирана политика Европа трудно ще конкурира САЩ и Китай.
За България това означава да използва максимално предимствата си като част от европейския пазар и да се позиционира като място за развойна дейност, високотехнологично производство и иновации. Това изисква предвидима икономическа политика, инвестиции в икономиката на знанието, STEM образование, цифрова инфраструктура и среда, която привлича дългосрочни инвестиции. Именно така страната може да бъде част от европейското технологично развитие, а не само пазар за готови решения.

- Ако имате възможност да пренапишете само три приоритета в бюджета за 2026 г., кои биха били те, така че след пет години България да бъде по-конкурентна, по-привлекателна за инвестиции и с по-висока производителност?
- На първо място е възстановяването на фискалната устойчивост чрез постепенно ограничаване на структурния дефицит и по-ефективно управление на публичните разходи. Вторият е приемането на национален пакет за конкурентоспособност с акцент върху научноизследователската и развойна дейност, изкуствения интелект, цифровизацията, STEM образованието и предвидимата бизнес среда. И третият е изграждането на устойчив механизъм за партньорство между държавата и бизнеса.
Най-добрите икономически политики се създават, когато институциите използват експертизата на компаниите още на етап подготовка на решенията. Именно така могат да се постигнат по-висока производителност, повече инвестиции и устойчив икономически растеж. Конкурентоспособността не се изгражда с една мярка или с един бюджет. Тя е резултат от последователни политики, доверие и партньорство между държавата и бизнеса.