Поколението Z: дигитални прагматици в несигурен свят

За поколението Z смартфонът не е технология, а среда. То обикновено включва родените между 1997 и 2012 г., макар че границите не са универсално приети. Пю рисърч сентър поставя началото му през 1997 г., като подчертава, че тези граници са аналитичен инструмент, а не научно фиксирана граница между хората.

Това е първото поколение, за което постоянната свързаност, мобилният интернет и социалните мрежи са даденост още от детството. Най-възрастните му представители са били деца, когато през 2007 г. излиза първият айфон. За тях интернетът не е място, до което се „влиза“, а слой върху ежедневието – за общуване, учене, забавление, пазаруване и политически разговори.

Не мързеливи, а предпазливи към бъдещето

Най-устойчивият стереотип за поколението Z е, че то не иска да работи усилено. Данните рисуват по-различна картина. В глобалното проучване на Делойт за 2026 г., проведено сред над 22 500 представители на поколението Z и милениалите в 44 държави, само 25% от хората от поколението Z казват, че предпочитат бързо кариерно развитие с чести повишения. 44% предпочитат постепенно израстване, а 21% са готови да направят страничен ход или дори крачка назад, ако това им даде по-подходяща посока.

Това не е отказ от амбиция, а промяна в нейната форма. „Тези поколения са адаптивни, прагматични и целенасочени в начина, по който разбират напредъка“, казва Елизабет Фабер, главен директор „Хора и смисъл“ на „Делойт Глобал“.

Причината е материална. 55% от представителите на поколението Z заявяват, че са отложили важни решения заради финансовото си положение. Сред тях са създаването на семейство, допълнителното образование и започването на собствен бизнес. За 69% достъпността на жилищата вече влияе пряко върху избора къде да работят и живеят. Въпреки това 53% очакват финансовото им положение да се подобри през следващата година.

Смисъл, граници и психично здраве

Поколението Z не отделя напълно работата от ценностите си. 89% определят усещането за смисъл като важно за удовлетворението и благополучието им на работното място. Почти половината са напускали работа, която са смятали за лишена от смисъл, а около 40% са отказвали задача или потенциален работодател заради лични етични убеждения.

Този стремеж към граници обаче съществува редом с висока тревожност. 40% от участниците от поколението Z в проучването на Делойт казват, че се чувстват стресирани или тревожни през цялото или почти цялото време. Финансовото бъдеще, разходите за живот и работното натоварване са сред водещите причини.

При най-младите тревожността се преплита и с училищната среда, социалния натиск и новините. Проучването на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ сред гимназисти през 2023 г. показва, че 39,7% са изпитвали продължителна тъга или безнадеждност, а 28,5% са съобщили за влошено психично здраве. Това са данни за американски ученици и не могат автоматично да се пренасят върху цялото поколение Z или върху България.

Новините идват през хора, не само през медии

Поколението Z възприема информацията през платформи, в които новината, личното мнение и забавлението често са в един и същ видеоклип. Проучване на Пю рисърч сентър сред над 10 000 американци показва, че 37% от хората на възраст между 18 и 29 години редовно получават новини от новинарски инфлуенсъри. Сред младите, които следят такива профили, 72% казват, че съдържанието им помага да разбират по-добре текущите събития.

Това не означава автоматично по-добра информираност. То означава, че доверието се изгражда не само около институцията или медията, а и около гласа, лицето и общността, които стоят зад съобщението.

Към тази среда се добавя изкуственият интелект. В проучването на Делойт 57% от представителите на поколението Z казват, че вече използват генеративен изкуствен интелект в ежедневната си работа, докато 63% се опасяват, че технологията може да елиминира работни места. Затова най-краткият етикет за поколението Z не е „поколението на смартфона“, а дигитални прагматици – хора, които приемат технологиите като естествена част от живота, но не приемат безкритично обещанията за бъдещето.

Източници: pewresearch.org, deloitte.com, www2.deloitte.com, cdc.gov