Тежък удар: проваля ли се ЕС в мисията си да обединява?

Исландците казаха "не" на преговорите за влизане в ЕС. Това е тежък удар за Брюксел, който иска да бъде сигурна алтернатива на днешния свят на опасности и войни. Проваля ли се обединена Европа в мисията си да обединява?

През юни мнозинството от младите исландци искаха страната им да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Но на референдума тази неделя повечето от тях казаха "не" на европейската перспектива за островната държава.

Предизвестени катастрофи

Всъщност навсякъде в Исландия, освен в столицата Рейкявик, мнозинството се обяви против започването на преговори с Брюксел. Ако въпросът на референдума беше "Искате ли да се присъедините към ЕС?", загубата за проевропейското правителство щеше да е още по-голяма, коментират експерти.

Кампанията в подкрепа на потенциално членство в ЕС очевидно се провали. Това е тежък удар и за Брюксел, който иска да бъде сигурна и ценностна алтернатива на настоящия свят, изтъкан от опасности, няколко бушуващи войни, все по-рисково и агресивно поведение на Вашингтон и тежки икономически рискове.

Обединена Европа изглежда не успява да постига именно това - да обединява. Поляризацията в много европейски държави расте. Най-вече между богатите части и мегаполисите и населението в по-малките региони и по-бедните провинции.

Предизвестената катастрофа на проевропейските сили на изборите в най-бедната германска провинция Саксония-Анхалт и предстоящият президентски вот във Франция, който виси над бъдещето на континента като Дамоклев меч, правят нуждата от разговор за това какво може да предложи Европейският съюз на своите граждани още по-въпиеща.

Какво всъщност предлага ЕС?

Риболов. Това е основната причина, поради която проевропейският лагер в Исландия загуби. Наблюдатели и експерти казват, че лобито на компаниите в ключовия за острова бранш е успяло да надделее с посланията и страховете, които разпространи по време на кампанията. Възможностите, които еврочленството носи, и сигурността, която ЕС би следвало да може да гарантира, останаха на заден план.

Защо? Вероятно защото в тези аргументи има твърде много пропуквания. Каква сигурност може да гарантира ЕС, докато в последните седмици все по-агресивно се разпространява информацията, че Русия се подготвя да извърши военна провокация срещу страна от Общността, за да демонстрира неспособността на НАТО да реагира? За каква солидарност може да се говори, когато само преди няколко седмици повечето държави членки нападнаха остро Испания, докато тя имаше нужда от подкрепа за кризата в Сеута? Как избирателите в бившите източногермански провинции да потиснат насадените им страхове от миграцията? Политиците им казват, че германската икономика има нужда от миграция. Но въпреки мигрантите тя днес е в криза. Криза, за която решение сякаш не се предлага. Единственият отговор идва от крайната десница - той е имагинерен, неосъществим, опасен. Но е решителен. А понякога това е достатъчно.

В търсене на антидот срещу страха

За да отговори на растящите страхове, Европейският съюз трябва да се погледне в огледалото и да потърси в отражението си това, което го прави силен. Онези възможности, които са провидели Робер Шуман и Конрад Аденауер преди близо 80 години. Европа трябва спешно да се въоръжи и да гарантира сигурността си. Тя вече не може безусловно да разчита на Вашингтон за това. Европейската индустрия трябва да се модернизира, адаптира и подсили. Очевидно е, че за ръста и развитието си вече не може да разчита на китайския пазар, както и че някои отрасли на икономиката трябва да останат в миналото. И най-вече - европейските държави трябва да приемат, че те са твърде малки и слаби поотделно. Общите решения трябва да се взимат бързо, ефективно и смело - дори това да означава, че единодушието в Съвета на Европа ще отпадне, а когато има обща криза по границата например, на първо време тя ще бъде разрешена солидарно, а чак след това държавите ще се сочат с пръст една друга.

Ако обединена Европа не осъзнае какво я прави уникална и не споделя обща визия за бъдещето си, тя е обречена да губи. А враговете ѝ - от диктаторските и авторитарни режими по цялото земно кълбо до безскрупулните опортюнисти вътре в нея - само ще печелят.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.