Може ли АзГ да изпълни обещанието за "миграционен обрат"?

"Алтернатива за Германия" в Саксония-Анхалт обещава в програмата си "обрат в миграционната политика" и обмисля мерки в тази връзка. Но две трети от тях изобщо не са приложими от правна гледна точка.

Темата "миграция" е една от водещите в програмата за управление на "Алтернатива за Германия" (АзГ) в Саксония-Анхалт. Партията свързва миграцията непосредствено с престъпността и тежките нападения. Тя настоява да се сложи край на "чуждата за германската култура масова миграция" и предлага 50 мерки, пише АРД в своя публикация по темата.

Но две трети от тях не са приложими от правна гледна точка, уточнява изданието. Провинцията Саксония-Анхалт изобщо не отговаря за една трета от тях, а други 30 процента са неправомерни, нарушават германското, европейското или международното право.

Не могат да отказват прием

Така например АзГ обявява, че правителството ще откаже да приеме тези, които идват от сигурна трета страна или идентичността им не е доказана. Съгласното законодателството на ЕС обаче всеки, който търси закрила, има правото на границата на една държава от Общността да подаде молба за убежище, която трябва да бъде разгледана. Това е общовалидно и не зависи от обстоятелството дали някой е дошъл в Германия през сигурна трета държава.

Освен това всяка федерална провинция трябва да приеме търсещите защита, които биват преразпределяни вътре в страната. Според валидните в момента правила Саксония-Анхалт трябва да приеме към 2,7 процента от кандидатите за убежище, посочва германската обществена медия.

АзГ твърди още, че в германското право има клауза, която позволява да бъде отменено правото на убежище – и „при извънредни случаи“ приемът в Саксония-Анхалт да се стопира.

Но подобна клауза не съществува. Дори извънредните правила в международното право и в правото на ЕС не позволяват валидната защита за бежанците да бъде отменяна при кризисни ситуации.

Споразуменията за депортация не са сред компетенциите на провинциите

Също така би било неправомерно "да се врътне кранчето с парите“ за настаняването и интеграцията на бежанците, каквото намерение АзГ също обяви. Правителствата в германските провинции носят отговорност за настаняването и интеграцията съгласно германското право и решенията на германски и европейски съдилища, припомня в тази връзка АРД.

В нарушение на утвърдените норми са и планираните от АзГ извънредни клаузи за децата на бежанците. А крайнодясната партия твърди също, че ще сключва споразумения за депортация с трети държави. Но в основния закон е записано, че провинциите могат да сключват договори с чужди държави само в областите, в които имат законодателни пълномощия. А въпросите, свързани с депортацията, са от компетенцията на държавата, т.е. Саксония-Анхалт не може да взима решения самостоятелно.

Част от исканията на АзГ са и подвеждащи, отбелязва германската обществена медия. Така например партията обмисляла офанзива за депортация на длъжните да напуснат Германия, но премълчава това, че в момента 80 процента от тях разполагат с т.нар. разрешение за временно пребиваване. Т.е. не могат да бъдат депортирани, защото са болни, нямат документи или се обучават.

Планове за "ремиграция"

"Ремиграцията" е основна цел в програмата на АзГ, като партията съзнателно използва понятието двояко. Според АзГ това означава от една страна, че германските квалифицирани кадри трябва да се завърнат в Германия, а от друга – депортацията на мигранти в големи мащаби. Тъй като АзГ възприема т.нар. "чужди на германската култура хора" като обществено-политически проблем.

АзГ може да се опита да приложи исканията си за "ремиграция" със средствата на съществуващото право за кандидатите за убежище. Така например при предоставянето на гражданство, но и при решенията за предоставяне на безсрочно разрешение за пребиваване или депортации властите в отделните провинции често имат варианти при приложението на миграционното право, посочва АРД. Евентуално регионално правителство на АзГ би могло да се възползва от това – може да забави предоставянето на права или просто да игнорира съществуващите стандарти, например при депортациите. Срещу това трябва да се завеждат искове във всеки конкретен случай, а до излизането на съдебното решение може да мине време.

Има и други правила, които са формулирани толкова общо, че с тях може да бъде злоупотребено. Например предпоставките за депортация, в които се казва, че "чужденец, чието пребиваване застрашава обществената сигурност и реда, свободния демократичен ред или други значими интереси на Федералната република", може да бъде депортиран. Целта на това правило е отделните личности, които са източник на опасност, да могат да бъдат изгонени. Но то би могло да се използва и за прогонването на мигранти, чийто политически, културен или обществен ангажимент, например против расизма, не отговаря на представите на регионалното правителство на АзГ.

Както се вижда от тези примери, в съществуващото право има някои правила, с помощта на които водено от АзГ правителство може да осигури факти и действително да реализира плановете си за "ремиграция", пише АРД.

Но държавата може да реагира – тъй като най-важните миграционни закони са тези с национален обхват, които трябва да бъдат прилагани от провинциите. Държавата би могла чрез разпоредби и общи административни предписания да даде обвързващи указания как регионалните правителства трябва да прилагат законите. И едно правителство на АзГ също ще трябва да се придържа към това.