Ще плати ли Путин с главата на Асад за базите в Сирия?

Путин няма да предаде бившия диктатор Асад на Дамаск, за да запази военните си бази в Сирия. В противен случай той ще загуби доверието на малцината останали му съюзници, смятат наблюдатели.

Когато през 2024 година режимът на Асад рухна, предположенията бяха, че новите сирийски власти вече няма да искат да търпят руско присъствие на своя територия. Но това се оказа заблуда. Неотдавна Русия и Сирия подписаха меморандум за разбирателство, т.е. предварителен договор за запазване на руското присъствие във военно-въздушната база Хмеймим недалеч от сирийското средиземноморско крайбрежие и във военно-морската база в пристанище Тартус. Тя съществува от 1971 година. Някои военни експерти наричат този относително неголям обект не база, а бункерна станция.

Детайлите по договореностите трябва да бъдат съгласувани в следващите три месеца. Предполага се, че гражданските обекти в двете бази, включително един от кейовете в Тартус, ще бъдат предадени под контрола на Дамаск. Другият обаче остава руски и по информация на агенция „Ройтерс" Москва дори възнамерява да построи там „логистичен хъб".

Съдейки по всичко, подготовката на споразумение за бъдещето на руските бази е започнала през октомври 2025 година с лидер на Сирия Ахмед аш Шараа в Москва.

Резервните части - в Сирия, вагнеровците - в Африка

„Още от встъпването си във властта Аш Шараа се изказваше много предпазливо за Русия. Той никога не е твърдял, че изцяло ще сложи край на присъствието ѝ", казва пред ДВ Дени Колесник, експерт в Центъра за близкоизточни изследвания в Париж. „Още повече, че сирийските въоръжени сили и до днес зависят от доставките на резервни части от Русия - те използват техниката, купена още по времето на Асад. Мисля, че и заради това се запазва руският кей в Тартус."

В разгара на гражданската война числеността на руския контингент в Сирия се движеше между 4500 и 7500 бойци, без да се броят наемниците вагнеровци, отбелязва експертът пред ДВ. „Сега в страната има не повече от 1000 руски военни, които основно охраняват базите. Те едва ли ще станат много повече", прогнозира Колесник.

Израелският анализатор Сергей Ауслендер призовава да не се бърза с изводите, докато меморандумът не се е превърнал в окончателен договор. Но ако това стане, основната му функция ще е обезпечаването на руското присъствие в Африка, смята той. „В този случай въздушната база в Хмеймим вероятно ще се окаже по-важна от Тартус - ще стане летище за прехвърляне, транзитен пункт при превоза на наемници и товари към Чад, Централноафриканската република и Нигер", смята Ауслендер. „Освен това Русия засега запазва съюзническите си отношения с маршал Халифа Хафтар в Либия. Тя ще използва и Тартус, и Хмеймим за поддържка на неговата Либийска национална армия (ЛНА)."

В контролираната от Хафтар Източна и Централна Либия е дислоциран неголям руски контингент, който обучава неговите военни и ремонтира руската техника, която е на въоръжение в ЛНА. За Путин Либия е и база за снабдяване на наемниците в Африка.

Москва няма да изпрати Башар Асад на смърт

Какво може да е обещал Путин на Аш Шараа срещу запазването на присъствието в Сирия? „Той може просто да е предложил да плати добра цена. Но теоретично може и да е обещал да помисли за предаването на Башар Асад на новите власти. Това би укрепило много отношенията със Сирия", казва Сергей Ауслендер.

На 11 август съдът в Дамаск осъди бившия диктатор на смърт. Но Дени Колесник категорично не вярва, че Москва може да го предаде. „Изпращането на сигурна смърт на съюзника, който му се е доверил, дори вече да е бивш, би унищожило репутацията на Путин в очите на малцината съюзници, които са му останали в т.нар. постсъветско пространство и в страните от глобалния Юг. Сигурен съм, че Асад е в безопасност, докато Путин е в Кремъл."

Междувременно текат оживени спорове по въпроса кой ще спечели повече от бъдещата сделка за базите - Москва или Дамаск. „Договореностите за базите няма да превърнат Путин и Аш Шараа в съюзници, но ще позволят на Путин да запази достойнството си. В този смисъл договорът е успех за Кремъл", каза в интервю за ДВ дипломат, работещ в региона, пожелал да остане анонимен.

Дени Колесник е съгласен с това, но предполага, че от преговорите повече печели сирийският лидер. „Ахмед аш Шараа демонстрира по този начин, че „неговата" Сирия няма да стане васал на нито една от регионалните държави - нито на Турция, нито на ОАЕ, нито на Саудитска Арабия. При това зависимостта на Сирия от Русия ще намалява все повече. Ако се замислим, практически във всяка сфера, включително доставките на оръжие, емирствата могат да предложат на Сирия много повече от Москва."