100 дни кабинет на Радев: Какво прави особено впечатление

Коментар на Емилия Милчева:

Сто дни след като се закле правителството на Румен Радев, цялата власт е негова, но обещаният демонтаж на стария модел не е започнал. Протестният вот произведе еднопартийно управление, службите бяха подредени около премиера, България се дистанцира от общи европейски политики, а Турция се превърна в привилегирован партньор.

На 19 август предстои първият стрес тест от битката с безадресната олигархия. Съдебният спор за 29% от акциите на Пловдивския панаир е в ръцете на финансовия министър Гълъб Донев. Ако той не потвърди, че държавата продължава делото, съдът може да го прекрати и близкият до властта Георги Гергов да запази контрола, без спорът да бъде решен по същество.

Защо Пловдив е важен

Финалната битка за Панаира и убийството на Младежкия хълм са два различни случая, които превръщат Пловдив в знаков за управлението. Първият проверява готовността на властта да се изправи срещу близък до нея бизнесмен, вторият - способността на държавата да опази гражданите от организирана саморазправа, представяна като „гражданска справедливост“.

Защо Пловдив е важен за Радев? Защото е центърът на неговия властови кръг. Той е командвал авиобаза „Граф Игнатиево“ през 2005-2009 г. Двама от най-влиятелните му сътрудници идват от Пловдивско. Бившият секретар в президентството Николай Копринков, който днес е началник на кабинета му, е бил кмет на село Труд и кадър на БСП в община „Марица“. Друг приближен Пламен Узунов е оглавявал областната дирекция на МВР, а после става президентски секретар и съветник на Радев. Двамата са сочени като основни кадровици в секторите сигурност, митници, приходна агенция и др. От Пловдив е и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Над тази мрежа стои фигурата на Гергов - дългогодишен лидер на БСП в Пловдив и фактически господар на Международния панаир.

Починалият след едночасов побой и издевателства на Младежкия хълм в Пловдив е жител на Кричим, чийто кмет Атанас Калчев беше в листата на “Прогресивна България” в Пловдив-област. Той беше избран за депутат, но се отказа, за да довърши петия си пореден мандат като кмет. В Кричим за Радев гласуваха над 68%. Случаят с техния съгражданин предизвика протести и искания за справедлив процес за насилниците.

Властта мълча няколко дни след убийството, а когато проговори, старателно заобиколи най-неудобните въпроси - за неонацистките влияния, руските образци на саморазправа и за това кой и как радикализира непълнолетни. Вицепремиерът Иво Христов нарече обвиняемите „малолетни садисти“ и отхвърли като „есета“ разсъжденията за ролята на семейството, образованието и държавата. Радев пък прехвърли разговора към заличаването на антифашистката памет и премахването на „антифашистки паметници“ - очевидна препратка към Паметника на Съветската армия. Така единият сведе убийството до личната жестокост на извършителите, а другият го употреби срещу политическите си противници.

Най-значимата промяна за първите сто дни обаче е във външната политика. Докато Радев се дистанцира от Брюксел, кабинетът му отваря все повече врати към Анкара, а също и към Азия.

Привилегированият партньор Турция

За сто дни Турция се превърна от важен съсед на Балканите в привилегирован партньор на кабинета “Радев”. Интензивността на контактите показва новата тежест на Анкара във външната политика на кабинета. Само за три месеца - от 22 май до 13 август - могат да бъдат преброени най-малко седем срещи на правителствено равнище. Енергийната министърка Ива Петрова се срещна два пъти с турския си колега Алпарслан Байрактар - на 22 май и 26 юни. На 11 юни външният министър Хакан Фидан разговаря в София с премиера Румен Радев и с колежката си Велислава Петрова-Чамова.

На 29 юни транспортните министри Георги Пеев и Абдулкадир Уралоглу обсъдиха общи железопътни и пътни проекти. На 6 юли Радев се срещна в Анкара с президента Ердоган, придружен от икономическия, енергийния и транспортния министър, а от турска страна участваха Фидан, Байрактар и Уралоглу. Тази седмица в София беше турският вътрешен министър Мустафа Чифтчи, обещал на Демерджиев помощ за изнесени престъпни капитали.

А след вчерашен разговор с Уралоглу премиерът Радев заяви, че “бъдещето на региона все повече ще се определя от свързаността между България и Турция”. Транспортните министри на двете държави вече съобщиха, че магистрала “Черно море” между Варна и Бургас ще се строи от български и турски фирми.

За разлика от отношението към Русия, стратегическото сближаване с Турция поне е заявено открито. Към тези срещи се добавят новият протокол между „Булгаргаз“ и „Боташ“, който замразява плащанията по договора, но не е ясно срещу какви условия и какво става с дължимите от българска страна над 360 милиона долара. Радев вече говори за “адаптиране на договора към актуалните пазарни условия” и подновен интерес за доставки на природен газ през турско-българската връзка. Турската държавна компания TPAO придоби 33% от правата за проучване в черноморския блок „Хан Тервел“. А в пловдивската икономическа зона “Тракия” ще работи търговско-логистичен център в помощ на турските и българските инвеститори. Всичко това изглежда повече от добросъседство.

Стратегически аргумент за сближаването с Анкара е т.нар. Среден или Транскаспийски коридор - 6500 км маршрут от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция към Европа, който заобикаля Русия. На 29 юни транспортните министри се договориха България и Турция да работят съвместно с Европейската комисия за развитието му. В управленската програма на кабинета вече е заложена и 71-километровата жп линия Ямбол-Елхово-Лесово-турската граница със срок до края на 2030 г., както и включването на Варна и Бургас в товарните потоци през Черно море.

Релсовото трасе е част от подписан още през 2023 г. двустранен меморандум и е особено важно за Турция. Осигурява ѝ втори жп вход към пазарите на Европа, тъй като е алтернатива на линията през особено натоварения пункт Капитан Андреево-Капъкуле. Засега не е ясно колко ще струва и откъде ще дойде финансирането. Около 32 км от трасето: Елхово-Лесово-границата, e изцяло ново строителство през сложен терен, включително и нова гранична гара.

Смяната на фигурите

Радев не разруши държавата на партийните назначения, само смени списъка с контактите. Държавните дружества и вторият ешелон се запълниха с познати лица. Кадри на ГЕРБ, БСП и “Има такъв народ”, също и свързани с ДПС, получават постове, в т.ч. на съветници.

Изследване на “Алфа Рисърч” в навечерието на стоте дни на кабинета показа къде е най-голямото разминаване между проблеми и решения. Индексът на ефективността на управленските политики показва, че те не са сработили по най-съществените за гражданите проблеми - цените, корупцията, качеството на здравните услуги и пътната безопасност.

“Кошницата с грижи” - за стоките с 10-15% намаление в търговските вериги - се изпразни малко след обявяването ѝ. В опит да покаже, че грижите не спират, правителството публикува за обществено обсъждане методика, по която ще се определя т.нар. “справедлива стойност” на основни храни. Икономисти критикуваха проекта с аргумента, че на практика представлява ценови таван и ще доведе до още по-високи цени. Вместо да насърчи кооперирането на земеделците, което ще помогне за производство на качествена храна на конкурентни цени, кабинетът отлага закона, очакван повече от десетилетие, за март 2028 г. Този срок е вписан в управленската му програма, а изграждането на тържища и структури е чак в последната година на мандата - 2030 г. Ако изобщо стигне дотам.

Обществени поръчки и корупция

Наративът, с който бившият президент дойде на власт - осветяване на обществените поръчки и разследване на политическата корупция, е в глухия коловоз. МВР и службите работят, но прокуратурата им пречи. В първите сто дни липсваха и разкрития за сериозни злоупотреби, въпреки обещаните по министерства проверки. В същото време кадри на ГЕРБ, БСП и “Има такъв народ”, също и свързани с ДПС, получават постове в държавната администрация.

След голямата катастрофа в София през юни с четири жертви и осем ранени, премиерът Радев поиска “драконовски мерки”. До края на август трябва да бъде готов нов Национален план за пътна безопасност. В него се обсъждат единен контролен орган, обединяващ „Автомобилна администрация“, тол управлението, АПИ и други структури, както и използване на всичките 272 точки на тол системата за контрол на моментната скорост. Засега това са намерения, които изискват промени в закони и в организация. Но кабинетът поставя акцента върху наблюдението и наказанието на водачите, докато за другите два проблема, посочени от самия Радев - качеството на обучението и опасната пътна инфраструктура, мерки липсват. Ако не броим експертната комисия, която ще анализира наредбата за мантинелите.

Очакванията към Радев са огромни, защото властта му няма зад кого да се скрие. Разполага с парламентарно мнозинство, центрирани около него служби и правителство без вътрешна опозиция. Вместо обаче да разгражда системата, чийто обвинител беше, той изглежда я нагажда към себе си.