Ще говоря конкретно за учебника по история и цивилизации за 5-ти клас, по така наречената нова програма, въведена през 2017 година. Така вече близо десет години учениците в българските училища учат по тази програма, в зависимост от разликите в учебника, при различните издателства.
Първоначалният преглед на учебника по история и цивилизации впечатлява родителите и учениците със своето богато съдържание, многобройни илюстрации и красиво оформление на страниците. Особено за хора, които са били ученици във времето, в което цветните илюстрации в учебниците не бяха задължителни, а черно-белите и цветните картинки бяха с ниско качество, а и не бяха достатъчно като брой.
След първоначалното положително впечатление обаче се налагат множество притеснения и въпроси, като крайният въпрос е – как всъщност се изучава една енциклопедия? Учебникът за 5-ти клас обхваща праисторията - периода на най-древната човешка история, обхваща историята на първите цивилизации в Месопотамия и Египет, историята на древна Гърция – Елада, историята на древна Тракия и тракийските царства, на древен Рим, до официалното приемане на християнството, през първите векове на новата ера.
През учебната година, децата трябва да преминат различните праисторически епохи – новокаменна, каменно-медна, бронзова, желязна, трябва да учат за първите цивилизации край реките Нил, Тигър и Ефрат, трябва да учат за асирийци, шумери, акадци и перси, за царете Саргон, Соломон, Навуходоносор II и Дарий I, за обществената организация в Древен Египет, за религията и царството на древен Израел, за империята на Александър Македонски, за Одриското царство и старите тракийски държави, за Древна Елада и организацията на гръцкия полис и най-сетне и цялата история на Древен Рим от основаването на града до неговия залез и превземане от германските племена. Един енциклопедичен материал, като обем и съдържание.
Понеже съм завършил историческа специалност в Софийския университет, мога да кажа, че в този учебник за 5-ти клас, автоматично е пренесена цялата програма от I-ви курс на студентите от специалност „История“ и специалност „Археология“, в университета. Самите учебници, в зависимост от издателството, са писани от авторски колективи, включващи същите тези университетски преподаватели, асистенти по наше време, а вече доценти и професори, както разбира се и други академични автори. Като оценявам желанието за широк и задълбочен поглед върху европейската и световна история, но няма как учебната програма за студенти от I-ви и II-ри курс в университетите, да бъде приложена към учениците от 5-ти и 6-ти клас в българските училища, в почти същия ѝ вид.
Пак да повторя, че учебникът за 5-ти клас, въпреки поставените в него задачи и упражнения, прилича повече на енциклопедия, а не на учебник. А как се изучава една енциклопедия, с десетки трудно произносими имена, с десетки трудно разбираеми термини, с десетки трудно запаметими дати, факти и събития? Всъщност децата не разбират добре какво е това „керамика“, а ние ги караме да учат за праисторическите епохи, за историята на Близкия Изток и Средиземнорието, като въвеждаме много по-сложни понятия, имена и термини.
Много от учениците в пети клас все още са с неясна представа за времевата линия на събитията, върху която ние се опитваме да наредим праисторическите епохи, цивилизациите от Близкия Изток, Елада, Тракия, Рим и т.н. На тази възраст учениците все още имат проблем и с обвързването на отделните древни държави и на различните исторически и военни събития с географската карта. Поради невъзможност за локализиране във времето и пространството, следва объркване, лесно забравяне и пълно неразбиране по много от темите. От това следва и неразбиране на предмета история като цяло и нежелание за неговото изучаване. Учениците не могат да разберат и процесите, които движат историята и историческите събития, ако не бъдат обяснени от много мотивиран и добър учител.
Тази невъзможност за научаване всъщност започва още от предмета „Човек и общество“, в 3-ти и 4-ти клас. После продължава в 5-ти и 6-ти клас, а също и в по-късните ученически години. В 4-ти клас историята на България започва от Освободителната война и датата 3-ти март, а по-ранната история се учи в 3-ти клас, от което учениците не помнят нищо до втория срок на 4-ти клас, когато започват с най-новата история на България. Учебникът по история за 6-ти клас не е много по-различен по своята сложност и натовареност откъм факти от този за 5-ти клас. В 6-ти клас се изучава ранната средновековна историята на Европа и историята на Първо и Второ българско царство.
Явно е, че ученици и учители, все пак се справят по някакъв начин с учебника по История и цивилизации за 5-ти клас. Родителите, бабите и дядовците, на петокласниците, също се справят по някак начин с този учебен материал. Идеята да се въведе един, избран с конкурс учебник, по даден предмет, която се дискутира в момента, трябваше отдавна да бъде осъществена. При одобряването на такъв единен учебник по история обаче, той трябва да бъде значително олекотен откъм съдържание. Трябва да се дадат необходимите за правилното разбиране на балканската и българската история знания, но без да се измества акцента изцяло към чужди култури и историята на чужди народи.
Имам чувство, че заради недобре систематезираната и изучена от нашите академични учени балканска и българска история, се поставя акцент върху чуждата история. Това е най-малкото нередно, при наличието на една толкова стара европейска цивилизация именно тук, в нашите земи. Отделно от това, докато гледаме все на юг и югоизток, няма и една дума за нашите северни и северозападни съседи от тази ранна епоха. С какво историята на асирийци и шумери е по-интересна за ученика от историята на илири и скити например? И защо трябва да изучаваме подробно историята на египтяни и юдеи например, а не тази на даките и венетите?
Най-вече учебникът по история за 5-ти клас, а и не само той, трябва да прилича именно на учебник по история, а не на богата на съдържание и илюстрации енциклопедия, която трябва да бъде изучавана от учениците в българските училища.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Кажи им
Полудяха да се правят на умни умниците.
И кво като назубрят историята децата?
19:03 21.09.2026
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Чуек и природа
19:16 21.09.2026
4 Забрана!
Коментиран от #7, #8
19:23 21.09.2026
5 Пешо
Нови понятия, които са без връзка с нивото на познания на учениците, има във всички учебници. Стига се до самоцелно наизустяване на имена като Навуходоносор и понятия като дифузия, примерно.
19:34 21.09.2026
6 Знанието
С какво обогатява историята?
Безполезна е!
19:35 21.09.2026
7 Пърпорикон
До коментар #4 от "Забрана!":
Не ги пишат за деца, пишат ги за пари.19:36 21.09.2026
8 Владислав Граматик
До коментар #4 от "Забрана!":
Доцент по история съм в БАН, но съм напълно съгласен с Вас. Някои колеги избиват комплекси с писането на учебници като ги претрупватс информация и академични термини. Някои колеги дори нямат деца и не са общували с деца от поне 10 години, но пишат учебници за деца. Това е нелепо! И няма как да се очаква от деца на 11 години да наизустяват толкова много епохи, имена, събития. Дори и при нас в БАН, когато попиташ някой за Иван Владислав нещо, често отговорът е, колега, не съм сигурен защото съм специалист по Българското възраждане, примерно.Коментиран от #13, #15
19:46 21.09.2026
9 От чужбина
19:49 21.09.2026
10 Тц,тц,тц
19:57 21.09.2026
11 Малджия
20:01 21.09.2026
12 Тити на Кака
Един добър учебник тръгва от отлично формулираните задачи в държавните образователни стандарти, които са съобразени по обем и качество с възрастта на бъдещите им ползватели, преминава през тежък конкурс между автори, които имат личен опит в работата с деца и които обичат, а не мразят децата и завършва с етап на дълбока апробация в реална среда, преди да бъде пуснат в употреба.
Нищо от това не е налично в момента.
Е, нормално! България, българи, обществото на стъпващите по главите на другите гении....това е положението...
20:05 21.09.2026
13 Пловдив
До коментар #8 от "Владислав Граматик":
Иван Владислав и съпругата му Мария са имали 12 деца - шест момчета и шест момичета... Ето това трябва да се учи, за да бъде пример.Коментиран от #16
20:12 21.09.2026
14 5-токласник
моята даскалица
яко бях захапал
малката и цица.
Бях я нагласил
аз на четири крака,
викаше ми тя
как ща отрака.
Тъкмо да навляза
нейната хралупа
тати на мама викна
"събуди ли тулупа".
20:14 21.09.2026
15 От чужбина
До коментар #8 от "Владислав Граматик":
Ами пускай доклади и рапорти за това.Аз лично съм завършил в България университет/институт. Учехме много математика, която не ми е трябвала. Тук, във Великобритания срещнах българка, записала специфична специалност. Веднага е попитах за един ключов термин. Отговора и: -Ами нали с това се започва! А аз, в българския ВУЗ, това го учих чак 3-ти курс. До тогава бяха много други неща, далече от специалността. Включително и "История на БКП". Можеш ли подобно нещо да го обясниш на научните среди из Европа??? Българското образование е твърде много теоретизирано, далече от практиките и от реалността.
20:25 21.09.2026
16 Петокласник
До коментар #13 от "Пловдив":
Иван е бил по чуждо,праскал и навънка
5,деца направил
той на друга кълка.
Туй за пример вземам
и утре сутринта
ще взема да ишия
някоя от тълпата.
Благодаря на Пловдив много
на Иван и на Мария
реже мама салатата
ще си сипя една ракия.
20:55 21.09.2026
17 УдоМача
- Тате, трябва да си купим енциклопедия.
- Абе, я се мани от главата ми! Аз на твойта възраст само на енциклопедии съм се возил сигурно...
21:21 21.09.2026